ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В петък сутрин медиите осъмнаха с новината, че търговската верига за детски играчки „Хиполенд“ е подложена на проверка от страна на НАП, Икономическа полиция и Главна дирекция „Надзор на пазара“. Това се случва точно ден след като служители на фирмата се включиха организирано в протестите срещу правителството и след като собственикът на фирмата Мариан Колев, каза в социалните мрежи, че 17-годишният му син е бил обгазен от полицията по време на протестите и се е оказал на косъм да загуби зрението си. Колев публикува сатиричен текст, в който остро критикува действията на правителството и полицията.
Междувременно, друг успешен бизнесмен имаше далеч по-притяни последни няколко дни. Небезизвестният бизнесмен от Варна, Веселин Марешки, се оказа индиректен бенефициент на плажна концесия по линия на свързана с него фирма. Става въпрос за плажа „Кабакум-Север 2“, който според медиите и досега се е управлявал от фирма свързана с Марешки. Но през последните дни правителството по забързана процедура е прехвърлила концесията на друга фирма, която обаче отново се оказа свързана с Марешки. Новият концесионер на плажа ще е „Булдимекс 2012“, която е собственост на Андон Дончев, бивш депутат от партията на Марешки „ВОЛЯ“, който ще плаща около 10 000 лв. по-малко за плажа от досегашния концесионер.
Парадигмата Марешки-Колев или дуализма на властта
Тези две имена – Веселин Марешки и Мариан Колев, много ясно илюстрират дуализма в българската държавност. И този дуализъм е изключително, направо отчайващо прост. Мутренски прост. Ако си с властта – получаваш концесия. Ако си срещу нея – получаваш репресия. Ако си трайкаш, може да те оставим да си развиваш бизнеса, стига да не започнеш да пречиш на някой от „нашите“. Това е положението, тук и сега, в България. И вече е очевидно за всеки. Не е необходимо вътрешен човек от политическата класа да пише бестселъри за корупцията и злоупотебата с власт. Не е необходимо разследващи журналисти да пишат 5 страници анализи за това как много конкретни бизнеси с политически връзки за пореден път са получили нисколихвен кредит от Българска банка за развитие. Всеки един от нас знае, че това се случва. Вече обаче дори не се крие.
В замяна на какво успя Марешки да си спечели нова концесия? В замяна на подкрепа на предложението на ГЕРБ за нова конституция и свикване на Велико народно събрание. През последните седмици Марешки непрестанно менеше позицията си по темата. Ту подкрепяше идеята, ту не я подкрепяше, очевидно докато е водил преговори с ГЕРБ за нещо в замяна на евентуална подкрепа. Лидерът на ВОЛЯ, разбира се, отхвърли обвиненията, че концесията има някаква връзка с обявената от него подкрепа за ВНС.
Рента за теб, конституция за мен
Най-тъжното е, че Марешки така и не прочете самото предложение на ГЕРБ. Да, точно така. След седмици обсъждания и интервюта свързани с тази тема, Марешки все още не е прочел предложението на ГЕРБ за нова конституция. И за какво му е? Той своето – концесията – си го е получил. Така се прави политика. Ти ми плащаш, аз подкрепям каквото там искаш. А какво е то – има ли значение? Важното е да прибера парата, а пък държавата – тя си е…..майката така или иначе, простете френския. Едва ли може да стане много по-зле, нали? А и да стане, това мен не ме засяга. Явно така разсъждава политическата класа у нас.
Като цяло проектът за нова конституция се появи само и само, за да има извинение правителството да остане на власт и да няма предсрочни избори. Повечето предложения на ГЕРБ за конституционни промени са несъществени, но за сметка на това отвориха курията на Пандора – сега всички политически формации могат да се упражняват с какви ли не безсмислени идеи за конституционни промени, като например, връщане на казармата.
Единствената съществена част от предложението на ГЕРБ за нова конституция е тази отнасяща се до прокуратурата. Ако тези предложения се приемат прокуратурата у нас ще придобие още по-голяма и безусловна власт. Това е нещо, което на всяка цена не трябва да се допуска, с оглед на това, че прокуратурата вече е най-силната публична институция в България и нейният произвол се засили още повече откакто Иван Гешев стана главен прокурор. Разбира се, тази тема е доста далеч от нещата, които вълнуват Веселин Марешки, като това как да максимизира рентата, която извлича от малкото власт, с която е успял да се сдобие след последните избори.
Пари за нашите, терор за вашите
Докато Марешки си оплиташе езика пред камерите, 20 държавни служителя от поне 4 различни институции едновременно нахлуха в централата на „Хиполенд“. Синхронизираното естество на проверките инициирани и осъществени от няколко отделни институции като НАП, Икономическа полиция и Главна дирекция „Надзор на пазара“ ясно показва, че заповедта е дошла от едно място. Подобни „съвпадения“ на проверки от толкова много различни ведомства никога не се случват. Тоест – някой в администрацията или изпълнителната власт е поръчал това да се случи точно така. Това навежда на мисълта, че става въпрос за опит за сплашване по начин, който би могъл да се определи само и единствено като административен терор.
Публичната реакция не закъсня, разбира се. Съмнителността на инициираните проверки не убегна на българската общественост и Мариан Колев и „Хиполенд“ получиха подкрепата на огромна част от българското общество – дали чрез публикации в социалните мрежи или чрез масово пазаруване от магазините на веригата. Натискът на обществото достигна и публичните институции, в резултат на което още вечерта на същия ден, в който бяха инициирани административните проверки, МВР обяви, че те са били отменени.
Въпреки че е очевиден опит да се замаже положението и усмири общественото недоволство, този ход направи действията на публичните институции да изглеждат още по-съмнителни. Ако проверките са напълно легитимни, не са административен произвол и с тях няма нищо нередно, защо тогава вместо да обоснове действията си, държавната администрация ги преустановява толова скорострелно? Фактът, че действията на съответните държавни институции спрямо „Хиполенд“ бяха преустановени толкова бързо колкото и инициирани – като че ли с щракване с пръсти – само потвърждава съмненията, че става дума за опит за сплашване поради публичната подкрепа, която Мариан Колев и неговата фирма са изразили за протестите.
Или се съобразяваш с властта, или ти размазва физиономията
Парадигмата Марешки-Колев (пари за нашите, бой за вашите) е утвърдения метод на управление в България и особено редовна практика на управлението на ГЕРБ през последните няколко години. Разбира се, правителствата на ГЕРБ не са единствената партия с подобни „вредни навици“ (можем да си спомним подобни епизоди и при краткия кабинет воден от БСП 2013-2014, а и от по-рано ако се разровим), но последните няколко правителства са именно техни. Една от най-красноречивите и обезпокояващи илюстрации на този манталитет на управление се появи в изтеклите записи на телефонните разговори на премиера Бойко Борисов. През юни изтече запис, в който Борисов в прав текст казва, че е поръчал Комисията за финансов надзор да влезе в застрахователната фирма „Еврохолд“, за да сплаши нейния собственик – Асен Христов. Точните думи на Борисов по негов адрес са „на тоя да му размажа физиономията [чрез КФН], че не се съобразява в мене“.
Този чисто мутренски произвол ще продължи докато може да продължи, докато му позволяваме. Не си правете илюзии. Всяка власт би достигнала подобни нива на злоупотреба с власт, ако ѝ се позволи. Властта няма да ограничи сама своите собствени ексцесии. Това може да се случи единствено по два начина. Или от друга власт – затова разделението на властите е важно – или от страна на електората, по време на избори или протести и други форми на обществено неподчинение. Запомнете много добре случая Колев и случая Марешки. Особено ако протестирате – за да помните защо го правите. И още повече ако не протестирате. За да разберете защо трябва да се протестира.
