ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Настоящото четиво представлява кратък коментар на статия, публикувана в електронното издание на в-к Труд с дата 15.01.2012 г.
В статията, озаглавена „Театралната чалга отглежда нов зрител”, авторът, проф. д.ф.н. Георги Каприев, разисква качеството на театралните постановки у нас, нагласата на зрителя към тях и причините за текущото ниво на театралната продукция. Театралната реформа се изтъква като един от основните първоизточници на проблемите.
За по-голяма яснота са цитирани отделни съществени пасажи от публикувания текст:
„Двигател на този процес (при който театралите губят вкуса си към изкуството – б.а.) не са режисьорите, актьорите и даже не театралните директори. Основната причина е липсата на обществена и държавна стратегия в културата.” … „Главният мотор на чалгизирането в театъра е начинът на финансирането му, т. нар. “реформа”. Театрите зависят пряко от броя на продадените билети. Критерий е пълната зала и нищо друго. Механизми за подкрепа на авангардни или въобще “рискови”, сиреч елитарни постановки или трупи, няма.”
Като противопоставяне на горните твърдения, заявявам следните тези:
1. Хората, посещаващи театралните зали, са рационални същества и тяхната оценка е достатъчно добър показател за качеството на видяното. Самото представяне на постановките като целящи да задоволят масова потребност води до възприятието на изкуството като процес на търсене и предлагане, в който предлагането задоволява нуждите на търсенето. Чалгата – епитет за еклектичен естетически и жизнен стил, е поставена в основата на това търсене. Цялото сравнение е обидно от гледна точка на зрителя, а театралните зрители са всичко друго, но не и за подценяване.
2. Държавна стратегия, която да защитава елитарни постановки, е не само ненужна, но дори вредна. Добрият творец няма нужда от подкрепа. В своята ежедневна работа, например, не получавам държавна подкрепа за това, че върша добре задълженията си. А моята мотивация, наред с печалбата, е доказването на възможностите ми и позициите ми в условия на конкуренция. Именно те биват оценени високо или ниско спрямо моето представяне. Основният ми стимул е фактът, че харесвам и съм убеден в това, което правя, а не нечие подпомагане. Същата е ситуацията и в театъра. От две конкуриращи се постановки, били те авангардни или не, по-добрата ще е тази, чиито екип е вложил най-много усилия, предал е посланията си в най-пълна степен и притежава повече талант. Там ще отидат и зрителите, там ще бъде пълна и залата. Това, в противовес на позицията на автора, не само че не прави театралите неспособни на новаторско действие – такава ситуация ги задължава да бъдат новатори.
3. България няма да се превърне в „безпаметна културна пустиня”. В театралните среди продължават да работят и творят достатъчно мислещи хора, които не делят публиката на „чалга-фенове” и представители на високата култура. За тези театрали фразата „зрителят винаги е прав” е основен измерител за качество, а пълната зала – измерител за успеха.
В едно телевизионно интервю наскоро актьорът и режисьор Камен Донев заяви, че театърът няма проблеми и че ”който работи и който е добър, се оправя”. Той дори призова колегите си да спрат да се оплакват. Вероятно именно творчеството на театрали като Камен Донев авторът определя като „чалга”. Все пак оставям последните цитирани думи без коментар.
Най-накрая някой да даде правилна оценка на безмислената статия на проф. Каприев. За съжаление, много от българските „културолози“ и подобни, продължават по социалистически да делят „високото изкуство“ от „поп културата“ (или чалга, както сега я наричат). Людмила Живкова умря, лека и пръст на жената, и държавната политика трябва да се съсредоточи към създаването на закони и почва за развитието на всички видове култура, а не само на „висшата“. Тази илюзия, че „масите трябва да бъдат издигнати до културата“, а не кутурата да слезе до масите, е чиста комунистическа простотия, която, както историята показа, не може да се осъществи.
Радвам се, че споделяте мнението ни. Донякъде успокоително в случая е, че всеки зрител може добре да прецени дали тезите от статията на проф. Каприев отразяват истината или не от своята гледна точка и каква трябва да е ролята на държавата по отношение на културата.
За съжаление, статията отразява истината, такава каквато я виждат 80% от култур-трегерите в България, които са над 50 годишна възраст – всички те плачат за времето когато културата беше спонсорирана, и билети се намираха под масата на безмислено ниска цена. То и сега цената е ниска в сравнение със същите постановки в други страни, но и доходите са по-ниски. Както и да е, „старата генерация“ хора на културата си живеят на тяхна планета и от тяхна гледна точка, всичко което Проф. Каприев казва е вярно. Слава богу, има такива хора като Момчил, който вижда нещата от нормален ъгъл и пише за тях по нормален начин. Още веднаж благодаря за което.