ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Andrew Moran, libertynation.com
Когато, който и да е от множеството балони се спука – изберете си отровата – и следващата финансова криза удари Уол Стрийт и Мейн Стрийт, как ще реагират правителствата и централните банки? Те вече изгърмяха всичките си неконвенционални патрони от отрицателни лихвени проценти до огромно печатане на пари. Една допълнителна идея би била да орежат депозитите ви, както се случи в Кипър след рецесията. Тази дистопична вероятност не е нито хипербола, нито параноя! Точно това се случва в момента – глобалните ни управници или активно предприемат или планират мерки, чрез които да конфискуват вашите спестявания – директно или индиректно.
Запушване на дупки в швейцарско сирене
Швейцария в момента е една от малкото Европейски държави с фискален излишък. Бюджетът за 2020 г. е планиран с излишък от 615 милиона долара, въпреки пенсионни и данъчни реформи, които намаляват приходите и увеличават разходите. Швейцарското правителство е ограничено от така наречената „дългова спирачка“, конституционно правило, което го задължава да избягва дефицити по време на бизнес цикъла. Тази политика е съкратила съотношението на държавен дълг към брутен вътрешен продукт то почти 25%.
Въпреки че нивата на национален дълг са все още високи, фактът, че правителството взима това правило насериозно е музика за ушите на фискалните консерватори. За други, обаче, предизвиква главоболие.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува нов доклад, който критикува нежеланието на Швейцария да харчи, както харчат някои от Европейските ѝ партньори. Авторите на доклада твърдят, че Швейцарците спестяват твърде много и харчат твърде малко, въпреки че имат третото най-високо ниво на БВП съотнесено към глава на населението от всички членове на ОИСР. Докладът също твърди, че политиците могат да „увеличат разходите“ в рамките на „дълговата спирачка“, което би подпомогнало паричната политика и би имало положителни икономически и социални ефекти.
Има няколко други Европейски държави, които също балансират своите бюджети. Германия се очаква да има фискален излишък през следващите няколко години: 1.2% от БВП през 2019, 0.6% от БВП през 2020 и 0.2% от БВП през 2021. Холандия също има излишък от 1.2%.
Във време, в което страните-членки на Европейския съюз в своето болшинство се намират в проблемна финансова ситуация, би било логично да очакваме, че тези държави ще се дават за положителен пример. Не съвсем.
Наскоро новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард разкритикува фискалните излишъци, твърдейки, че за тези държави би било по-добре да изхарчат тези пари за инфраструктура и образование. Отчаяна да види каквото и да е подобие на растеж, Лагард споделя философията, че единственият начин една икономика да расте е чрез държавно вмешателство.
За съжаление именно тази философия се споделя от глобалния паричен ред. Затова трябва да внимавате. Глобалистите идват за вашите спестявания и вече са обявили война на вашите спестявания, пари за черни дни и инвестиции за пенсиониране.
На война
Непосредствено след последната глобална финансова криза, централните банки по цял свят свалиха лихвите до исторически ниски нива. Когато тази политика на нулеви лихви се провали, някои юрисдикции предприеха още по-радикални мерки и направиха лихвите отрицателни. Днес една шепа страни са адаптирали политиката на отрицателни лихвени проценти, но много други също са на ръба.
Целта на тази политика е потребителите да бъдат стимулирани да харчат повече, а финансовите инстуции да отпускат повече заеми. Интересното е, че тези цели се провалиха, защото гражданите направиха обратното: те започнаха да спестяват повече. Отрицателните лихви предизвикаха „мечи“ (т.е. песимистични) настроения в икономиката.
Една от държавите, в които се случи това е Швейцария, която държи лихвите отрицателни вече пет години. Швейцарската национална банка нарича тази политика „есенциална“, твърдейки, че е необходима, за да се предотврати допълнително покачване на валутния курс на франка и за да се стимулира износа, в контекста на високо международно търговско напрежение и анемичен растеж в Европа. Частният сектор обаче не е щастлив. Скорошно проучване показа, че две-трети от бизнесите в страната са притеснени, че тази политика ще навреди на местната икономика в дългосрочен план и че като цяло отрицателните ѝ ефекти ще са по-сериозни от нейните плюсове.
Обаче ако питате новия шеф на ЕЦБ, тя би ви казала, че трябва да благодарите на паричните лидери за това, че имплементират подобни политики:
„Нямаше ли днес да сме в ситуация с много по-висока безработица и много по-нисък растеж и не е ли вярно, че в крайна сметка взехме правилното решение да действаме в полза на създаването на работни места и растеж, вместо в защита на спестяващите?
Трябва да сме по-радостни, че имаме работа, отколкото, че спестяванията ни са защитени. Аз мисля, че в този дух бе паричната политика на моите предшественици и мисля, че те направиха доста ползотворен избор.“
Лагард е защитник на отрицателните лихви, защитавайки неконвенционални механизми за постигане на растеж. Откакто Еврозоната едвам докопва 2% растеж на БВП, много очакват, че Лагард ще задълбае още повече в тази политика като президент на ЕЦБ. Всеки път когато се обади по въпроса тя отхвърля притесненията на спестяващите хора като отбелязва, че трябва да се мисли и за консуматорите, длъжниците и работниците.
За съжаление, тази неприязън към спестяващите е толкова често срещана, защото е в съзвучие с Кейнсианската философия относно харченето в икономиката. Възпитаниците на Джон Мейнард Кейнс теоретично казват, че потреблението трябва да се приоритизира над спестяването само по време на кризата в рамките на бизнес цикъла, но ако разгледате техните практични предложения ще видите препоръки за повече и повече харч във всяка една ситуация, била тя бум или криза. Те отричат факта, че акумулацията на капитал (чрез спестяване и инвестиране), а не консумацията, създават богатство.
Митът се корени в „Общата теория“ и „Трактат за парите“ на Кейнс, в които той твърди, че спестяващият намалява дохода на други в икономиката, защото не консумира стоките и услугите, които се предлагат от останалите на пазара. Просто казано, Кейн смята, че спестяването е контра-продуктивно действие.
„Спестяването е отрицателно действие, в което индивидуалният потребител се отказва от това да харчи целия си настоящ доход за потребление,“ пише той.
Кръстоносният поход срещу спестяващите е доста актуален и във вътрешните избори на Демократичната партия в САЩ за кандидат за президент. Лица като сенаторите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс се оплакват от спестяващите, особено тези, които са в най-богатия 0.1% (вече не става дума за най-богатият 1%, вероятно защото самите Уорън и Сандърс влизат в него). Кандидатите за президент са обезпокоени, че тези предполагаеми „скъперници“ не вливат своето богатство в икономиката. Това е пълен нонсенс, с който те се опитват да оправдаят своите политики за конфискуване на спестявания, защото реалността е, че богатите спестяват и инвестират, а не просто трупат пари под матрака.
Отрицателни лихви, по-високи данъци и инфлация – етатистите използват всеки възможен метод, за да се сдобият с плодовете на вашия труд.
Доживотна присъда
Ако не е чрез увеличаване на паричното предлагане, което чрез инфлация обезценява стойността на вашите спестявания, Левиатанът се опитва да конфискува вашият натрупан капитал чрез отрицателни лихви. Когато вземете предвид амбициите на елита да елиминират парите в брой чрез реализирането на визията за „безкешово общество„, трябва да осъзнаете, че амбицията им е да поставят вашите финанси под абсолютно тотален контрол във всеки един момент. Вашето богатство, вашият доход и вашият личен живот биха били изцяло под контрола на държавата. И ако не ви харесва – лош късмет. Няма къде да отидете – проектът е глобален.
