ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
България влиза във втори локдаун. Цялата образователна система преминава отново към дистанционен режим, заведения и молове затварят и дори спортните събития, които така или иначе са без публика, спират. Изводите от всичко това са няколко. Основният е, че сравнението на управляването на държавата с карането на джип получи още едно измерение: преминаването на задна скорост може да бъде доста рязко.
Другите изводи са по-малко поетични и доста по-тревожни. Положението в здравната система изглежда наистина е тежко. Десетките хиляди болни всяка седмица предполагат стотици или хиляди починали в идните няколко месеца. Новият спад в икономическата активност ще направи безсмислени всички прогнози до този момент за икономиката и потенциалното ѝ възстановяване. Заведенията и нехранителните магазини, които не успяха да фалират през пролетта, ще получат нов шанс през зимата – и още по-лошо, ще пропуснат най-оборотните дни от годината, тези преди Коледа.
Не това обаче трябва да тревожи България. Истинската тревога трябва да идва от пълната неадекватност в управлението (или опитите за управление) на кризата до този момент. Правителството на Бойко Борисов на практика няма идея какво прави. Примери не липсват.
Ден преди здравният министър Костадин Ангелов да обяви новите мерки, сред които и пълното затваряне на образователната система, училищата се подготвяха за връщане на присъственото обучение. За „поетапно връщане на учениците между 5. и 12. клас“ говореше и кмета на София и зам.-председател на ГЕРБ Йорданка Фандъкова.
Спирането на спортните мероприятия, които и без това са без публика, пък е напълно безсмислена мярка, която изглежда е добавена по навик от пролетта. Повечето професионални футболисти например вече преминаха през коронавируса и не застрашават никого с изпълнението на професията си. За сметка на това без професионален спорт до пролетта със сигурност ще доведе до нова вълна от фалити.
До вчера Борисов повтаряше, че „затваряне няма да има“. Сега Борисов вероятно ще повтаря друго: че това не е затваряне на държавата, макар да е точно такова. Думите му от понеделник са, че „с никоя мярка не трябва да прекаляваме“, което, разбира се, не значи абсолютно нищо и е възможно най-неконкретната насока, която може да бъде дадена в ситуацията.
Аргументацията на Ангелов, че „не налагаме локдаун, а се надяваме, че заедно ще го наложим“, звучи абсурдно и безсмислено. Начинът, по който бяха обявени новите мерки, едва ли ще събуди нещо друго, освен гняв сред тези, които не искат затваряне.
Реалността е, че Борисов няма правилен ход, за което е виновен само той. През март премиерът еднолично реши да се затвори държавата при минимален брой случаи. Основният аргумент тогава беше, че така правят на Запад и че нищо не се знае за заразата. Проблемът е, че сега, когато заразените са хиляди, а починалите на ден – стотици, никой няма доверие в правителството, още по-малко в опитите да се вмени лична отговорност на хората. До днес липсваше логичен аргумент защо тогава имаше затваряне, а днес – не. Днес липсва логичен аргумент защо вчера затваряне беше немислимо, а днес – не. А промяна за много хора може въобще да няма и те да продължат да излизат навън. Както го правят и днес. Ако не вярвате – излезте навън или погледнете през терасата. Животът навън продължава.
Големите причини да се стигне до този момент са две. Първата е, че управляващите нямат нито капацитет, нито доверие да управляват. Времето между пролетта и есента не се използваше за нищо друго, освен за евтини политически интриги и обяснения защо не трябва да бъде подадена оставка. Втората е, че оставката все пак не беше подадена, което значи, че идват избори. И Борисов предпочиташе да не спира икономиката, особено преди Коледа.
За негово неудобство, нещата излязоха извън контрол. Здравната система е в ефективен колапс, на по-голямата част от населението не ѝ пука, а всичко, което се чува от телевизори, радиа и печатни медии, са новини за болни, починали, препълнени линейки и болници. И така в един момент се налага да дадеш задна в момент, в който вече караш със 100 км/ч. Без да знаеш какво ще се случи.
Борисов само може да се моли, че мерките ще подействат, защото има огромен шанс и това да не се случи, поради фактори, които са извън негов контрол. Ако навън температурите паднат, въздухът се замърси, хората продължат да не спазват мерките, а контрол отново няма, може да се стигне дори до крайната мярка премиерът да слезе от джипа.
