ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
През последните месеци като неочаквано актуална и гореща тема в публичното пространство се издигна казуса с регулацията на хазартния сектор в България, и по-конкретно лотарийните игри. Конкретния повод за нашумяването на тази тема бяха предложенията на вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов за пълната забрана на рекламата на лотарийни игри и друга хазартна дейност (конкретно в телевизионния ефир) и ограничаването на продажбите на лотарийни фишове и билети само в държавно-лицензирани за тази дейност обекти. Основен мотив в подкрепа на предложените изключително тежки регулации е твърдението, доста разпространено като популярност из българската общественост, че в България има много сериозен проблем с хазартната зависимост (свързана в частност с лотарийните игри). Проблем, чиито мащаб според някои наподобява „епидемия“.
От ЕКИП активно се включихме в разговора за регулацията на хазартния сектор още в самото начало като публикувахме кратка статия по темата (и няколко други в последствие) и взехме участие в редица медийни дебати по темата. Още от самото начало изразихме своите резерви по отношение на конкретния законопроект и потенциалните икономически ефекти от него, особено в отсъствието на 1) каквито и да е данни, които подкрепят тезата на основния му мотив и 2) каквато и да е оценка на въздействието. Третирането на темата „на парче“ обаче не е достатъчно, за да разясни пълния контекст на казуса и да изчисти дебата от всички необосновани спекулации и манипулации, които, напълно естествено за подобна емоционално нажежена тема, го съпътстват. Затова изготвихме цялостен и подробен анализ и критика на предложение Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, който можете да прочете тук. Ето какви са целите на този текст:
Целта на настоящия текст е да представи критичен анализ на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен в Народното събрание на 11.05.2018 г. от депутати в групата на „Обединени патриоти”. Предложеният законопроект предвижда налагането на нови по-тежки рестрикции върху рекламата и разпространението на конкретно лотарийни игри в България. Въвеждането на такива рестрикции са мотивирани с желанието най-вече да се ограничи нивото на хазартна зависимост сред българското общество.
Основните промени предложени в законопроекта са:
- Добавянето на забрана за продажбата на лотарийни билети и фишове на от лица и обекти без издаден специален държавен лиценз за тази цел
- Забраната на абсолютно всякакъв вид реклама на хазартни (и в частност лотарийни) игри, включително индиректната такава (директната вече е забранена)
- Дефиниране на „индиректна реклама“ като „всяка форма на търговско съобщение, което включва наименование на хазартна игра или търговска марка на организатор и/или дейност върху продукти и стоки свързани с хазарт.“
В настоящия текст ще представим критичен анализ, както на заявените мотиви към законопроекта, така и потенциалните фискални и икономически ефекти, които може да има той, на база цялата налична публична информация, с която разполагаме по темата. Важно е да се отбележи още тук, че що се отнася до рекламата на хазарт, директната, или „пряка“ реклама на хазартна дейност, както и рекламата на хазартна дейност насочена към малолетни и деца вече са забранени от Закон за хазарта. Държавна комисия по хазарта е институцията, която следи за спазването на този аспект от закона.
В първата част на този текст представяме анализ на мотивите и потенциалните ефекти от предложения законопроект, започвайки с анализ на твърденията и спекулациите, че в България има масова хазартна зависимост. След което продължаваме към преглед на релевантната научна литература в сферата на хазарта и хазартната зависимост по света и по-конкретно в САЩ и в Европа. Завършваме първата част на анализа с критика на липсата на крайно необходима оценка за въздействието на предложения законопроект и наш анализ на потенциалните фискални и икономически ефекти от неговото прилагане (доколкото те могат да бъдат предположени на база наличните данни).
