ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
„Съгласен съм, че е абсурд, но какво да направя. РЗИ ни дават едни списъци и ние си чупим краката да ходим по домовете. Вас ви пиша, че ви няма, защото ви няма“, казва ми полицаят по телефона. Той стои пред вратата на апартамента ми, но аз не се намирам в него и съответно той ми звъни, за да потвърди и да напише, че не съм на адреса, който съм дал за карантина. И двамата сме съгласни, че е абсурд, но въпреки това си записва липсата ми и предупреждава, че глупаво или не, вероятно скоро ще се опитат да ме глобят. При поредния опит да обясня колко е глупава ситуацията, полицаят затваря.
Абсурдът се намира в това, че аз въобще не съм под карантина. Преди вече 12 дни съм влязъл в България през границата. Правилата са прости: ако нямаш тест, влизаш в 10-дневна карантина. Ако след това си направиш тест и той е отрицателен, изпращаш подпечатан протокол от лабораторията в съответното РЗИ и излизаш от карантина. Това и се случи: изпратих тест, направен преди влизането в границата, но с неизлезли по това време резултати, и от 10-дневната карантина изкарах около пет дни. След обяснимо предвид ситуацията забавяне получих протокол, че съм освободен от карантина.
Абсурдът, разбира се, не е само в това, че освен да ми изпратят протокол РЗИ са забравили да ме извадят от списъка с карантинираните. Абсурд е и това, че полицай идва да ме проверява на ден 12 от 10-дневната ми карантина. Абсурд е и целият разговор, който провеждаме по телефона, в който служителят на МВР ми обяснява, че няма как да напише, че ме има, а аз му казвам, че не искам това от него – просто въобще не би трябвало да го интересува къде съм. Абсурд е и че в крайна сметка държавата по всяка вероятност дори ще трябва да плати пари – на мен и всички останали в тази ситуация, а те вероятно не са малко – без дори да има какъвто и да било правен казус. Абсурд е и че това ще стане с пари на данъкоплатците, разбира се.
Така накратко изглежда бюрократичният ад на България в условията на коронавирус, хиляди болни и още повече хиляди карантинирани. РЗИ се сърди на МВР и вкарва хора под карантина, а дори и да излязат от карантина (или тя свърши), служителите на вътрешното министерство пак трябва „да си чупят краката да ходят по домовете“, след което ако няма никой вкъщи – което е и нормално в 11 ч. сутринта, впрочем – пишат, че човекът го няма и по всяка вероятност се стига до глоби, които след това ще паднат в съда и държавата ще трябва да плаща най-малкото хонорари на адвокати. Под „държавата“ имам предвид ние.
Това не е параграф 22, това е реалността. За нея има няколко възможни обяснения: системата е претоварена и вече е напълно неадекватна; РЗИ и МВР имат толкова слаб синхрон, че не само не знаят кого трябва да проверяват, но и не могат да броят дните; бюрокрацията в България най-накрая се сблъска със ситуация, в която трябва да покаже някакви реални административни умения, но просто не може; заради всичко случващо се институциите отказват да работят едни с други, а губещите от всичко това са гражданите.
Отговорът е във всичко изброено, при това не само. РЗИ и редовите полицаи са само отражение на ниско ниво на това, което се случва по-високо. Нищо от това не трябва да ни изненадва. Само преди дни здравният министър Костадин Ангелов обяви по телевизията, че е предупредил „че така ще стане“, сякаш е трябвало някой друг да се подготви за всичко това, а не той и представяната от него институция. Премиерът на страната Бойко Борисов нареди пред всяка болница да има „фургон и професор“. Едва ли хаосът и невъзможността дори нещо толкова просто като списъка с карантинирани да е актуален, може да ни учуди. Поне всички сме съгласни – абсурд е, но какво да се прави.
