Свръхдоза некадърност…или проблемът който може да коства на Тръмп всичко

Тръмп и администрацията му са герои на много и различни публикации в нашата медиа, основно заради икономическата и външната си политика. Тази статия ще разгледа действията на администрацията му по една тема, която с нищо не вещаеше да стане крайъгълен камък на неговия мандат, но ето, че е на път да се случи. Тук ще разгледаме наркополитиката на републиканската администрация и по-точно – как Тръмп смята да реагира на увеличаващата се опиатна епидемия в САЩ, защото новините, които идват отвъд океана, са повече от обезпокоителни.

Колко голям всъщност е проблемът?

Проблемът на американците с опиатите добива катастрофални размери. През 2016-та 43 000 от общо 62 000 смъртни случая от свръхдоза в САЩ се дължат на опиати (легално предписани и нелегални). Това означава, че само за година, от предозиране са си отишли повече американци отколкото за цялата им военна кампания във Виетнам. В сравнение, от широко дискутираните в медиите и обществото престрелки с огнестрелно оръжие, в същата 2016-та година са убити четири пъти по-малко или точно 11 000 души.

Така свърхдозата се превръща в най-големия причинител на смърт сред американците под 50-годишна възраст. Повечето експерти твърдят, че ще минат поне още няколко години докато се достигне пика на смъртността, което означава, че плашещите цифри само ще нарастват. Прогнозата е за поне 650 000 смъртни случая в следващите десет години. Това означава един цял град с размерите на Балтимор да изчезне само за десетилетие.

Проблемът с опиатите присъства сред всички възрастови, етнически и социални групи в страната. Интересно е да се отбележи, че за разлика от досегашните социални проблеми, причинени от наркотици, този засяга повече белите американци, отколкото малцинствата. През 2016-та 8000 души от малцинствени етнически групи са загинали от опиати, докато сред бялото мнозинство това число надвишава 33 000.

Кризата има и икономически измерения. Трудно можем да си представим икономика, която функционира устойчиво при над 1% от работоспособното население, злоупотребяващо с опиати всеки ден. Трудно можем да си представим нормален пазар на труда, в който на всеки 20 минути работник умира от свръхдоза.

Причини и работещи решения

Опиатните епидемии, които преминаха през Запада в 70-90-те години на миналия век ни научиха, че хероинът е наркотикът на бедните, на отритнатите, на малцинствата, на гетото. Тогава причината беше социално разслоение в комбинация с голяма доза неинформираност.
Днешната криза в най-богатата икономика в света има съвсем различен генезис.

Още в началото  на 90-те, след  няколко големи  научни открития за причинителите на болка и начините да ги третираме, в Щатите започва, дирижирано от фармацевтичния бранш, поголовно предписване на базирани на опиума болкоуспокояващи като Хидрокодон, Оксикодон, Педитин и т.н за всякакъв вид ежедневни болки като спортни контузии и леки травми. Преди това, практиката е била такива вещества да се предписват само за хора в терминална фаза или такива с много тежки хронични болки, но засиления маркетинг довежда дори до феномени като раздаването на безплатни 30-дневни семпли с производни на опиума. Естествено, това изстрелва САЩ на челните места по употреба на фармацевтични опиати в света.

Източник: Vox.com

Логично е да предположим, че ако  1/3 от населението ти разполага с рецепта за опиати и всеки ден в САЩ се консумират 15 милиона дози, това ще доведе до проблеми в поне 10% от употребяващите. Обикновено, когато лекуващият лекар забележи, че всеки месец идваш при него с молба да ти увеличи дозата обезболяващи, разбира че развиваш зависимост и прекратява рецептата ти. Изправен пред риска болките ти да се завърнат и то в комбинация с ужасните симптоми при спиране на опиати, ти започваш да си набавяш от улицата. В даден момент, правиш сметката и разбираш, че вместо да харчиш 200 долара на седмица за уличен Оксиконтин, можеш да си набавяш същия еквивалент Хероин за 50 долара и така взимаш пазарното решение да започнеш да си бодеш венозно улично произведен опиат, вместо фармацевтично произведен. Оттам рискът от свръхдоза се увеличава десетократно, поради разликата в чистотата на всяка една улична доза. Още преди 10 години става ясно, че 4 от всеки 5 зависими към опиатите американци са започнали с фармацевтични продукти, но реакцията на властите тогава е крайно недостатъчна.

Разбира се, редно е да разгледаме и какво може да се направи, за да се подобри положението и какви успешно приложени модели могат да се заимстват от други държави.

• Стаи за инжектиране – Опиатно зависимите в Швейцария още от 80-те години на миналия век получават безплатно медицински чист хероин, който могат да консумират само в специални стаи за инжектиране под задължително лекарско наблюдение, което на практика свежда случаите на свръхдоза до нула. Такива, но без легално предписан хероин в тях, има и във Франкфурт, Ванкувър и други места по света. Подробно сме разгледали добри примери като тези в тази статия.
• Декриминализация на наркотиците – примери като Португалия, където 2% от населението е зависимо към хероин годината преди декриминализацията, а 10 години по-късно оглавява класациите в Европа за намален здравен риск при употреба, са разглеждани неколкократно в нашата медиа, като например тук, тук и тук
• Легализация на тревата – предоставяйки на пациентите си алтернативно, нетоксично болкоуспокояващо, криещо десетократно по-нисък здравен риск от опиатното семейство и водещо до значително по-лека степен на зависимост се оказва работещ модел. Добрите примери идват именно от САЩ. Щатите с легален достъп до медицинска и рекреационна трева имат значително по-ниски бройки на зависими и случаи на смърт, причинена от свръхдоза. Друго проучване сочи, че медицинската трева намалява употребата на опиати с 64%.

Какво ще направи Тръмп по въпроса?

След като описахме плашещия мащаб на проблема и работещите решения, сигурно очаквате Тръмп и администрацията му да са разгледали точно тях и да започнем да ги виждаме имплементирани като федерална политика за справяне с кризата? Да…ама не.

Всеки полъх надежда за смели и работещи решения по време на стъпването му в мандат се изпари след като хора като Джеф Сешънс оглавиха федералната наркополитика на администрацията. От човек, който, противно на фактите, обявява марихуаната като причинител на опиатната криза (вместо, хм…фармацевтичните компании, в съдружие с лекарското съсловие и държава) няма как да се очакват смели и работещи решения. Още преди два месеца г-н Сешънс обяви, че дори ще затегне контрола в щатите с легална трева, отменяйки политика от администрацията на Обама.

И ако си мислите, че това е само пушек и всъщност, когато нещата станат напечени адекватността ще вземе връх, дълбоко се лъжете. Традиционно, републиканците се славят с тяхната свръхдоза некадърност точно в тази социална сфера. Само преди няколко дни стана ясно, че администрацията на Доналд Тръмп, вместо да се разходи до съседна Канада, където успешно се борят с опиатната зависимост вече над 20 години или пък да прелети океана и да види как Западна Европа практически няма такъв проблем, всъщност черпят опит от…Сингапур и Филипините.

Да, американското правителство обмисля да въведе федерално смъртно наказание за дилърите, които продават фентанил – изключително потентен синтетичен опиат. Както се разбира от цитираната статия, президент Тръпм бил впечатлен от ефектите на тази мярка, приложена от диктатора на Филипините Родриго Дутерте и довела до произволната смърт на над 20 000 души за по-малко от 2 години на власт. Това показва стряскащо неразбиране на проблема и решенията му. Фентанилът не е причинителя на опиатната епидемия, той е пряко следствие от Войната срещу наркотиците, която се води последните 100 години.

Забраната на опиумния мак през 1912 отнема на хората възможността да третират дребните си болки с маков чай – десетки пъти по-слаб от доза Оксиконтин, например. От там насетне, в следващите 100 години наблюдаваме постоянно покачване на потентността на единица грам улично вещество и почти постоянен тренд на понижаване на цената му – явление, описано отлично в книгата „Икономика на прохибицията“ на Марк Торнтън. Търсенето винаги го е имало и ще го има, какво ще е предлагането обаче зависи от законите и тяхното прилагане.

Така, вместо опиумен чай, хората започват да използват хероин и в последствие фентанил. Ако САЩ засилят натиска върху трафикантите на фентанил, уличните опиати няма да изчезнат, а просто ще се сменят с още по-опасни. Вместо фенталнил, който е 100 пъти по силен от хероина, дилърите ще минат на карфентанил, който е пък 100 пъти по-силен от фентанила. Ако подгонят него, китайците ще измислят дори още по-потентен и лесен за трафикиране синтетичен опиат. Играта на котка и мишка може да е безкрайна, но човешките животи не са. Вече се случва в Щатите да бъдат засичани дилъри с количества фентанил, достатъчни отведнъж да заличат популяцията на няколко големи щата.

Надали Тръмп си е представял, че това ще е най-големият му проблем за решаване в първия му мандат. По всичко изглежда обаче, че ще е точно така. Преди създаването на нови работни места, строенето на анти-емигрантски стени, въвеждането на мита, разоръжаването на Северна Корея и т.н., администрацията му трябва да помисли как да опази живи 2 до 4 процента американски граждани следващите 10 години.

Поне това се очаква от хората, които повярваха на Тръмп, когато обеща “America first”. Ако игнорирането беше опция в последния мандат на Обама, то вече не е. Всеки втори американец има роднина или близък приятел с опиатни проблеми и тези хора очакват от републиканската администрация за пръв път в историята си, все пак, да им предложи адекватна политика по отношение на наркотиците. Ако не се случи, това просто ще коства и на Тръмп, и на републиканците всичкия wining, с който се хвалеха последните години.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!