ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
На 30 ноември 1781 година е роден Иван Денкоглу (Иван Ненов Денков). Известен е като „благодетелят на София“ и е един от големите дарители на просветата и науката по време на българското Възраждане. Денкоглу е роден в бедно семейство на шивача Нено в софийското село Балша. Като малък е пастирче на село. След като семейството му се мести в София започва да работи като слуга в хан. Но тази роля не се харесва особено на малкия Иван понеже е буен, палав и не понася постоянния тормоз от страна на господарите. След като бащата умира майката е принудена да изпрати Иван със спестени от нея 14 турски лири при роднина в Търновско, защото няма как да се грижи за него.
Първи стъпки в търговията и предприемачеството
На 15 години Иван Денкоглу заедно с гърци, търсещи препитание извън страната си, се озовава в руския град Нежин. Този град по това време е важен търговски център. Гръцките търговци в този град, където също така живеят и доста българи се ползват с привилегии,предоставени на търговците от руските власти – като внасянето на стоки без мита и свободното пътуване на територията на цялата империя. В последствие Денкоглу става член на Нежинското гръцко братство.
Твърди се също така, че самият той се е наричал нежински грък, за да се ползва от привилегиите на гръцките търговци. Така се учи на търговия и започва да се занимава с продажби на стоки от Османската империя – масло, вълна, жито, платове, пастърма, коприна и др. Прави успешни сделки, добива популярност и доверие в тези среди, което допринася за това да бъде избиран за сътрудник на едри търговци. След като е натрупал достатъчно опит става и самостоятелен търговец.
През 30-те години на 19. век се мести в Москва с натрупан значителен капитал. Тогава започва и банковите си операции. В същото време обаче не спира да се занимава и с търговия. Именно там той възражда търговията със сибирски кожи от норки, див сибирски самур, сребристи и полярни лисици, белки, сибирски пор и др. Едновременно с това, че се реализира като едър търговец в Берлин, Лайпциг, Прага и Виена започва да извършва и първите си банкови операции. След като се превръща постепенно във виден банкер и търговец започва да развива и дарителска дейност.
Развитие на дарителска дейност
Денкоглу дарява 15 хиляди златни рубли на Московския университет и с тях се създава фонд, благодарение на който се изплаща стипендия на заслужили студенти. Такъв студент е Никола Михайловски – създател на „елинската даскаловница“ – първият наш учителски институт. Михайловски обаче не е единственият обучавал се с такава стипендия – Константин Геров, Николай Катранов, Сава Филаретов и други също получават стипендия за обучение в Московския университет по същия начин. Всъщност има само едно условие, което желаещите да се ползват от стипендията трябва да удовлетворят. То е след като завършат да се завърнат в отечеството си и да му бъдат полезни.
Дарителската дейност на Денкоглу обаче не спира дотук. През 1849 г. той дарява 30 хиляди златни рубли за построяването на първото девическо училище в София, открито 9 години по-късно. Дарява на самото училище и книги и учебни помагала. Дарените книги и помагала по-късно стават основа на фонда на Народната библиотека, а пък личната библиотека на Денкоглу става публична библиотека към първото софийско читалище, основано през 1870 г.
В допълнение към това Денкоглу влага 10 хиляди рубли в банка в Санкт Петербург за вечни времена за училищата в София. С дарения подкрепя и училището в Габрово. По-късно основава и фонд за обучението на българчета в Ришельовския лицей в Одеса. През 1857 година се завръща в родното си село Балша. Прави подаръци на Софийски църкви и манастири, дарява сума за поддръжката на училището на Сава Филаретов, който се обучава със стипендия от фонда в Московския университет. Година по-късно след случило се земетресение в София изпраща сума, с която да се купи брашно и да се раздаде на пострадалото население. В завещанието си оставя 1000 рубли на Софийско училище, 100 рубли на Софийските църкви и 2 хиляди рубли, с които да бъдат откупени от затвора осъдени за дългове бедни жители на София.
За да се почете името на благодетеля Иван Денкоглу на него към днешна дата в центъра на София са кръстени едно читалище, 127 СОУ и една улица.
