Икономически и правен анализ на мерките за доброволно изпълнение

|Пълен текст на анализа|

Целта на настоящия анализ е да направи преглед и оценка на конкретна част от „Плана за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите“, приет от Министерски съвет с последна редакция от 2019 г. И по-точно на мярка от този план, отнасяща се по отговорност на и внесена по предложение от Министерство на правосъдието.

Става дума за и доброволните, извънсъдебни методи за разрешаване на спорове между страни, свързани със събиране на задължения, които са едно сериозно натоварване както за страните по процеса, така и за правораздавателната система.

Самото предложение е следното: създаване на нов чл. 426а в ГПК относно събирането на задължения чрез доброволно изпълнение.

Тази мярка се отнася към въвеждането на нов елемент към процедурата по събиране на вземания, който да се отнася до т.нар „малки вземания“. В Плана е записано, че „към момента събирането на т.нар. ‚малки задължения‘ създава проблеми доколкото при съдебната намеса се натрупват държавни такси, адвокатски или юрисконсултски възнаграждения, лихви и такси по съдебното изпълнение, които значително увеличават дълга. Кредиторът трябва да направи авансово значителни разходи, като е необходимо и време до окончателното възстановяване на сумите.“

Процедурата по събиране на задължения чрез доброволно изпълнение със съдействието на съдебен изпълнител (ПСЗДИССИ) може да бъде оценена по няколко
възможни начина, базирайки се на очакванията по линия на стопански и правни ефекти. С наличната, макар и непълна, статистическа информация за съдебното изпълнение, когато говорим за събирането на задължения чрез доброволно изпълнение, очакванията за спестявания по линия на такси, възнаграждения, лихви и други могат да бъдат апроксимирани.

Освен тези изчисления като част от тази публикация е извършен и правен анализ и като част от него са разписани конкретни препоръки по орегулирането на процедурата. Също така е направено международно сравнение със страни от Европа, които имат подобни мерки, вече функциониращи в техния правен мир. Разделили сме прегледа си на мярката в две части, в първата са засегнати икономическите аспекти на предложеното, във втората юридическите. Основните изводи са следните:

• Налице е необходимост от промяна на законодателството, тъй като настоящата законодателна рамка води до претоварване на районните съдилища (и основно на СРС ) с дела относно задължения с малък материален интерес
• Делата по чл. 410 и чл. 417 са отговаряли за 33.6% от цялата натовареност на районните съдилища или 17,8% от натовареността на цялата съдебна система през 2019 г.;
• Средните директни годишни разходи на цялото общество за събиране на вземания в периода 2006 – 2019 г. са между 292 – 326 млн. лв;
• Очакваме директните разходи на цялото общество за събирание на вземания за периода 2020 – 2021 г. да са между 800 – 893 млн. лв.;
• При най-консервативния сценарий с 20% преминаване към предложената процедура за доброволно изпълнение (ПСЗДИССИ), ще могат да се реализират спестявания за обществото от между 137 – 165 млн. лв. за периода 2020 – 2021 г.;
• Общите спестявания за обществото от преминаване към предложената процедура за доброволно изпълнение (ПСЗДИССИ) за двете години от периода 2020 – 2021 г. могат да достигнат между 0,11% до 0,22% от прогнозното БВП за 2020 г.
• Допълнителните стопански ползи от въвеждането на процедурата за доброволно изпълнение отвъд директните спестявания, които не са отчетени в нашия модел, могат да включват мултиплициращи ефекти като облекчаване на стопанския оборот, подобряване на общата инвестиционна среда, допълнителен достъп до кредит и др.;
• Мерки като доброволно изпълнение и различни форми на медиация са с широко разпространение и приложение в страните от Европа, които в някои случаи могат да служат за добри примери на практики, които да бъдат въведени и в българското законодателство.

Пълният анализ можете да прочетете на този линк.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!