ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Несъмнено най-известният и широко използван показател за макроикономическо представяне е брутният вътрешен продукт. Подобно на много други исторически събития е трудно да се определи кой и кога започва измерването на националния доход. Интересът към счетоводството на национално ниво се появява през деветнадесети век и по-конкретно, бързият икономически растеж по време на индустриалната революция поражда интерес към измерване на икономиката.
Произхода на БВП като мерител на икономическия растеж
Макар индустриалната революция да е предизвикала интерес към тази сфера в крайна сметка политическите сили и световните икономически събития оформят БВП като метрика. По време на Голямата депресия британският икономист Колин Кларк и американският му колега Саймън Кузнец се заемат с измерването на националния доход. Сметките на Кузнец сочат двоен спад в икономиката през 1932 г. спрямо 1929 г. Президентът на САЩ по това време Рузвелт цитира тези данни при обявяването на програмата за възстановяване на икономиката. Въпреки че на Кузнец се приписва генерирането на първите сметки за националния доход, то те не отразяват метода, който той е желал да използва.
Той е искал да създаде измерител на богатството, а не на производството. Бил е на мнение, че рекламата, финансовата индустрия, спекулативните дейности и някои видове скъпи градски жилища наред с други неща, включително държавните разходи, не трябва да бъдат включвани. Ако обаче производството, генерирано от частните компании бъде в последствие преразпределяно от правителството това би означавало икономически спад. Американската служба по администриране на цените, създадена през 1941 г. констатира, че препоръката за увеличаване на държавните разходи през следващата година е отхвърлена на тази основа.
Следователно от самото си създаване БВП е дефиниран с политически мотиви – да служи на интервенционистка, кейнсианска идеология. Тъй като дефиницията за „национален доход“ се формира от икономистите, това, което представлява „доход“ се определя въз основа на интелектуалния климат заедно с политическите нужди.
Методологическите изменения с политически цели
Наличието на статистика за националния доход прави управлението му не само осъществимо, но и научно. Новият научен статут както на БВП, така и на кейнсианската икономика насърчава широкото използване и усъвършенстване на националното счетоводство. ООН, МВФ и Световната банка на база размера на БВП определят необходимостта от помощи. Тъй като БВП се превръща в стандартен показател за развитие не е изненада, че много развиващи се страни (на англ. developing country) се противопоставят на опитите за подобряване на БВП по политически причини, защото по този начин няма да имат право на помощи. Ето и няколко от най-поразителните методологични промени в изчисленията на БВП и последиците от тях – БВП на Гана в нощта на 5-ти срещу 6-ти ноември 2010 г. се увеличава с 60%. Причината: статистическата агенция на страната е актуализирала теглото, използвано при изчисляване ценовия индекс за първи път от 1993 г. След подобни корекции Нигерия добавя 89% към БВП през 2014 г., а Кения – 25%.
Тези методологични промени на предишните изчисления на БВП могат да бъдат източник на големи политически и икономически събития. Като например кризата от 1976 г. в Обединеното кралство – министърът на финансите Денис Хейли иска спешен заем от МВФ. При преразглеждането на БВП обаче заявява, че ако от министерството са имали правилните цифри, то никога е нямало да се стигне до заем.
Един от най-важните недостатъци на БВП е неспособността му да отчете иновациите. Увеличенията или намаленията в цените често не са равни на промяната в качеството на продукта. Някои продуктови цени се увеличават, в следствие се увеличава и БВП, но качеството на тези продукти се увеличава по-бързо от цените им. Обратно, някои цени спадат, докато качеството се увеличава експоненциално. Несъответствията в БВП като резултат от иновациите вероятно са значителни. Например софтуерът, телевизията и други стоки от информационната сфера формират 4% от БВП през последните 25 години, докато търсенето с търсачката на Google е изчислено, че носи около 150 милиарда щатски долара годишно.
Икономистите от „Австрийската“ школа не от вчера критикуват увеличението в държавните разходи и как то може много добре да стимулира икономиката и да увеличи БВП, но това е за сметка на погрешни инвестиции. Що се отнася до БВП повече кредит е равнозначно на по-голям растеж. Сегашната методология на БВП насърчава малинвестициите чрез държавно подпомагане на кредиторите.
Независимо от това дали БВП е най-добрият измерител, който към момента имаме, това далеч не е причина да продължаваме да го използваме.
