ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В неделя цяла България се събуди с ново своебразно обръщение на премиера в оставка Бойко Борисов. Слава богу, този път то не бе от прословутата джипка, а се осъществи под формата на формална пресконференция. На нея Борисов отговори на исканията на новия парламент да се яви и да представи Националния план за възстановяване и устойчивост с думите, че е подал оставка и като премиер и като депутат, което го прави просто „обикновен гражданин“. Нека разгърнем тази хипотеза.
Само две седмици по-рано същият „обикновен гражданин“ беше лидер на листите на партия ГЕРБ в два ключови избирателниа района – 25 МИР в София-град и 16 МИР в Пловдив-град. И в двата района данните на ЦИК показват, че ГЕРБ са първи, печелейки 24.08% в 25 МИР и 25.49% в 16 МИР. Ако господин Борисов случайно е забравил как работят листите – тези резултати означават, че гласоподавателите са го избрали, него лично, за депутат. Не може един ден да си лице на изборната кампания на партията, която събира най-много гласове на изборите, а две седмици по-късно да кажеш „отказвам се“. Тогава защо въобще се кандидатира? Защо не се отказа от депутатското място преди това? Изборите са за място в парламента. Какво правиш на тях, ако не го искаш?
Когато той се отказва от депутатското си място, Борисов отхвърля вота на всички избиратели, които са гласували за ГЕРБ, поне в 25 и 16 МИР, ако не и в цялата страна. Избирателите, които са гласували за ГЕРБ без преференция или с преференция за Борисов конкретно в тези два района със сигурност са искали той да ги представлява в парламента. С това си действие Борисов отхвърля и вота на много други избиратели из страната, които макар и да са гласували за листи където той не е начели със сигурност до съществена степен са гласували за ГЕРБ, защото той е лидер и лице на тази партия. Когато сега казва, че е „обикновен гражданин“ Борисов предава доверието на всички тези хора, които са собствените му избиратели.
Ако някой от ГЕРБ със сигурност си е заслужил депутатското място, то това е Борисов. Трудно е да си представим, че някой гласува за тази партия поради харизмата и безупречната политическа репутация на лица като Цвета Караянчева, Тома Биков или пък Лъчо „Мозъка“. Към този момент ГЕРБ не е нищо повече от сбирщина притурки на Борисов, които оцеляват от трохите, които падат от неговата трапеза (може би с едно-две изключения като Томислав Дончев). Всички го знаем, всички го виждаме.
Деградацията на най-силната за последните 12 години партия в страната до това жалко състояние е по вина на самия ѝ лидер. Борисов следва стил на управление, при който всеки риск за публичната репутация на ГЕРБ и самия него се управлява чрез бламиране на някой подчинен – най-често министър. Някой може ли да преброи всички „бушони“, които Борисов е изгърмял в рамките на три правителствени мандата? Именно това бягство от отговорност като лидер се проявява и сега когато от премиерът-слънце, който допреди няколко седмици говореше в първо лице за построени магистрали, изведнъж се превърна в „обикновен гражданин“.
С течение на времето подобна лидерска практика води до това, че партията губи абсолютно всички дори минимално способни кадри, които някога е имала. Дали защото самите те са били „изгърмяни“ от Борисов, за да защити собствения си рейтинг, дали защото опасявайки се, че това ще се случи сами са се оттеглили. И сега какъв тип хора са останали в ГЕРБ? Просто погледнете парламентарната им група. Кои са най-разпознаваемите лица? Имена като Тома Биков и Цвета Караянчева.
Тома Биков, който може би е най-печалноизвестния обърниплащ в българската политика за последното десетилетие. Същият, който от призиви Борисов едва ли не да бъде линчуван на жълтите павета понеже е „карикатура на диктатор“ по-късно не само, че се присъединява към ГЕРБ, но става и най-големия лъскач на имиджа на своя нов партиен лидер. Не се и съмнявайте, че самият Борисов изпитва определено удоволствие да унижава Биков, пращайки го да тича като водоноска във всеки сутрешен блок когато ГЕРБ има нужда от кризисен пиар.
Какво пък да кажем за горката Цвета Караянчева, която след като в изтекъл аудио запис беше наречена с вече печално изтърканата абревиатура „ПКП“ от глас звучащ съмнително близо до този на Борисов, не само че не напусна ГЕРБ, но и стана още по-яростен защитник на доброто име на своя „лидер“. Дори не ме карайте да споменавам личности като Лъчо „Мозъка“. Какво правят сега тези колорити в парламента? Тропат по масата като маймуни, когато не им отърва.
Към 2021 ГЕРБ е Бойко Борисов, Томислав Дончев и останалите е по-добре да не ги споменаваме, за да си предпазим апетита. В този контекст е изключително показателно, че гласеният за кандидат-премиер Даниел Митов се присъединява към партията едва две седмици преди изборите.
Но да се върнем на самия Борисов. Г-н премиер в оставка, според Конституцията на България, докато не се избере нов кабинет, вие все още изпълнявате функцията на премиер (чл. 111, ал. 3 от КРБ). Това означава, че парламентът е в правото си да ви привика в ролята ви на министър. И вие сте длъжен да се явите. „Работа, работа, работа“, нали така?
Нима това е отношението на демократа Борисов към собствените му избиратели – отхвърля доверието, което те са му гласували? Същият, който след победата на предсрочните избори през 2017 г. тържествено казва „Демокрацията не е само привилегия, но и задължение“. Еми хайде, изпълнете задължението си г-н Борисов. Избран сте за народен представител. Поели сте политическа отговорност като лидер и челен кандидат на ПП „Герб“ в два от най-важните райони в страната. Сега носете тази отговорност, не бягайте от нея.
