Защо подкрепям допълнителния данък за програмистите?

Здравейте, казвам се Митко Сайтов и съм програмист. Реших да отговоря на коментара на Танчо Гаргов във връзка с предложението за допълнителен данък за програмисти.

Никой не яде софтуер?

Танчо, напълно сте прав. Аз самият съм програмист и имам известен опит в професията си. През последните години дълго време се опитвах да намеря начин да се храня с компютърни програми, но задачата се оказа непосилна. Живея в центъра на София и около мен има доста места за ядене. Посещавах заведения с различно ниво и предложения: търсех в гурме менютата на изтънчените рестроранти по улица „Оборище“ пет степенно меню на име „уеб сайт“, както и в обикновените местни кръчми се надявах да открия гарнитура „софтуер“ към тройката кебапчета, но напразно.

Затова съм съгласен с вас и подкрепям мнението Ви.

Самият аз никога не съм искал да получавам по-висока заплата и да имам добър стандарт на живот. Не познавам нито един човек, който се опитва да намери начин да живее по-добре и да осигурява по-добри условия на живот за себе си, семейството и близките си. Като програмист вярвам, че заплатата ми не се определя от добавената стойност, която нося на работодателя ми, а поради факта, че е модерно хора като мен да са добре платени.

Освен това обичам преразпределението. Няма никаква логика сам да преценявам къде да отива моята заплата, за която работя всеки ден между 8 и 10 часа. Заплащането ми би трябвало да принадлежи на държавата и на всички останали. Само работата, инвестираното време в обучение и безсънните нощи са си лично мои. Плодовете на усилията ми са ваши и това ме мотивира да продължавам да се развивам.

Мотивира ме да знам, че заплащането ми ще бъде преразпределено от други хора и ще дължа на държавата по-висок данък, защото добавям повече финансова стойност от друг работник в различен сектор. Държавата се е доказала като изключително ефективен стопанин на моите пари и съм горд да се лиша от стандарта си на живот, за да съдействам на квалифицираните и морални политици да пренасочат средствата, които съм заработил за проекти, които доказано работят. Като допълнение бих искал лично да дарявам допълнително личните си средства напълно безвъзмездно за всичко, което държавата реши, че е правилно. Харесва ми идеята да получавам заплащане на петилетка и да финансирам ремонт на наскоро ремонтиран междуградски път.

Доволен съм от нивото на образование в дъжавните университети. Доволен съм от съдебната система. Доволен съм от всичко, което държавата, която ще преразпределя парите ми управлява и финансира.

Предлагам същите мерки да се приложат и за предприемачите и собственици на бизнеси. Това че поемат отговорност, инвестират време и усилия в създаването на работни места и добавена стойност означава, че не заслужават да живеят според стандарта, които сами са създали.

Не подкрепям и работата на българи в чуждестранни компании. Изключително неуважително е, когато дадена фирма се държи уважително към служителите си и им предоставя добри условия за работа и заплащане. Неудобно ми е, когато ми дават бонуси над заплатата за завършване на проекти преди краен срок, когато се интересуват от мнението ми и когато имам възможност за кариерно развитие. Този тип неадекватно отношение трябва да престане.

Та, Танчо, благодаря ви. Време е да предприемем сериозни мерки срещу програмистите и всеки, който получава заплащане над средното за страната. Нашата работа не се яде, а парите ни са общи. Личната мотивация, работа и опит не би трябвало да се отразяват върху стандарта ни на живот.

В противен случай България може да се превърне в нормална държава.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!