ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Джонатан Нюман, Институт „Мизес“
Голяма вълна от антипазарни и просоциалистически мнения прииждат в медиите през последните години. В повечето случаи тези противници на пазарите не правят разлика между държавно спонсорираните организации като МВФ и реалните пазари. Но това не е от значение, тъй като статиите често са популистки и неясно формулирани – умишлено оформени по този начин. В края на краищата, всичко се свежда до едно послание: социализмът работи и е по-добра система от капитализма.
Докато повечето популизъм идва от левицата, десницата не е невинна, тъй като изглежда е загрижена предимно с насърчаване на своя собствена версия, която очевидно не предполага защита на пазарите. „Постройте по-големи стени на границата“, например, не е задоволителен отговор на „Печалбите носят само злини!“ Вместо да се стига до такива разпространяването на кух популизъм или до изказвания от типа на „четете Мизес”, трябва да бъде показано още веднъж, че социализмът – дори и при добронамерени политически лидери – е невъзможен и води до катастрофални последици.
Необходимостта от печалба, цени и предприемачи
Социализмът е система, при която собствеността върху средствата за производство е колективна (т.е. държавен монопол). Той призовава за премахването на частната собственост връху факторите на производство. Заплатите и печалбите са двете страни на една и съща монета, а според социализма печалбата трябва да бъде равна на нула. Вродените теоретични проблеми на социализма произтичат от неговата формулировка, а не от особеностите при прилагането му. Въпреки това, привържениците на социализма дефинират понятието „колективност“ като липса на размяна на факторите на производство. Без размяна не може да има цени, а без цени няма как да се пресмятат разходите за производство.
В една свободна пазарна икономика цените на производствените фактори се определят от тяхната употреба при производството на стоки и услуги, които потребителите желаят. Същите тези производствени фактори трупат печалба, която зависи от пределния им продукт и понеже всеки работник има някакво сравнително предимство, следователно има парче от пая за всекиго. Ако технологичните развития правят някои фактори по-продуктивни или ако образованието и обучението правят работника по-продуктивен, то цените и заплатите им могат да бъдат покачвани до ново и по-високо ниво на пределен продукт. Един предприемач не би искал да наеме или купи нито един фактор на цена, която надвишава неговия пределен продукт, защото предприемачът ще се реализира загуба.
Предприемаческите загуби са много по-важни, отколкото мнозина предполагат. Загубите показват, че ресурсите, използвани за производството на даден продукт са по-високо ценени на пазара отделно от това, което са произвели. Загубите показват, че е унищожена стойност. Печалбите са индикация, че се е случило точно обратното. Те са признак, че е реализиран икономически растеж и е създадено богатство. Печелившо ниво на производството е това, при което нещата, които отиват за производството на потребителски стоки струват по-малко от това, което потребителите са готови да платят за същите тези потребителски стоки. Тоест, за потребителите крайният продукт е по-ценен от факторите, които са били използвани за неговото производство. С други думи – стойност е била добавена, а не унищожена.
От това следва, че печалбите и загубите са повече от просто важни стимули или прикрития в заговорническа система на капиталистическата класа; те са единственият начин да се разбере дали даден производствен процес е създал или унищожил стойност и съответно – богатство. При социализма тази система липсва. При него има един собственик, който не наддава за прехвърлянето на производствените фактори от една производствена линия към друга. Поради това никой не може знае коя употреба на производствените фактори е по-добра от друга в конкретния икономически контекст. Никой не знае какво и колко да се произвежда. Това е икономически хаос.
Без наличие на пазари не знаем какво или как да произвеждаме
Печалбите и загубите насочват и коригират предприемачите в процеса на производство на продукти, които те очакват потребителите да желаят. Без тази информация, включително и разходите за производство, предприемачите не могат да се ангажират с икономически изчисления – изчисляване на разликата между бъдещите приходи и разходи при производство, за да разберат дали създават или унищожават стойност.
В такъв случай работниците са наети да работят в области, в които не разполагат със сравнително преимущество. Фермерите са изпратени във фабрики, а шивачите – в мини. Работниците са в грешни линии на производство и имат погрешни за това производство инструменти.
Полският филм “Brunet Will Call” осмива подобни ситуации с потребителски стоки и средства за производство на най-необичайни места. Месар дърпа жилото на съединителя на превозно средство от своя фризер и го дава на главния герой, който плаща за него с информация за местонахождението на детска количка на нечии новородени близнаци (в цветарския магазин).
Така че провалът на социализма не зависи от културата, времето, или мястото на жертвите. Социализмът е опорочен в същността си: „колективната“ собственост върху средствата за производство. Обаче на практика, теоретичните проблеми на социализма дават път на граждански вълнения, които се сблъскват с държавната власт и водят до повече смърт, от която и да е война.
Производствени норми трябва да бъдат въведени при липса на мотив от печалба за производство. Хаосът пак ще царува, дори и в случаите, в които работниците не лъжат за изпълнението на квотите си. Например, ако при производството на пирони квотата се базира на броя на произведените пирони, работниците произвеждат много малки, неизползваеми пирони. Квотата на база на теглото ще насърчи работниците да произвеждат огромни и отново неизползваеми пирони – ситуацията е осмята от тази карикатура в списание „Крокодил” през 1960 г.
Безкрайни опашки са се рояли из СССР пълни с хора, които търсят обувки, въпреки че производството на обувки в СССР е надвишавало това в САЩ. Проблемът се е коренял в това, че всички обувки са били твърде малки, тъй като техните производители не са взимали (и не са и могли) предви размерите, които са били търсени от потребителите.
Пробуждането на социализма
Някои от случаите са смешни, други не толкова. Около седем милиона души са загинали от глад в СССР само през 1932 и 1933 г. Авторите на „The Black Book of Communism“ (1999 г.) смятат, че комунистически и социалистически режими по света са отговорни за смъртта на близо 100 милиона души. Това е над 200 пъти повече от броя на жертвите от страна на САЩ през Втората световна война.
Дори и днес в Куба средната работна заплата е около $20/месец. В Северна Корея, цивилни редовно биват арестувани просто защото са гледали южнокорейска телевизия.
Когато хората са гладни и нещастни, държавата не може да оцелее, ако хората знаят, че другите са по-добре. Тя използва пропаганда, дезинформация и цензура за да направи вече пленените граждани още по-объркани и покорни.
Изненадващ е този зов за социализъм през 2015 г. – ако невъзможната икономическа калкулация и астрономическият брой на жертвите не са накарали левицата да обърне гръб на социализма, то не знам какво би могло.
Превод на Даниел Ангелов, оригинално публикуван тук.
Оригинална публикация на английски.
