ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
На снимката: Протест на „Възраждане“ срещу кабинета „Борисов“
Килограми сол се трупат по умнокрасивите кътчета на социалните мрежи. Антиваксърите-фашисти ще бъдат в следващото Народно събрание и там, като всички други националисти досега…ще продават паспорти и прекаляват със стимулантите. Или може би не.
Всъщност дори мейнстрим социолозите вече усещат, че нещата стоят по различен начин. Едно от момчетата на Галъп вчера много правилно заяви, че „с влизането на „Възраждане“ в парламента, се оформя ново статукво, това на останалите партии“.
През лятото на 2020 г., седях в бар-ресторант „Музея“ срещу президентството, заедно с друг известен политолог от същата агенция. Поканих го, за да го поздравя за коментарите, които беше дал в един професионално направен материал на в. „Капитал“, относно кампанията против премахването на българския лев и валутния борд. Давейки се с един злощастен лимон, опитах да обясня Теорията за пренареждането и защо влизането на „Възраждане“ в НС е само симптом и само началото.
Теорията за политическото пренареждане (Theory of political realignment) чух за първи път от своя бивш началник проф. Стив Дейвис. По време на Брекзит сагата, той доби популярност във Великобритания с точните си прогнози за бъдещето на правителства, партии и самия процес на излизане от ЕС. Написа и страхотна книга. Тя ни казва, че във всички страни с парламентарно управление, политическите сили ориентират своите позиции спрямо една първостепенна (и поне една второстепенна) ос на идеологическо разделение. С други думи, един политически въпрос доминира всички останали и партиите се ориентират около него. Политиката фундаментално е бинарна.
В Обединеното кралство това се случва от 1671 г. насам, като на всеки 40-50 години протича процес на смяна на тази основна ос на разделение. Старите политически съюзи и електорални предпочитания се разпадат и на тяхно място изникват нови. Хора, които са били някога съюзници, стават врагове и обратното. Тези изменения отразяват сериозни промени в мисленето и начина на живот, както и смяната на поколения. Старите конфликти са разрешени или просто остават в историята. Представете си големият въпрос на 90-те за лустрацията, днес да е територия на кандидат-президент, застаряваща чалга певица. Невъзможно!
Дейвис твърди, че от Турция до шотландските острови тече ново пренареждане. Старото разделение „повече или по-малко държава“, „социализъм срещу капитализъм“ затихва като конфликт от ниво второстепенна разделителна ос. Новият сблъсък е друг. Не, не става дума за издишали концепции като „консерватизъм срещу либерализъм“, това беше второстепенната ос на отиващата си подредба и либерализмът победи. Вече говорим за „глобализъм срещу анти-глобализъм“, „национално срещу интернационално“, „експертите срещу всеки сам си преценя“. И България, като вносител на политика, също вече е част от този процес.
Пренареждането никога не започва от самите политически партии. Преди да се скарат по новия разделител, всъщност те достигат до почти пълно единодушие по всички важни въпроси. Разликата е в детайла, в поднасянето на материала, в това кой ще го свърши същото с най-малко кражба. Къде е разликата между ГЕРБ, БСП, Демократична България, ИТН, ПП, извънпарламентарните националисти, отвъд различния стил и вкус на същата манджа.
Говорим за големите въпроси от икономика, геополитика, структура на държавното управление. Те са решени, има единодушие. Мусаката с патладжан или без.
Новото разделение се отключва на места, далеч от носовете забити в конюнктурни мини-драми. Някой решава да смени националната валута, да затвори Маришкия басейн, да промени коренно образователния материал. Споровете за еврото, маршовете против Истанбулската конвенция, отказът да се слушат здравните говорители – от известно време показваха, че и тук бълбука пренареждане. Според теорията на Дейвис, тези случки, както и самият референдум за Брекзит, са симптоми на формиращи се обществени разделения. Разделенията няма да се махнат, дори и Великобритания да беше останала в ЕС или армията да беше ваксинирала насила цяла Мездра. Те ще са тук следващите 40 години.
Изобщо, колко време ще издържи междупартиен консенсус по ключова за живота на всеки един тема, при който 70% от българите са на друго мнение от партиите? Или пък консенсус, при който 60% от българите са на друго мнение от партиите? Първият са ваксините, вторият е запазването на лева. Не че не се опитах да го кажа на БСП преди няколко месеца, но след като 80% от твоите гласоподаватели са против еврото, и тази тема няма да остане скрита (както се опитват да я държат определени сили от 2018 г. насам)…няма как да продължаваш да си с официално решение на конгреса за влизане в еврозоната. Станишевизмът е за партии като ДБ и ПП.
Вместо десерт и няколко думи за „Възраждане“. За мен първият знак за пренареждането беше разцеплението сред про-пазарните икономисти по тема евро, влизането на „Възраждане“ в Народното събрание е вторият. Това обаче е началото. Ако Костадинов си играе правилно картите, не само може да погълне всички патриотично настроени гласоподаватели, той би могъл да изяде целия терен на БСП, особено ако те не схванат какво се случва. Подредбата на стимулите е такава, че Костадинов трябва да е абсолютен глупак, ако последва примера на Сидеров, ВМРО и Симеонов и прегърне уикенд ларпа за свое кредо. Т.е., за първи път у нас има шанс на високо ниво да играе националистическа формация, която не е контролирана опозиция. Все едно да си представим ефекта на грасруутс ДПС.
Има и много пречки пред гореописания бичи сценарий за „Възраждане“, на който се интересува ще му ги кажа. Възможно е други да овладеят вълната. Има как и да се забави, затисне, задуши поне временно пренареждането. Дългосрочно, обаче, то се случва и рано или късно ще видим следващите знаци. Например, един такъв ще е следното – БСП прави пълна промяна в своята политика и послания, в опит да не си замине заедно със старото разделение от „социализъм срещу капитализъм“. Миналото е важно, но хората, които горяха чучела на Маргарет Тачър, днес си пият пайнтчето и гласуват за Борис Джонсън.
Историята не чака.
П.П. ЕКИП ще продължава да анализира политическите процеси, използвайки Теорията за политическото пренареждане. Очаквайте още неща от нас по темата.
