ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Последният път преди Коледа, този път преди Великден, явно има някаква връзка между пенсионните реформи на Министерството на финансите и най-големите християнски празници. Седмица преди Разпети петък МФ публикува законопроект за изключително радикална реформа във втория стълб на пенсионното осигуряване. Според министър Горанов, тази реформа би решила проблема със сериозните дефицити, натрупани в (някои от) частните пенсионни фондове. Обаче както обикновено, ситуацията всъщност е доста по-сложната от това, което МФ ни представя – дяволът е в детайлите. Проблемите във втория стълб на пенсионното осигуряване, които държавата се опитва да реши в действителност са проблеми, които самата тя е създала.
Какво представлява реформата?
Втората пенсия се състои от индивидуалните спестявания на всеки един трудещ се, които допълват първата пенсия, получаван от НОИ. Тези спестявания, също като спестяванията, които отиват в НОИ, са задължителни и идват от осигуровките, които плащаме. НАП внася спестените средства в индивидуални партиди в определени частни осигурителни фондове според избора на конкретния гражданин. Фондът от своя страна инвестира поверените му средства в определени активи, финансови инструменти и т.н., така че да осигури достатъчно добра възвръщаемост върху тях, за да може след пенсионирането сумата в индивидуалната партида да е достатъчно голяма за изплащането на пълна втора пенсия на до живот.
С новата реформа предложена от МФ обаче, тези индивидуални партиди си остават индивидуални само в периода на спестяване (т.е. работа) и в момента, в който ти се пенсионираш, парите, които си спестил по втория стълб отиват в един общ кюп (т.нар. „технически пул“ или „технически резерв“), от който се изплащат вторите пенсии на всички пенсионери. Тоест, след момента на пенсиониране тези спестявания стават общи и затова тази реформа на практика наподобява една квази-национализация. И разбира се, след като тези пари влизат в общия „технически резерв“ правото на наследяване върху тях се губи. По-конкретно, според законопроекта правото на наследяване се запазва само върху излишъка, който е натрупан по индивидуалната партида отвъд основната сума необходима за пълното изплащане на доживотна пенсия.
Министър Горанов поясни, че основната цел на реформата е да се покрият, доколкото е възможно, дефицитите във втория стълб на пенсионното осигуряване. Проблемът е там, че към момента много от частните пенсионни фондове не разполагат с достатъчно пари по индивидуалните партиди, за да могат да изплащат пълни втори пенсии до живот. Целта на реформата е да реши именно този проблем като на практика с парите, които пенсионерите починали на по-ранна възраст оставят като излишък, се използват за да бъде покрито изплащането на пенсиите на тези пенсионери, които пък са „надживели“ сумите натрупани в техните пенсионни партиди.
Защо моите спестявания трябва да покриват чужди дефицити?
Очевидният въпрос, който трябва да си зададем е, защо вторите пенсии на едни хора трябва да бъдат покрити със спестяванията на други? Това малко или много е чисто етичен казус. Ако личните партиди на определени хора в дадени осигурители фондове не са достатъчно големи, за да покрият всичките им години като пенсионери, защо това трябва да е проблем на другите пенсионери, чиито партиди са достатъчни?
Нека не забравяме, че що се отнася до вторите пенсии, всеки човек сам би трябвало да носи отговорност за тези спестявания. Ако по една или друга причина, след нечие пенсиониране, парите в неговата индивидуална партида се окажат недостатъчни, за да покрият нуждите му до края на неговия живот, отговорността е негова. Той сам е избрал да довери парите си на въпросния фонд и с това той доброволно е поел определен инвестиционен риск. От там нататък, ако фондът не е успял да осигури достатъчно добра възвръщаемост върху неговата индивидуална партида, отговорността за това със сигурност не би трябвало да лежи върху другите клиенти на този фонд.
Във втория стълб на пенсионното осигуряване има фундаментални структурни противоречия
В интерес на истината обаче, същинският проблем е чисто структурен и е заложен в самата основа на задължителното частно пенсионно осигуряване. Кодексът за социално осигуряване изисква от всеки частен фонд да гарантира минимално ниво на доходност върху спестяванията на всеки един клиент и в случай, че инвестиционната възвръщаемост не е достатъчно висока за да покрие това минимално ниво, фондът трябва да има готови резерви с които да запълни появилият се дефицит. Именно затова се налага и въвеждането на подобна реформа, според която тези резерви на практика ще са съставени от спестяванията на останалите клиенти на конкретния фонд. Министър Горанов е абсолютно прав, когато казва, че без общ пул има опасност в някои случаи определени частни фондове да не могат да покрият пълните си задължения, регламентирани според КСО.
Тук обаче трябва да се запитаме рентабилни и необходими ли са въобще изискванията, които държавата налага на частните пенсионни дружества? Напук на всякакви бюрократични регулации, частното пенсионно осигуряване винаги носи със себе си определени инвестиционни рискове – клиентът на един фонд няма как да има 100% сигурност, че възвръщаемостта върху неговите спестявания ще е достатъчно висока, за да покрие напълно неговите нужди като пенсионер, защото в реалният свят нито една инвестиция не носи със себе си гарантирано (безрисково) ниво на доходност. Пенсионният фонд инвестира спестяванията на своите клиенти в определени финансови инструменти, които може и да са, а може и да не са достатъчно доходоносни – това зависи от фактори извън контрола на самия фонд (конкретно в какви финансови инструменти се инвестира от страна на частните фондове впрочем също е регламентирано в КСО).
Накратко, изискванията за минимална доходност, които КСО поставя върху частните фондове са невъзможни за изпълнение и поради това се появяват ситуации, при които пенсиите, които един частен фонд има ресурса да изплати и пенсиите, които трябва да изплати, се разминават. Така се появяват и въпросните дефицити.
Реформата атакува отличителните характеристики на частното осигуряване
Държавата на практика се опитва да прокара реформа, с която да реши проблеми, създадени от собствените и регулации. И решението изглежда е настоящата реформа, която премахва правото на наследяване и изисква пенсиите да бъдат събрани в един общ пул за периода на изплащане. Така обаче до голяма степен се губи основната идея на частното пенсионно осигуряване, която е всеки един гражданин индивидуално да разполага със спестените от него пари. Именно в това отношение вторият стълб трябва да е алтернатива на първия, който функционира на изцяло „социална“ основа и осигуровките внесени от гражданите в НОИ не са лична тяхна собственост и те не могат свободно да разполагат с тях.
Ако гражданите не могат свободно да разполагат с пълните спестявания внесени в частните фондове, то тогава тези фондове на практика се превръщат в умалена версия на НОИ. Да, дори след тази реформа клиентите на частните фондове ще имат повече свобода да разполагат със спестяванията си отколкото имат в рамките на първия стълб на пенсионното осигуряване, но спрямо сегашното статукво, реформата определено е стъпка назад, по посока модела на НОИ. Именно поради тези причини предлжоните от МФ промени са опасен прецедент и дори изглежда като първа стъпка към национализация.
Необходима е реформа обратна на предложената
Вместо да изисква от частните фондове да създават общи пулове по някакъв квази-„социален“ модел, МФ всъщност трябва да прокара обратната реформа. Изискванията за минимално ниво на доходност, които правят създаването на общ пул необходимо, трябва да бъдат премахнати, или поне отслабени. Така хем ще се реши проблемът с дефицитите във втория стълб, хем ще се запазят неговите отличителни характеристики – правото на наследственост и свободата на гражданите да разполагат с пълните си спестявания както намерят за добре.
Очевидната критика на това предложение е, че по този начин ще се загуби гарантираната минимална доходност върху партидите. Това е така, но както вече беше отбелязано, изискването за минимална доходност няма как да бъде покрито така или иначе (или поне не постоянно). Поради самото естество на инвестиционните дейности с които пенсионните фондове се занимават, понякога доходността по определени партиди ще е под, а в други случаи над минималния праг разписан в КСО. Реформата, предложена от МФ, всъщност най-вероятно е единственият начин тези изисквания да бъдат поне донякъде покрити. Но готови ли сме да платим цената за това? Тук сме изправени пред един много важен избор, който е:
Ние като клиенти на частните пенсионни фондове съгласни ли сме да загубим правото свободно да разполагаме със своите спестявания и нашите деца да загубят правото да ги наследят само и само за да се покрият изискванията за минимална доходност разписани в КСО?
Ако отговорът е да, то тогава защо въобще ни е необходимо частно осигуряване? Държавното осигуряване (НОИ) предлага именно такива условия – гарантирана (по закон поне) доходност, но почти никаква свобода да разполагаме с нашите спестявания. Ако сме готови да се лишим от тази свобода и в частното осигуряване, то тогава за какво ни е то въобще? Нека просто си се осигуряваме само в НОИ, след последната пенсионна реформа на настоящето правителство вече имаме този избор така или иначе.
Ако обаче бихме искали да запазим вторият стълб на пенсионната ни система като алтернатива и като автентично допълнение, а не просто като половинчато копие на първия, то тогава трябва да се противопоставим на реформата предложена от МФ. Трябва да изискваме не затягане на регулациите върху частните пенсионни дружества и оттам ограничаването на финансовата свобода на техните клиенти, а разхлабването и дори пълното елиминиране на изискванията и регулациите в КСО, които създават нужда от реформи, чието последствие е премахването на най-важните и отличителни характеристики на частното осигуряване.
Съгласен съм с написаното но проблема е другаде
,и съм обяснил – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1752811994997027
,че поради системната криза капиталова система на пенсионно осигуряване ще фалира
Дал съм линкове към блога на Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти ,който добре обяснява за пенсиите и за това как две пенсии са по-малко от една.
Има линк и за мъдруванията на дц. д-р Емил Хърсев
Нещата са прости – всеки си има лична партида в НОИ и ако умре преди да се пенсионира 50% се наследяват а след като се пенсионира и умре рано до 5год. да има някаква наследственост и т.н. ,а инвалидните пенсии отиват към държ.бюджет
От гледна точка на ортодоксалното икономическо верую по-малко регулация води до по-съвършен пазар. Изненадващо е обаче колко много хора не са успели да извлекат поуки от събитията в последните 10 години, ефекта от дерегулацията и неспособността (или нежеланието) на големите частни фондове да оценяват правилно риска.
За мен също вторият стълб в този си вид е изключително порочен. В „белите“ страни (примерно Германия и Англия) основната осигурителна вноска си отива в общия пул, който държавата си управлява, а допълнителното пенсионно осигуряване е напълно доброволно и е въпрос, който се урежда тристранно от работник, работодател и ПОФ без участието на държава.
При нас е налице абсурдът от задължителната вноска да се направи „доброволно“ отчисление за фонд, който да управлява партидите. Очевидно никой не си дава сметка, че всички ПОФ са бомби с часовников механизъм, пораженията от които пак ще се покриват от така наречения „данъкоплатец“. И причината е проста – дружествата са прекалено големи и важни, за да бъдат оставени да фалират. Този факт не е тайна и за самите дружества, които следователно могат да управляват парите точно толкова безотговорно, колкото пожелаят.
Призивите за дерегулация само биха насърчили порочните практики. То и сега няма нетоксочен актив на БФБ, а какво би станало, ако ПОФ скъсат синджира и отпадне минималната доходност, направо не ми се мисли.
Съгласен съм с автора, че не е редно друг да се ползва от лична партида, но не е редно да се подминава факта, че тези партиди се формират от парите, които по принцип трябва да постъпват в НОИ. В Европа е така – задължителната вноска по осигурителен кодекс отива в солидарната система, а който иска, внася за втора пенсия и съответно, както казва и авторът, си носи инвестиционния риск.
Но задължителната вноска да носи инвестиционен риск и да бъде поверена на съмнителни дружества с нулева регулация – това е не просто нон-сенс, а институционално самоубийство.
Не съм сигурен до каква степен „всички“ частни ПОФ са „бомби с часовников механизъм“. Иначе има някаква истина в аргумента ви, че някои от пенсионните дружества (най-големите) най-вероятно са считани от МФ за твърде големи за да бъдат оставени да фалират. Това, както вие отбелязвате е проблем. Но това е проблем на цялостната икономическа визия на държавните ни икономисти. Нито една частна финансова институция не би трябвало да е „твърде голяма за да фалира“ и при една такава ситуация да бъде спасявана от държавата с парите на данъкоплатците. В момента, в който държавата предприеме такава политика, въпросната финанова институция на практика спира да бъде частна и става държавна. Пазарните изкривявания и икономически дисбаланс, която една такава политика би причинила би трябвало да са очевидни. От коментара ви съдя, че вие сте наясно с тях.
Що се отнася до това кои осигуровки е редно да са задължителни и кои не, моята позиция е нито едните, нито другите. Нито осигуровките, които отиват в НОИ, нито тези, които отиват в частни фондове не трябва да са задължителни. Най-добре е държавното и частното осигуряване да ги има като опции, от които всеки един гражданин може да си избира. Ако искаш се осигуряваш само в НОИ, ако искаш само в частни фондове, ако искаш и в двете. Но важното е всеки човек да има свободата сам да си планира спестяванията за старините както той си прецени. Това разбира се би изисквало едно фундаментално преструктуриране на пенсионната ни система, особено в сферата на държавното осигуряване, но според мен това е най-оптималният вариант.
Относно нулевата регулация, стига държавата да не се меси в сектора на частното осигуряване като подпомага този или онзи фонд с парите на данъкоплатците, всичко ще е наред. Конкуренцията на пазара си е най-ефективната възможна регулация на дейностите на частните фондове. Каквото и да ви е мнението за нерегулираните пазари, държавната регулация, особено в страна като нашата с толкова високи нива на корупция, може само да влоши ситуацията. Както вие отбелязвате, дружествата се държат безотговорно именно защото разчитат на държавна подкрепа в случай на фалит. Това е същинският проблем, а не липсата на регулация.