Член 13 – цензура или безобидно предложение на ЕС?

С малко обществено внимание, разглеждана като бутикова тема, през април в Съвета на Европейския съюз ще бъде гласувана новата Директива за авторското право в цифровия единен пазар. В нея е включен и спорният Член 13,  който ще задължи всички доставчици на интернет услуги да въведат задължителни филтри за следене, разпознаване и триене на съдържание. Това на практика ще издигне огромни бариери пред прохождащите предприемачи, ще засегне свободата на изразяване, ще даде възможност за упражняване на широкомащабна частна цензура и ще овласти алгоритми в решаването на доста по-сложни правни казуси.

Историята на Член 13

През 2015 г. Европейската комисия публикува стратегията за цифровия единен пазар, като той бе обявен за нейна водеща цел. Една от стъпките за постигането на заложените в стратегията цели бе модернизирането и по-пълното хармонизиране на европейското законодателство в областта на авторското право. Една от основните заявени цели на реформата бе “да се подобри достъпът на хората до културно съдържание онлайн и по този начин да се стимулира културното многообразие, като същевременно се открият нови възможности за творците и индустрията за съдържание.”

Формулировката на Член 13 обаче се оказва толкова обща, че поставените амбициозни и уж добронамерени цели могат да прерастнат в опасно и заплашващо свободата на всички ни начинание.

За да се приеме ново законодателство в Европейския съюз, предложението, направено от Европейската комисия, трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета на ЕС. По време на българското Председателство, се очаква да бъде финализирана позицията на Съвета, а България в качеството си на председател е единствената държава-членка, която има право да предлага промени. Работна група в момента формулира нов компромисен текст по противоречивата разпоредба. Същевременно в Европейския парламент във водещата комисия има двама български депутати – Емил Радев от най-голямата политическа група (ЕНП) и Ангел Джамбазки, който дори е докладчик по реформата на авторското право за третата по големина политическа група (ЕКР).

Двете институции, след като оформят позициите си, ще преговарят за окончателната версия на Директивата под егидата на Комисията, където отговорен Комисар е Мария Габриел (ЕНП). България в момента е ключова страна в трите институции на ЕС, предопределящи правилата за интернет платформите за следващото десетилетие. Това по всяка вероятност ще се случи на 23-24 април тази година. Дали ще направим необходимото?

Какво не е наред с Член 13?

Може би най-притеснителното предложение в законодателния пакет е изискването всички интернет сайтове, работещи със съдържание, качено от потребителите им, да инсталират автоматични системи за предварително следене, разпознаване и триене на съдържание.

Член 13 предвижда организациите за колективно управление на права да организират и контролират създаването на филтри, които да не допускат авторско съдържание да бъде публикувано онлайн. Директивата също така предвижда всички онлайн платформи с потребителско съдържание да сключват задължителни договори с правоносителите и да носят директна отговорност за законността на хостваното от тях потребителсто съдържание.

Проекто-разпоредбата е плод на лобистките усилия на музикалната индустрия и е насочена към платформи, осигуряващи достъп до музика и аудиовизуално съдържание, в частност YouTube. На практика, обаче, широката формулировка на адресатите на проекто-разпоредбата ще засегне всякакви платформи, работещи със съдържание, генерирано от ползвателите, като Уикипедия, GitHub, Flickr и т.н.

Нещо повече, формулировката на Комисията е толкова обща и неясна, че би могла да се отнесе за всички доставчици на интернет услуги (не само UGC платформи, но и хостинг компании, доставчици на облачни (cloud) услуги и т.н.) Новите задължения на практика могат да принудят всякакви интернет компании да контролират и да прилагат широкомащабна “частна цензура” върху съдържанието, което обслужват, за да избегнат всякакъв риск от директна отговорност за такова съдържание. Това би имало унищожителен ефект върху свободата на изразяване и иновациите.

Освен проблемите, които такива системи биха създали за гражданските права, правната сигурност и функционирането на пазара, са налице и няколко по-специфични технически притеснения:

• Системите за автоматично разпознаване и триене често са скъпи, което би затруднило малките играчи и би дало предимство на големите Google, Youtube и Facebook, които вече разполагат с разработени системи за мониторинг.
• Технологията не е надеждна – тя не разпознава кога защитено съдържание се ползва правомерно. Представете си, че пишете доклад върху конкретен учен и го цитирате по всички установени правила. Филтърът не може да направи тази разлика и просто ще трие. После на вас остава да доказвате правомерността на действията си. Това в някаква степен вкарва потребителите в ситуация „виновен до доказване на противното“. Филтрите не могат да отсеят т.нар. законови изключения и ограничения на авторското право, при които чуждо съдържание може да се ползва правомерно, напр. при критика, коментар, цитат, използване с образователни цели, както и чрез договорни инструменти, като напр. свободни лицензи;
• Същите технологии се използват от редица държави, напр. Китай, с цел цензура. Веднъж съществуваща, би имало риск от злоупотреба с инфраструктурата. Не е невъзможно да си представим, че дадена платформа може да използва вече съществуващия си филтър, за да филтрира нещо, което далеч не е обект на авторско право. Например, името на Иван Иванов, което по някаква причина няма да може да се покаже в конкретния сайт, тъй като е услужливо филтрирано от алгоритъма.

В ежедневието ни това ще се отрази по много начини – ще се окажем в невъзможност да споделим, и съответно да гледаме:

–             запис от караоке вечер с приятелите ни;

–             клипче, на което сме снимали как детето ни танцува на фона на популярна музика;

–             рекламен клип, съдържащ купена от музикална банка мелодия

–             оригинална композиция, в която са включени готови семпли;

–             образователна лекция, съдържаща примери от защитени произведения;

–             конференция, съдържаща кратки кадри от филм.

Дали България и отговорните лица ще имат смелостта да предложат промени в текста или пък обществото ни е достигнало ниво, в което теми като авторското право да го вълнуват, ще разберем съвсем скоро. Междувременно е инициирана петиция и се очакват дебати между представители на IT индустрията, креативните индустрии и представители на Музикаутор, които от своя страна застават на страната на филтрите, които по тяхно мнение биха защитавали правата на творците. Артисти от цяла Европа пък застават срещу филтрите в кампанията Create.Refresh, тъй като считат, че те по-скоро ще ги ограничават, ще пречат на изявата им и като цяло никакви системи за цензура не могат да бъдат в полза на свободното изкуство. България се оказва в центъра на един доста по-голям от нас самите дебат, а писалката все още трепери в ръцете на ЕС – в полза или против на отворения интернет, който познавахме до сега.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!