Класически коледни филми, които казват, че данъците са кражба!

Автор: Том Мюлен, fee.org

Тези прекрасни творби на свободата са изчезнали от днешния политкоректен празничен пълнеж

„И се случи така, че излезе указ на Август Цезар, че целият свят трябва да бъде обложен с данък. И всички трябваше да бъдат таксувани, всеки в своя град, защото неподчинението на римския император означаваше сигурна смърт.“

Това съобщение в началото на филма „Малкият барабанист“ от 1968 г. е толкова богато и приятно за ухото, колкото и благозвучното озвучаване на Гриър Гарсън.

Първо, защото това, че Витлеем е бил толкова пренаселен и не е „имало място в хана“ за Йосиф и Мария не е естествено развитие. Причинено е от държавата както всъщност и всичката мизерия по света. Второ, защото всеобщото данъчно облагане се осъществява чрез заплаха от насилие, понеже отказът да се заплати е означавал „сигурна смърт“.

И всичко това се случва в първите 30 секунди на филма. Един либертарианец не би могъл и да се надява на по-добро начало.

По време на целия наратив данъчното облагане се отрича многократно. Гарсън продължава, като отбелязва, че „имало е добри хора, които не са можели да си позволят жестокия данък“. Дори главният злодей във филма, Бен Харамад /озвучен от Хосе Ферер/, който открадва Арън, за да го принуди да участва в неговото пътуващо шоу, се обръща към публиката с „драги приятели данъкоплатци“, демонстрирайки, че колкото и да е лош самият той, заедно със своята публика страда от много по-жесток и злонамерен потисник.

Не мога да бъда по-щастлив от факта, че моята седемгодишна дъщеря видя всичко това заедно с много подходящо въведение към госпел историите. След като основният урок на Денят на благодарността – че комунизмът е смъртоносен и че частната собственост е фундаментална за човешкото оцеляване – което на практика вече е изтрито от масовото съзнание, беше освежаващо да видя тези основни либертариански идеи в класически коледен филм.

Дядо Коледа пристига

След това, наредихме се да гледаме друга класика от същата ДВД колекция – „Дядо Коледа пристига“ от 1970. Този филм също не ме разочарова. Отново основното страдание в уместно наречения „Мрачен град“ има същия произход – държавата. Не може да не направим сравнение между идиотския закон срещу играчките на Бъргърмайстър Майстърбъргър и войната срещу наркотиците на американското правителство. Виждат се всички познати характеристики.

Първо, законът е напълно неефективен и не успява да спре децата от Мрачен град да си играят с играчки, подпомагани от младия и енергичен Крис Крингъл. Когато правителството конфискува играчките, Крингъл носи нови. Когато правителството започва да обискири къщите, Крингъл скрива играчките в чорапи над камината.

Както винаги, всеки провал на правителството да осуети дадена човешка активност води до повече потиснически мерки. Както се прави в днешни дни в „Земята на свободните“, в крайна сметка правителството прибягва до претърсвания без предупреждение, в които въоръжени мъже разбиват вратите и нахлуват в домовете както на невинни, така и на виновни. Родители и деца се прегръщат, обзети от страх.

Майстърбъргър демонстрира традиционното лицемерие на държавата, когато нарушава собствения си закон, играейки на йо-йо, дадено му от Крингъл. Това е много ефективна аналогия с трафика на наркотици с участие на правителството – като това важи както за уличните полицаи, които са „станали лоши“, така и за ЦРУ с огромните му тайни операции.

Майстърбъргър допълнително отразява американското правителство с абсурдното налагане на този несправедлив закон, арестувайки не само Крис Крингъл, но и цялото му семейство, бъдещата му съпруга Джесика и дори преобразения Уинтър Уорлок. Всички са обвинени в „заговор“ – тактика, използвана от държавата за заобикаляне на правилата за представяне на доказателства в съда, което е вкарало над два милиона души в затвора.

Историята има своя полезен идиот в лицето на Джесика, която първоначално напълно подкрепя този закон, до момента, в който Крингъл ѝ дава кукла от китайски порцелан. Осъзнавайки колко безобидно за другите е нейното развлечение с куклата, тя в крайна сметка започва да поставя под въпрос смисъла на забраната.

Крингъл бяга от затвора с помощта на летящия елен на Уинтър Уорлок и остава извън закона за много години напред. И все пак историята завърша с успешен край, защото либертарианците надживявяат потисническите Майстърбъргъри, които накрая „измират и остават без власт“. Както разказва гласът на Фред Астер:

„Скоро добрите хора осъзнаха колко глупави са били законите на Майстърбъргър. Посмяха се малко и след това забравиха за тях.“

Само ако можеше и добрите американски граждани да достигнат подобна мъдрост.

Няма по-добър начин един млад човек да научи радикален либертариански урок от тази приятна, малка коледна история. Държавата е зло. Нейните укази често са несправедливи и завършват с ненужно нещастие. Героят на историята е човек извън закона, който извършва обществено неподчинение, за да донесе малко щастие на своя приятел.

Консерваторите често се оплакват, че модерните коледни филми премахват Исус Христос от празника, превръщайки го в светско празнуване на разменянето на подаръци и веселието. Това не е трудно за разбиране – идвайки от „прогресивния“ Холивуд, чиято неприязън към християнството си съперничи само с тази към свободното предприемачество. Това също обяснява защо тези чудесни либертариански тези са изчезнали от днешния политкоректен празничен пълнеж.

Каквито и да са вашите религиозни вярвания и дори и да нямате такива, няма как да сбъркате, ако с вашите деца гледате тези класически коледни филми. Не само че ще научат истинското значение на Коледа, но и от млада възраст ще бъдат научени на основополагащия либертариански принцип, че държавата е зло.

Бог да благослови всички ни.

Превод от английски: Цветанка Филева

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!