ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Александър Михайлов
Наскоро темата за субсидиите на партиите отново излезе на дневен ред. Субсидия получават всички самостоятелно явили се на парламентарни избори партии, спечелили над 1% от гласовете на избирателите, като за коалициите този праг е 4%. След последните парламентарни избори субсидия разбира се получават всички парламентарно представени партии и коалиции, ГЕРБ, БСП, Обединени Патриоти, ДПС и Воля. Единствената извънпараментарна партия, която се нарежда сред субдидирането е „Възраждане”, тъй като от получилите между 1% и 4% политически субекти, единствено те са се явили самостоятелно.
По предложение на партия Воля парламентът прие (на първо четене) да бъде намалена държавната субсидия от 11 на 1 лв, но само за извънпарламентарните партии. Към момента това засяга единствено ПП „Възраждане”, които с получени 37 896 действителни гласа, вместо 416 865 лв годишна субсидия, ще получат 37 896 лв, което не виждам по какъв начин е справедливо, демократично, или представлява значителна икономия на държавни средства. Особено предвид факта, че ПП ГЕРБ ще продължава да получава държавна субсидия в размер на 12 620 212 лв. годишно, докато тече мандатът на сегашния парламент. Нима избирателите на ПП „Възраждане” да имат по-малко права от избирателите на петте парламентарно представени партии?
Крайно време е да реформираме партийното субсидиране
Аз предлагам промяна на начина на финансиране на политическите сили изобщо. Вместо да става както сега, от държавна субсидия, по Х лв. на получен глас, от бюджета, от данъците на всички, гласували или не, нека всеки избирател, отивайки да упражни правото си на глас на парламентарни избори, да заплаща сума в размер на една държавна субсидия за един цял четиригодишен мандат, което към момента би означавало 44 лв.
Ще кажете вероятно, че това е имуществен ценз за участие в демократичния процес. Съгласявам се, но смятам, че ако не можете да заплатите партийната субсидия, която избраната от вас партия би получила срещу вашия глас, то вие не би трябвало да участвате във взимането на решенията как да се управлява страната. Ако избирателят заделя по един лев на месец, не би било проблем да може да заплати тази сума в деня на парламентарните избори. Ако не сте съгласни тези пари да бъдат взимани от джоба ви, то имам неприятна новина за вас. Те и в момента се взимат от джоба ви. Излизат от джобовете на всички данъкоплатци, без значение дали са гласували или не, и без значение как и за кого са гласували.
Нека всеки избирател финансира само партията, за която гласува
При алтернативния начин на субсидиране на политическите субекти, който предлагам, няма и не би трябвало да съществува праг за брой гласове, нито различна субсидия. Избирателят, преди влизане в тъмната стаичка, заплаща съответната сума и получава документ срещу това, анонимността на вота се запазва, тъй като не се отбелязва за коя партия гласува избирателя, а заплатените суми се поставят в обща каса или банкова сметка. След публикуване на окончателните резултати от изборите, всяка участвала партия получава на куп толкова на брой субсидии, колкото действителни гласове е получила, за един парламентарен мандат напред, без избирателен праг, и се разпорежда с тях както реши, а не както в момента партийната субсидия да се отпуска от държавния бюджет само срещу доказани разходи.
Сумата за срок от четири години (колкото трае един парламентарен мандат) се отпуска на партията напълно и остава на нейно разположение без значение дали правителството ще изкара целия си мандат преди следващите избори. Със сигурност ще има недействителни гласове, но щом избирателят е решил да си плати за това удоволствие, това е негово право. Има къде да бъде преразпределена разликата между заплатените от избирателите партийни субсидии и действително получените гласове, например средствата в повече биха могли да се влеят във фонда за лечение на деца в чужбина.
Възможност да се подобри доверието в изборния процес?
Така избирателят директно би финансирал партията, на която е гласувал доверие. Освен със своя вот, избирателят ще гласува доверие на партиите и със собствените си пари. По този начин избирателите на по-малките партии не би трябвало да се чувстват сякаш гласовете им са били хвърлени на вятъра, тъй като всяка партия, спечелила гласове, ще може да използва съответнта субсидия за развитие, разрастване и достигане до повече потенциални избиратели. Избирателят, след като директно е инвестирал в избраната от него партия, ще има и стриктни очаквания към нея.
Инвестиралият в партия избирател би се интересувал от нейните действия, как тя използва инвестираните от него средства, и как го представлява в парламента, ако е преминала прага от 4%. Ако това доведе до отлив на гласоподаватели, това ще рефлектира върху легитимността на парламента, правителството и партиите, и ще им се наложи да полагат повече усилия да привличат избиратели, тъй като от това пряко ще зависи тяхното финансиране. Обвързването на политическото доверие на избирателя в партиите, за които гласува, с финансово доверие в тях, би оказало положително въздействие върху доверието в демократичния процес в страната.
Източник на изображението: Monitor.bg
