Либертарианството в Украйна – проект за развитие и растеж

Автор: Ярослав Романчук, икономист и политик от Беларус, президент на Scientific Research Mises Center

Либертарианството е формално неизвестен за мнозинството мироглед и Украйна не прави изключение. Хората рядко изучават в дълбочина дясната политическа философия. Даже интелектуалците дават противоречиви, често и напълно противоположни определения на термина „свобода“. А именно свободата е централният елемент на либертарианството.

Либертарианството – това не са законите на Нютон, Ом или Архимед, а сложни, концептуални, често противоречиви или дори напълно противоположни тези, хипотези и твърдения. Това е и причината либертарианството да предствлява лесна плячка за враговете и опонентите на теорията и практиката на свободата – най-вече в страните в преход и развиващите се страни. Достатъчно е медиите да покажат американски, британски или немски либертарианци и тяхната адженда (наркотици, еднополови бракове, евтаназия, оръжие, премахване на всички данъци, доброволно робство, търговия с човешки органи/деца, премахване на държавната пенсионна система, на държавно финансираните училища и т.н.), за да предизвикат отваращение у повечето хора, включително и голяма част поддръжници на свободата.

Едно от нивата на дискусията за съвременния свят от позицията на либертарианството можем да наблюдаваме в университетските аудитории и студентските кампуси, най-вече в САЩ. Приоритетите на мнозина американски либертарианци събуждат съмнения в адекватността и ползата им за популяризирането на свободата. За съжаление, тяхната адженда не успява да осъществи целите си – половината американци биха подкрепили президент социалист, почти 70% от младежта гласува за откровени популисти-социалисти от типа на Бърни Сандърс, продължава да романтизира убиеца Че Гевара и не вижда империя на злото в лицето на Съветския Съюз. За очевидния завой вляво на САЩ и ЕС донякъде са виновни именно някои груби грешки на западните либертарианци в избора на методи, средства и инструменти за популяризирането на този мироглед, както и за практическата реализация на свободата като цяло. Разбира се, тук не говорим за учените и експертите, които са концентирани, например в Cato Institute, Competitive Enterprise Institute, Atlas Network или Reason Foundation.

Украйна, както и цялото пост-съветско общество, трябва задължително да извлече урок не само от провалите, но и от достиженията на западните либертарианци. А те също не са малко. Като за начало, в Украйна е необходимо да се създаде адекватна за преходна страна икономическа политика. Тя трябва да се основава на теорията и практиката на свободата, мирогледа на либертарианството и фундаменталните му принципи. Практиката и прилагането им трябва да са съобразени с украинския контекст, със състоянието на различните институции, обществото, бизнеса и държавата. С tabula rasa няма как да бъде реализирано либертарианството в Украйна, също така не съществува и лидер със статут на „благодетелен монарх/диктатор“. За сметка на това имаме налице следните фактори:

• Огромно недоверие към държавните институции на фона на краткосрочното (максимум 18-24 месеца) доверие към президента Владимир Зеленский.
• Мощни олигархични кланове, всеки от които е превзел свой дял от процеса на взимане на решения, от медиите, от бюджетния пай и от непазарния контрол на активите.
• „Сива икономика“ и „черен пазар“ като народен протест срещу всеобхващащия държавен интервенционизъм, съизмерими с БВП на страната.
• Критично ниско ниво на системата на държавно управление, която е поразена от конфликти на интереси, непотизъм и корупционни практики (при наличието на голям нереформиран държавен сектор – приблизително 3,5 хиляди държавни предприятия, които преставляват повече от половината пазар в 15 от общо 28 сектора).
• Остър дефицит на независима, професионална и некорумпирана съдебна власт и правоохранителни органи.
• Широко разпространена зависимост от държавата сред населението, ниско ниво на финансова грамотност и заразяване на интелектуалните и академични елити с теорията и практиката на всеобщ държавен интервенционизъм.
• Разбалансирана система на държавни финанси: висок държавен дълг, голяма данъчна тежест и скъпа издръжка на данъчната администрация.
• Депрофесионализация на компаниите в сектора за инфраструктурни услуги – монопол/олигопол (пътища, електричество, вода, отопление, боклук).
• Засилена емиграция на професионалисти.
• Силно изоставане на Украйна от страните в ЕС по стандарт на живот, производителност на труда, енергоефективност, държавна и корпоративна конкурентоспособност.

Тези десет фактора би следвало да предопределят избора и приоритетите на президента и новата власт в Украйна, ако искат да обезпечат бърз (6-9% БВП на година), дългосрочен (минимум 20 години), инклузивен (в полза за всички, не само на олигарсите) растеж. Този избор е либертарианството – като системен, цялостен политическо-философски мироглед, а също и истинска адекватна икономика, тоест австрийската икономическа школа, нейните теория и политикономия.

Няма смисъл да се объркват и плашат хората с различни „-изми“, сложни термини и конструкции. Предвид пълномощията на президента Зеленский и шансовете на партията „Слуга на народа“ заедно с потенциални партньори да сформират мнозинство във Върховната Рада в духа на свободата – за либертарианците сега е важно да предложат:

Решение на най-наболелите социално-икономически проблеми на населението, създаване на такива институции, които да минимизират риска от връщането на Украйна в състоянието ѝ от 1991 до 2019 г., които в най-голяма степен ще съдействат за разкрепостяването на хората и на производителите на продукти и услуги, а също така ще облекат стегната усмирителна риза на държавната власт. Това изобщо не е шокова терапия. Това е научен, системен, мощен курс на рехабилитация на икономиката. Рехабилитация чрез свобода, забързване на конкуренцията и правово въодушевление. Ето и базов пакет на предложенията/решенията за реализацията на проекта „Либертарианска Украйна“.

Базовият пакет на институционализиране на свободата трябва да реши проблемите в десетте сфери (тук не включваме правоохранителните органи и съда): 1)пари, 2) бюджет, 3) данъци, 4) право на собственост, 5) работа, 6) здраве, 7) образование, 8) комунални услуги

1. Пари – мултивалутност, 0% участие на държавата в банковия капитал, в структурите на финансовия пазар, внедряване на стандартите Basel III, легализация на частни парични емисии въз основа на обезпечаване със златен стандарт, легализация на фасилитаторите на стоковия обмен под формата на електронни разписки (различни видове койн), премахване на бариерите, които възпрепятстват преместването на капитал зад граница, таргет на инфлацията – максимум 2% на година.
2. Бюджет и държавни финанси – пълна прозрачност на всички приходи и разходи на държавните органи и всички, които получават държавни субсидии, забрана на дефицита в бюджета, въвеждане на лимит за държавните разходи не повече от 30% от БВП, от 2024 – максимум 25% от БВП. Ликвидиране на практиката от държавния бюджет да бъдат субсидирани и поддържани бизнес дейности.
3. Данъци – 1) плосък данък върху приходите от търговията на дребно с продукти и услуги (единна ставка в рамките на 15-20% от цената на дребно на продукта/услугата, 2) плосък подоходен данък за физическите лица – 10% от всички доходи (от данъка са освободени хората с месечен доход по-ниски от 150$; 3) акцизите (алкохол, тютюневи изделия, енергийни продукти – европейски ставки), се заплащат от производителя. До 2024 г. преход към единна митническа тарифа при внос на стоки, в рамките на 3 – 5% от обявената стойност. След 2024 г. – намаляване на митата до 2% или пълното им премахване.
4. Право на собственост – разширяване на частния сектор до 90% от активите и ресурсите на страната, в това число и земята, ограничаване на държавната собственост до сферите, които са необходими за защита на суверенитета, териториалната цялост на страната, а също така жизнените функции на държавата.
5. Работа – легализация на всички видове заетост, които не представляват пряка и явна заплаха за живота на гражданите, ликвидиране на бариерите пред гъвкавия пазар на труда, премахване на всички данъци, забрана на проверките и отмяна на всички регулации за предприемачите с месечен доход до 3000$.
6. Държавни услуги – ликвидиране на конфликтите на интереси в органите на властта, радикални съкращения на функциите на държавата – от 7,5 хиляди до 100 в свободна Украйна, приемане на ясни критерии за оценка на качеството на бюджетните разходи.
7. Здраве – преминаване към система на индивидуални медицински спестовни фондове, създаване на открита конкуренция в медицинските услуги, съставяне на затворен, изчерпателен списък на всички услуги/лекарства, които са предоставяни на гражданите за сметка на данъкоплатците (инсулин, бърза помощ и т.н.), ликвидиране на министерството на здравеопазването, минимална заплата за лекарите – 400$.
8. Образование – автономни училища и университети, свободна конкуренция сред образователните стандарти, както и формите на начално, средно и висше образование, ликвидиране на министерството на образованието, минимална заплата на учителите – 400$.
9. Комунални услуги – въвеждане на стандартите за международно корпоративно управление във всички инфраструктурни сектори, прозрачност в управлението на разходите им и в покупките на материали и енергийни ресурси, създаване на конкуренция сред частните компании, като едновременно се запазва държавната собственост на пътищата, електропреносната мрежа и водопроводите.
10. Външна търговия – конкуренция при стандартите и сертификатите на стоките, премахване на квоти и лицензи, ограничаващи избора. Поевтиняване и облекчаване на достъпа към инфраструктурата за сертифициране по международен стандарт Премахване на практиката за държавно стимулиране на износа и заместване на вноса.

Превод: Марина Захариева

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!