ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Социализмът, за разлика от капитализма, нанася жестоки щети на околната среда. За да дадем явен пример за това, но и за да избегнем субективния фактор на родната действителност преди и след 1989 г., нека погледнем каква е била ситуацията в Източна Германия (ГДР) спрямо Западна Германия (ФРГ).
През 1968 година ГДР приема защитата на околната среда като своя държавна цел в конституцията си.[1] През 1972 г., цели 15 години преди Западна Германия, ГДР създава своето Министество на околната среда, което да е отговорно за тази кауза. Но дали поредното минстерство и зелените политики са постингали целта си? Резултатите ясно показват, че въпреки 60% по-малка икономическа активност на глава от населението спрямо Западна Германия, замърсяването в ГДР е било в пъти-по голямо.[2]
Отровна вода
Загубата на 33% от питейна вода, заради рекорден брой спукани тръби в световен мащаб по данни на ГДР[3], остарялата канализация[4] и липсата на пречиствателни станции водят до неефективно използване на този така ценен ресурс. В ГДР 9,6 млн. жители от общо 16 млн. са консумирали вода неотговаряща на западния стандарт.[5] Всяка втора голяма река в ГДР е била биологично мъртва заради отровните отпадъци от тежката социалистическа промишленост като даже пътуването с лодка по тях е било забранено.
Прахосване на енергия
Неефективността на социалистическата икономика води до там, че CO2 на глава от населението в ГДР е било едно от най-високите в света. През 1990 във ФРГ са се падали по 11,5 тона CO2 на човек, а в ГДР по 19 тона.[6]
Замърсен въздух
Липсата на очистители/филтри в ТЕЦ на ГДР е причината въздухът там да е съдържал 15 пъти повече серни оксиди на човек спрямо този във ФРГ.[7] Съдържанието на прахови частици е било 10 пъти повече в ГДР, отколкото в Западна Германия. Само азотните оксиди са били по-ниски в сравнение с богатия Запад, но причината за това е недостига на автомобили в ГДР, което е било типично за социалистическия строй.
Държавата срещу гражданите и липсата на информация
Държавната власт в ГДР е прикривало всячески катастрофалната ситуация с околната среда в страната. Както е била отричана аварията в Чернобил[8] така и алармите за смок са били деактивирани.[9]
Оказва се, че НЕ „експлоатационният“ характер на капитализма води до по-лоша околна среда, а точно обратното – социализмът в ГДР, зеленото министерство и трагичните им резултати са доказателство, че намесата на държавата в стопанството и налагането на ограничения в ежедневието на хората и бизнеса водят до разруха на природата.
[1] Конституция на ГДР от 6 април 1968 http://www.documentarchiv.de/ddr/verfddr1968.html
[2] G. Heske (2005). Bruttoinlandsprodukt, Verbrauch und Erwerbstätigkeit in Ostdeutschland 1970-2000. Köln: Zentrum für historische Sozialforschung. https://www.gesis.org/fileadmin/upload/forschung/publikationen/zeitschriften/hsr/hsrtrans21._Ohne_Anhang.pdf
[3] според доклад на Министерството на държавната сигурност на ГДР, https://www.thieme-connect.de/products/ejournals/abstract/10.1055/s-0033-1343443
[4] над 50% от канализацията е датирала от преди ВСВ или от имперската епоха
[5] H. F. Buck H.F. (1996) Umweltpolitik und Umweltbelastung. In: Buck H.F., Holzweißig G. (eds) Die wirtschaftliche und ökologische Situation der DDR in den 80er Jahren. Am Ende des realen Sozialismus (Beiträge zu einer Bestandsaufnahme der DDR-Wirklichkeit in den 80er Jahren), vol 2. Wiesbaden: VS Verlag für Sozialwissenschaften.
[6] https://cdiac.ess-dive.lbl.gov/ftp/trends/emissions/frg.dat
[7] B. Martens (30. März 2010). Die Wirtschaft in der DDR. Bundeszentrale für politische Bildung. Abrufbar auf: http://www.bpb.de/geschichte/deutsche-einheit/lange-wege-der-deutschen-einheit/47076/ddr-wirtschaft
[8] R. Erices und A. Gumz (2014). Das DDR-Gesundheitswesen in den 1980er Jahren: Ein Zustandsbild anhand von Akten der Staatssicherheit. Stuttgart: Georg Thieme Verlag. https://www.thieme-connect.de/products/ejournals/abstract/10.1055/s-0033-1343443
[9] Виж подчерта номер 5.
