Защо Борисов отказва да подаде оставка?

Масовите протести в България продължават вече два месеца, но въпреки това правителството упорито отказва да подаде оставка. Въпреки очевидната вреда, която това нанася на рейтинга на правителството и самия премиер, въпреки все по-критичния тон на чуждестранната преса, от ГЕРБ и Обединени патриоти са твърдо решени да държат властта до последния момент. „Подготвяме се за редовни, а не предсрочни избори“, категорично отсичат от управляващата партия.

Подобна твърдоглавост е особено озадачаваща, с оглед на подхода, който сме свикнали да виждаме от Бойко Борисов в подобни ситуации. При предишни случаи на масирани протести (през 2013) или просто съществени индикации за загуба на рейтинг (през 2016), Борисов винаги е бил готов много бързо да подаде оставка, с цел успокояване на общественото недоволство и консолидиране на вот, което да обърне отрицателните тенденции в рейтинга на партията. Този път обаче нещо е различно. Въпросът е какво?

1. Страх от реваншизъм и контрол над изборния процес

Първата, и може би най-популярна, теория защо Борисов отказва да подаде оставка е, че се страхува от служебен кабинет назначен от Радев. В тази теория определено има логика. Президентът е напълно възможно да е реваншистки настроен към правителството, с оглед на постоянния конфликт между двете институции през последните години, който представлява най-тежката конфронтация между правителство и президент в България през последните три десетилетия.

Лесно е да се допусне, че Румен Радев би бил реваншистки настроен спрямо правителството на ГЕРБ, особено с оглед на острия му конфликт с прокуратурата, в който управляващите застават твърдо на страната на главния прокурор. Но дали това би довело до реален реваншизъм на практика от страна на служебното правителство е напълно друг въпрос. Едно служебно правителство под контрола на Радев би могло на теория да извади „кирливи ризи“ за настоящото, но нека не забравяме, че президентът вече веднъж е назначавал служебен кабинет, без това да доведе до каквито и да е опасни последици за ГЕРБ. Разбира се, в началото на 2017 г. политическата обстановка беше много различна и конфликтът между Радев и Борисов, въпреки че съществуваше, въобще не беше толкова сериозен.

Друго съществено притеснение за Борисов по отношение на евентуален служебен кабинет е свързано с организацията на изборите. Много е вероятно правителството да се притеснява, че ако най-сериозната опозиция срещу тях организира изборите чрез служебен кабинет, това може да доведе до далеч по-неприятен изборен резултат, отколкото ако то контролира процеса. Манипулациите на изборите са често срещан феномен, особено у нас, няма какво да се заблуждаваме. И това кой организира изборите определено е от значение. Така че, от притеснения за изваждане на показ „кирливите ризи“ на правителството, до такива свързани с организацията на изборите през следващата пролет, правителството на ГЕРБ със сигурност има причина да се притеснява от евентуален служебен кабинет назначен от Румен Радев.

2. Изготвянето на Бюджет 2021

Друг фактор, който също може да играе ключова роля за отказа от оставка е бюджетната процедура. През следващите два-три месеца предстои да бъде изготвен и приет Бюджет 2021. Този бюджет има изключителна важност, може би най-високата от едно десетилетие насам, защото ще е кризисен и предизборен. Паралелно с изготвянето на бюджета, през последното тримесечие на настоящата година ще потече и първия транш „мазнинка“ от Европейския съюз, по линия на спасителната програма, която бе приета през юли.

Още до края на настоящата година България ще може да извлече около половин милиард евро от това финансиране. Това как ще се разпределят тези пари може да окаже много сериозно влияние върху изборите през следващата пролет. В зависимост от това как действащото правителство реши да разпредели тези пари това би могло да подсили изборния му резултат. Когато се добавят кризисните финанси по линия на ЕС, Бюджет 2021 може би ще е най-мащабният, който някога сме виждали. Това създава огромен потенциал за „разпределяне на порции мазнинка“, която ако „потече“ към правилните канали може да консолидира вота за управляващите партии.

Да, става дума за купуване на гласове, по един или друг начин. В действителност, фискалната политика у нас служи основно за тази цел от доста дълго време. Неслучайно през последните няколко години постоянно се вдигаха заплати в публичния сектор „на калпак“. Съществена част от работещите в публичната администрация формират част от ядрото на всяка управляваща партия, защото всяко правителство назначава „свои хора“ за чиновници, където е възможно. Лоялността им се поддържа чрез вдигане на заплати. Неслучайно една от основните „кризисни“ (в действителност предизборни) мерки до момента беше увеличение с 30% на заплатите на чиновниците на „първа линия“ при справянето с коронавируса в България.

3. Предложенията за конституционни промени

Третата и най-малко вероятна теория е, че правителството напълно сериозно има за цел да прокара предложените си конституционни промени. Това е най-малко вероятното обяснение на упорития отказ от оставка поради две основни причини. Първо, самите конституционни промени са сравнително повърхностни. Каква ключова политическа цел биха постигнали ГЕРБ, чрез прокарването на този проект за нова конституция? Единствените по-съществени предложения касаят функционирането и правомощията на прокуратурата и министърът на правосъдието, но дори те изглеждат сравнително дребни. Ако целта е да се разширят правомощията на прокуратурата, бихме очаквали далеч по-амбициони предложения. Но по-същественото е, че прокуратурата въобще не страда от липса на правомощия. Даже напротив.

Втората причина е, че предложените конституционни промени е 99.9% сигурно, че няма да бъдат приети. И това е нещо, което беше ясно от самото начало. Дори без да обръщаме внимание на самото съдържание на проекта на ГЕРБ, политическата обстановка в страната е такава, че е невъзможно да се изтъргува нужната подкрепа в парламента. Нито БСП, нито дори ДПС са на линия да подкрепят конституционния проект на ГЕРБ. БСП конкретно трябва да са луди да легитимират изменения в конституцията предложени от ГЕРБ, в момент в който основният им политически опонент се намира в толкова уязвима позиция. А без подкрепа от поне част от социалистите, конституцията на ГЕРБ няма как да се приеме. Изразената от ДПС позиция против в началото на този месец заби допълнителен пирон в ковчега на тази инициатива.

Каква е реалната цел на правителството?

Защо тогава ГЕРБ упорито продължава да пробутва конституционни изменения, че дори изтъргува концесия в замяна на подкрепа от партията на Веселин Марешки, за да може предложението въобще да влезе в пленарната зала? Най-вероятно функцията на проекта за конституция е просто да даде допълнително време на ГЕРБ във властта. Важността на конституционния въпрос стана любима опорка на управляващите всеки път когато биват изправени пред въпроса защо все още упорито отказват да подадат оставка.

Идеята изглежда е да се използва този проект, за да се спечели време през което 1) ГЕРБ ще може да контролира изготвянето и приемането на новия бюджет и 2) ще стане твърде късно за свикване на предсрочни избори. Настъпи ли ноември (когато ще се гласува предложението за ВНС и новата конституция), евентуална оставка би означавала избори по същото време, по което биха били и редовните – тоест, обективно погледнато, би била наистина безсмислен ход. Най-вероятно именно подобна стратегия на изчакване, стои зад предложението на ГЕРБ за нова конституция. А основната цел е гарантиране на пълен контрол над бюджетния и изборния процес.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!