ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Свидетели сме на политически консенсус, чиито последствия и философска основа са напълно игнорирани и изключени от обществения разговор.
Политици, буквално от всички големи сили, говорят открито как ще прехвърлят ключови елементи от суверенитета на страната към една или повече наднационални институции, събрани под шапката на Европейския съюз.
Водачът на листата на най-голямата партия у нас иска законодателна инициатива на ЕП и повече намеса на евродепутатите в социалната сфера, всички чухме за европейскака минимална работна заплата, за обща армия, еврото дори не се споменава (там консенсусът е достигнат „единодушно“), общи „стандарти при храните“ и пр. Внасянето на нови регулации и директиви, случващо се на постоянна база и в момента, не е изобщо във фокуса – възприето е като автоматичен процес. Макар че, във Великобритания беше една от основните причини за подкрепа на Брекзит.
Дори представящите се за „евроскептици“ (или „реформисти“, защото дори нямат смелостта да са скептици) показват някаква форма на съпротива единствено по набор от културни намеси на ЕС. Напълно са предали фронта, що се отнася до ключовите структурни инструменти, чрез които сувернитет се прехвърля към оста Париж-Берлин-Брюксел. Самите те имат левичарски идеи в икономиката, които без свян искат да прокарват през общите институции. Нещо повече, съпротивата по културните теми е само там, където така или иначе се е създала такава естествено вътре в електората им – просто нямат избор и я следват.
Повърхностното (мушамено, както аз го наричам) патриотарство, наложено чрез образователната система на социалистическия режим от 80-те години, е кристално видимо в публичния живот и разговор. Обличат се традиционни носии, почитат се революционери като мирски светци, поднасят се венци, рецитират се оди за независимост и стихове за борба срещу чуждата политическа власт.
Същите тези хора, слагат костюм и вратовръзка и започват да казват „да“ на премахването на българския лев (подкрепен от изключително стабилен монетарен механизъм – валутният борд), „да“ на въвеждането на еврото (нестабилен конструкт, довел до кризи и поставящ ни под чужда власт и усмотрение), „да“ на повече власт в Брюксел, „да“ на общото политическо бъдеще, „да“ на правила измислени другаде и наложени върху нас, „да“ на това европейски бюрократи да взимат решения за български граждани.
Може би на следващия празник, който демонстративно честват, политиците трябва да бъдат попитани: С какво Брюкселската империя е по-хубава от Османската…и от Независимостта?
Увисна във въздуха и наивната надежда на умно-красивото движение, че ангелите на Европейския съюз ще се спуснат над нас и ще се разправят с корупцията и ориенталските управленски нрави. Напротив, разпадът на върховенството на правота през последните десет години се случи като резултат и от хвалебствените мониторингови доклади, подкрепени с тлъсти „кохезионни“ финансови стимули.
И не, няма го извинението – не знаем или „ще видим, да пробваме“. Всички ключови фигури и институции на ЕС гледат абсолютно открито в една посока – създаване на свръх-държава и загуба на независимост за страните членки. Пакетът „Мобилност“ на Макрон е трейлър за общото политическо бъдеще, което така очакваме. Излизането от Съюза, както ни показа Великобритания, е почти невъзможен процес -дори за страна като Обединеното кралство.
Какво остава за страна, където политическата и интелектуална класа е купена с 30-тина млрд. евро и хубави брюкселски постчета?
Европа прави грандиозна историческа грешка. Елитът ни е толкова прогнил, че ще ни превърне в една от първите жертви на тази грешка.
Приятно упражняване на „суверенитет“ днес. Изберете хубаво – кой точно да го предаде на Брюксел.
