Време е за промени в уредбата на ЗУТ относно незаконното строителство

Кирил Мирчев

Битката на държавата с незаконното строителство се води от доста години насам, но без особени успехи. На какво се дължи безсилието на ръководните органи? Причините са няколко:

• несъвършено законодателство;
• недоброто прилагане на законите;
• намеса на хора с влияние, които оказват въздействие върху контролните органи;
• липса на сурови санкции и строгост в закона;

Всичко това води до изкривяване на общественото правосъзнание. Когато законът е несъвършен и допуска заобикаляне, ответната реакция е липса на уважение към институциите и държавността.

В България могат да се изграждат всички видове строителство, но само ако са съобразени с изискванията и реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и другите подзаконови разпоредби по проектирането и строителството. Всяко строителство, което не е в съответствие с тези разпоредби, е незаконно и не се закриля от държавата и законите. Редица са отрицателните последици от незаконното строителство, но по-важни са:

• пречи се на законосъобразното и планово застрояване на урбанизираните и извънселищни територии;
• издигат се сгради в противоречие с изискванията на чл. 169 от ЗУТ относно: дълготрайност, устойчивост, безопасност, енергийна ефективност на строителните контрукции и др.;
• хабят се строителни материали, работна сила, стредства и др. (особено, когато незаконните строежи подлежат на събаряне);
• губят се време и средства в съдебни разправии;

Начинът, по който сега е уреден административният контрол по строителството по ЗУТ води до двувластие във функциите на ДНСК и общинските администрации, прехвърляне на отговорност между тези органи, неефективни проверки, голямо забавяне на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, липса на превантивни мерки от страна на общините и държавните контролни органи в хода на строителството на обектите.

Подобряване на нормативната уредба

–

1. На първо място трябва да се преразгледа режима за узаконяване на незаконните строежи. Усилията трябва да са насочени върху превантивния и текущия контрол. В случаи, когато незаконното строителство не нарушава обществения интерес, последиците от него да се уреждат по гражданско-правен път, а органите на ДНСК да се намесват само ако сградата е опасна (когото не са съобразени технологичните изисквания) и в резултат на това строителство са накърнени обществените интереси. Но когато постройката е стояла дълги години и проблемът възниква, само защото съседите са се скарали, тогава не бива да се разхищава държавния ресурс.
2. В ЗУТ са предвидени някои сериозни санкции за нарушителите, но по предложение на Омбудсмана на Република България е справедливо тези санкции да се налагат в случай, че нарушинията са извъшени въпреки направените от компетентните контролни органи предписания. А при липса на превантивен контрол, не е справедливо единствено гражданите да понасят санкцията по премахването, както е сега.
3. Нужно е да се изгради връзка между ЗУТ и Закона за опазването на земеделските земи(ЗОЗЗ), Закона за горите (ЗГ), Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за кадастъра(ЗК) и др. Тези закони засягат различни видове територии, а синхронизацията помежду им липсва. Стига се дотам, че може да се построи един обект за 6 месеца, а неговата екологична оценка става за 2 години. От бюрократичните спънки на администрацията губят инвеститорите и бизнесът. Необходимо е създаването на модерен и актуален кадастър, който ще улесни проектирането, а това от своя страна ще доведе до по-лесно усвояване на евросредства.
4. Преодоляване на дуализма в отговорностите на общинските администрации и ДНСК за постигане на по-голяма ефективност в контрола на строителството. Защото в сегашната ситуация общинската администрация констатира нарушението и със заповед на кмета строежът се спира. Същите правомощия ги има и ДНСК. Но когато едно и също действие се възлага на две администрации, всяка от тях остава пасивна и разчита на другата да се справи с проблема.
5. Налагане на административнонаказателна отговорност за виновно неизпълнение на задължинията на длъжностните лица.
6. Оценка на административния капацитет на органите за контрол по строителството.

–

Незаконно строителство има само негативни резултати, в ущърб на физическите лица и държавните интереси. В перспектива е далеч по-лесно да строи законно, но за да стане това, законодателството трябва да бъде оптимизирано, а бюрократичните пречки трябва да бъдат премахнати.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!