ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
През последните седмици се появиха две предложения за забрана на рекламите за хазарт от забележително разнообразни източници. Първо вицепремиерът Валери Симеонов каза, че рекламите на хазарт, конкретно визирайки лотарията, са „безобразни“ и НФСБ изготвя законопроект за тяхната забрана, а тази седмица и ново-сформираната извънпарламентарна коалиция „Демократична България“ също излезе с предложение за сериозното ограничаване на рекламите на хазартни игри по телевизията. Политиците аргументират тези свои предложения, че „търкането на билетчета“ в България се е превърнало едва ли не в някаква „епидемия“, която на всяка цена трябва да бъде „излекувана“…с някоя забрана, разбира се.
Истинският проблем е липсата на финансова грамотност
Работата е там обаче, че забраните на рекламите за хазарт не решават по никакъв начин фундаменталния проблем, който води до това българите повсеместно да си профукват парите за лотарийни билетчета. А този проблем е, че нашите сънародници са масово финансово неграмотни. Забраните на рекламите за хазарт няма да ги образоват относно това защо лотарията е средностатистически сигурна загуба на пари и няма да ги научат да не си харчат парите за глупости. Просто най-много да доведат до това, че ще си харчат парите за други глупости, които може да са дори и по-вредни.
Любопитно е дали някой от родните радетели за забрана на рекламите на хазарт, от Валери Симеонов, до Радан Кънев (що за любопитна компания, а?) са се замисляли защо всъщност хората в България масово търкат билетчета. Отговорът е елементарен – защото нямат финансово образование. А защо нямат финансово образование? Ами защото родните политици, да, тези същите като Валери Симеонов и Радан Кънев не са си свършили работата и не са реформирали образователната ни система, която се намира в трагично и постоянно влошаващо се състояние.
В училищата (държавните поне) не се придобива дори базово ниво на финансова грамотност. А каквото и да си говорим, финансовата грамотност е едно от най-полезните за всеки един човек житейски умения. Уж именно това е целта на основното и средното образование – да изгради едно добро ниво на обща култура по редица ключови дисциплини. Финансите, личните финанси конкретно, сферата с най-голямо значение за живота на всеки един от нас, явно не влиза в този набор от дисциплини. Странно защо.
Масовото търкане на билетчета е симптом. Болестта е финансовата неграмотност. Лекарството е образователна реформа, която да вкара финансово образование (и статистика, задължително за да се разбира безсмислеността на лотарията) в училище. За съжаление, това е твърде сложно за родните политици. Те си падат по по-лесните, директни, джаста-праста методи на правене на политика. Образователната реформа изисква задълбочено планиране и…мислене. А те време за това явно нямат.
Ограничаването на рекламите на хазарт не решава проблема, просто налага ненужни регулации
Може да възразите, че образователна реформа няма как да реши проблема краткосрочно, защото една много голяма част от вече възрастното население така или иначе търка билетчета. Да, това е факт. И това в повечето случаи е наследство от абсолютно трагичната образователна система по времето на комунистическия режим (противно на всички онези, които толкова обичат да разправят колко по-добро ни е било образованието тогава). Но забраната на рекламите на хазарт няма да реши този проблем.
Първо, тази забрана няма да навреди толкова на самите лотарии, колкото на рекламните агенции. В същността си всяка забрана на реклама на най-първо място винаги ще навреди на бизнеса на рекламните агенции и чак след това на това, което се рекламира. Второ, има го и принципният проблем – подобни регулации имат за цел да ограничат свободата на избор на хората, с непълно неясна аргументация. Забелязвате ли някой от предлагащите да се забранят рекламите на хазарт да предоставя каквито и да е данни за „огромният проблем“ с хазарта у нас? Данни за това колко хора са пристрастени, колко пари харчат и т.н.?
Нищо подобно, аргументацията в подкрепа на подобни забрани винаги се базира на някакво „усещане“, че имало проблем с хазарта. Някой политик му се струва, че твърде много хора търкат билетчета и затова – да забраним рекламата на билетчета! Браво, със сигурност така се кове качествена политика – без данни, без задълбочен анализ, само базирайки се на личните чувства и спекулации на някой политик.
И отново, в крайна сметка, забраните на рекламите за хазарт не лекуват коренния проблем с липсата на финансова грамотност у българите, а дори изместват фокуса от него. Подобни непродуктивни забрани дават на политиците оправдание да кажат „Ето, виждате ли, правим нещо, мислим за вас“, без в действителност да е така.
