Що е то олигархия и има ли тя почва у България?

Една от най-често повтаряните думи от протестиращите последните месеци е ‘олигархия’. Нея те ползват, за да опишат настоящия икoномически и политически модел на България – реалната власт в ръцете на шепа хора, пряко свързани с държавния апарат, които използват всичките си налични ресурси, за да се обогатяват за сметка на останалите. Оттам идва и шеговитият прякор на недолюбвания от почти цялото население премиер – “Олигарски” – който в очите на хората е олицетворението и централната точка на тази корумпирана система.

А всъщност какво е олигархия? Терминът е стар колкото самата демокрация – за първи път може да бъде открит в Аристотелевата „Политика“, като там  гръцкият философ го използва, за да обозначи един от шестте основни типа политическа система. Аристотел изгражда опозиции между добри и лоши политически системи според модела на вземане на решения[1]. В неговото разпределение системите, при които властта е в ръцете на малка управляваща клика, се делят на аристокрации и олигархии. И докато аристократичните системи предполагат управници, които се занимават най-вече с опазването на честността и законовия ред в полиса (което в някакъв смисъл се приближава до съвременните идеали за представителна демокрация), то олигарсите гледат на политическата общност като на предприятие, в което разполагат с особена власт и правомощия, с които могат да злоупотребяват за собствена облага. В този смисъл, определението на Аристотел е в унисон с днешните разбирани за олигархия.

Докато в древността най-лесният начин за създаване на олигархия е със силата на оръжието, днес най-често това се случва чрез инструментите на демократичната държава. Процесът на нейното създаване най-точно описва Роберт Михелс в „Политически партии“, където дефинира своя „железен закон на олигархията“[2]. Според него, всяка система, която делегира и узаконява властта на определена група над мнозинството, неизбежно поражда олигархия. Причината за това е принципът на акумулиране на властта – всяка властова структура винаги се опитва да включи възможно най-много правомощия в обхвата си докато не постигне пълен контрол над обществото.

Михелс заявява, че една дори наглед демократична структура неизбежно бива доминирана от своите лидери, в които е тежестта при вземането на решения; по тази причина реално не съществуват „представителни” демокрации, тъй като решенията се вземат най-вече в интерес на управляващите. Така неизбежно се образува политическа олигархия. Последната стъпка в образуването на олигархия в съвременния смисъл на думата е срастването на политическите и икономическите интереси – в условията на държавен апарат с широки правомощия, за бизнеса е много по-лесно да се развива с помощта на система от взаимни услуги с държавната власт, отколкото в условията на свободна конкуренция[3].

Най-популярният пример за такава олигархична система днес е Русия. Изследванията на феномена там[4] описват отношенията между олигархията и политическата власт като пълно срастване. От една страна, ползвайки политическите си връзки, олигарсите са успели да монополизират редица сфери на икономиката, изтласквайки напълно конкурецията с помощта на държавата. В същото време, олигарсите упражняват пълен контрол над политиката, особено на ниско равнище – цялата местна администрация е съставена от пионки, заповедите за чиито действия идват директно от олигарсите. На национално равнище пък гласовете, осигурени от олигархичните кръгове, позволяват на лидерите на „Единная Россия“ да управляват самостоятелно страната, без да се притесняват от опозиция, а парламентарното им мнозинство е от взаимозаменяеми народни представителни, които играят ролята на „гумен печат“ на решенията на върхушката.

Така изглежда една завършена олигархична система. Какво е положението в България днес? Публикуваната преди няколко дни класация на списание „Форбс“ ясно посочва кои са най-влиятелните личности в страната. Първото място се заема от собственика на Корпоративна търговска банка, за която е добре известно, че приютява голяма част от парите на държавните фирми[5].

Останалите места се падат на собствениците на Химипорт, Лукойл България и Първа инвестиционна банка – бизнеси до един тясно свързнани с държавната власт. Място тук намира и обществен враг номер едно от послените месеци – Делян Пеевски, представител едновременно на едрия медиен бизнес и на настоящото парламентарно мнозинство. Десетката се допълва от политиците Сергей Станишев и Ахмед Доган – де факто лидерите на двете управляващи партии в момента. Що се отнася до политиката, в 42-тото Народно Събрание на лице е относително стабилна коалиция между БСП, ДПС и Атака, а в някои случаи дори и опозицията в лицето на ГЕРБ подкрепя техните решения[6].

Има ли в олигархия в България?

Връзките между бизнес и политика са очевидни, и, въпреки че моделът все още не е така всеобхватен и дълбоко вкоренен колкото този в Русия, ако не бъде изменен настоящия политически курс, бъдещето несъмнено е това. Ако се върнем към Аристотел и Михелс – какво ни чака в този случай? Абсолютна власт на политическа и икономическа клика, която взима всички решения в обществения живот зад маската на представителна демокрация и про-форма капитализъм. Това, разбира се, ще се случи за сметка на интересите на всички останали и на цялостното развитие на страната. По тази причина, разрувашането на настоящия модел е не само необходимо, но и не търпи отлагане.