ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Боян Николаев
Няколко седмици след посещението на Майк Помпео в България се разговорихме за неговата фигура и послания с колегите от американския университет, в който работя. Повечето от тях са преподаватели и професори по изкуства и логично с по-леви и по-либерални виждания, симпатизиращи естествено на Демократите. Съответно, настроенията към бившия държавен секретар от администрацията на Тръмп не бяха възторжени. Но настроенията към посланията на Помпео бяха за моя изненада на обратния полюс.
Един млад диригент сподели, че чичо му има кравеферма в Пенсилвания. Издоеното от там мляко се преработва в хранителни продукти, които пък се изнасят за Европа. Колегата ми, обаче, с ентусиазъм започна да обяснява как в ъгълa на кравефермата петролна компания е поставила съоръжение за добив на шистов газ и вече близо десет години чичо му прибира концесионна такса от около $500 000 годишно. Зяпнал го попитах дали е намалил производството на мляко, имайки опасения от ефекта на добива върху животните, а той учудено ми каза, че се е случило точно обратното – с приходите от концесионната такса, собственикът прави нови инвестиции във фермата и разширява дейността си към земеделието.
Резултат от политическото пренареждане при избирателите на Демократите и Републиканците в САЩ е, че първите стават анти-руско настроени, а вторите по-изолационистки настроени. От друга страна, ефектът „Тръмп“ върху този изолационизъм е насочен към ресурсна и икономическа независимост от Китай, Русия и т.н. Пренаредилите се избиратели отляво смятат за абсурдно Европа да зависи енергийно от Русия и Близкия Изток и че САЩ със собствения си добив трябва да помогнат, а на избирателите отдясно не им дреме толкова за самата зависимост, колкото да има силна местна енергетика, която да подпира американската индустрия в битката ѝ с Китай.
В крайна сметка, както леви либерали и десни консерватори с всичките им преобръщащи се в момента идеологии и вярвания, виждат в производството на американски шистов газ инструмент за осъществяване на собствените им про-американски позиции.
Такава про-американска позиция, подкрепяна както от геополитическия Байдън, така и от меркантилистът Тръмп, е захранването на ЕС с американска енергия като противовес на зависимостта от Русия. И щатската шистова индустрия дори надминава политическите очаквания – до юни 2022 г. САЩ са изнесли 57 bcm втечнен газ, от които 39 bcm за Европа. Това се сравнява с 34 bcm изнесени за Европа през цялата 2021 г., според Ройтерс. Макар и по-гъвкава от очакваното, шистовата индустрия в САЩ все пак преследва печалби – цените през 2022 г. в Европа са около $34 за mmBtu, сравнено с $30 в Азия и едва $6 в САЩ като числата са двойни спрямо същите цени през 2021 г.
Шистовият газ от САЩ все пак не може да спаси европейския бизнес, който дори с достъп до него при такива цени е неконкурентен и върви към деиндустриализация. Водещият европейски икономист Даниел Лакал в интервю пред американска медия беше многократно запитан какво правят европейските политици по енергийната тема – отговорът му беше „нищо“.
Американският журналист видимо смаян не можеше да повярва, че европейските политици са готови да пожертват индустрията и малкия си бизнес, само и само да не признаят вече очевидни грешки в енергийната си политика. Лакал цитира абсурдни за всеки американец и китаец положения в някои евро държави, където над половината от цената на скъпия ток се формира от данъци, такси и налози; налудната стратегия енергийна криза по време на инфлационна спирала да се бори с про-инфлационни субсидии; затварянето на работещи ядрени централи без да са осигурени компенсиращи електропроизводства, каращи оцеляването на цели правителства да зависи от меко време в следващите месеци.
Всичко това само и единствено в името да се поддържа нагледно опроверганата политическа теза, че шистовият добив е вреден за природата и хората, а ядрената енергетика е по-опасна от алтернативата (каквато дори не съществува).
Тук много хора в Европа ще цитират безкраен списък от статии, в които се говори за ефектa на хидравличния добив на газ върху пшеницата, соята, млякото, водата, и т.н. Но ако тези статии са напълно истинни, то тогава защо САЩ се превръща от петия в четвъртия най-важен доставчик на земеделски и хранителни продукти на Европа? Защо Европа продължава да внася всякакви храни и то предимно от щати с добив на шистов газ, ако тези храни са отровени?
А и защо трябва да внася американски (и канадски) шистов газ и петрол, ако те са вредни за природата и човека? Както и с въглеродните емисии, Европа може да наложи пълно ембарго на американската хранителна и енергийна индустрия, докато тя не спре да добива ресурси по хидравличен метод. Но не го прави, а точно обратното – европейските премиери са на „килима“ при Байдън и Трюдо да ги молят за енергия и храни?
Тук някои от тезите на Помпео за убеждаването на европейците в ползите на местния добив са може би по-слаби от нужното. Да, в науката се формира все по-ясен консенсус, че опасностите от шистовия газ са по-скоро свързани с технически инциденти в инфраструктурата и недобре планираното използване на вода в най-засушените райони (като тези в Китай), а като цяло рисковете и методите им за овладяване са напълно сравними с тези при конвенционалния добив.
Но все пак, държавният секретар наблягаше на научните и рационални аргументи, които в САЩ са проработили под чадъра на двупартиен политически консенсус, че Америка трябва да добива нови енергийни ресурси по иновативни методи. Там добивът на шистов газ съвсем скоро ще навърши своя стотен рожден ден – експериментално започва при републиканските администрации на Монро и Адамс, първото голямо находище се развива при демократа Уилсън, хидравличният метод се въвежда при демократа Джонсън, истинската шистова революция започва при Барак Обама, а безпрецедентния износ извън ЕС се отприщва при Тръмп. Тоест, в САЩ добивът на природен газ и петрол по иновативни начини (не само от шисти, а и от катранени пясъци, например) е аргументирана национална общопартийна политика, подкрепена от науката – а не обратното.
С каквито и научни аргументи да засипваме европееца, неговото политическо мнение вече е формирано под натиск на собствените му европейски институции, с удобната подкрепа на руските енергийни гиганти и най-малкото без съпротива от китайската индустрия. Такова политическо мнение може да се промени само през политически дебат и аргументи.
И един от тях може да е простичкият въпрос, глупави ли са Бай Ганя, Хер Дитрих и Мадам София, че да внасят на безбожна цена от пенсилванеца Джо млечни продукти и шистов газ, добивани от една и съща кравеферма?
Източници
Renshaw, J. and Disavino, S. (2022) Analysis: U.S. LNG exports to Europe on track to surpass Biden promise. Достъпно от https://www.reuters.com/business/energy/us-lng-exports-europe-track-surpass-biden-promise-2022-07-26/
Acalle, D. (2022) Collapse. Europe energy crisis gets worse. Достъпно от https://www.youtube.com/watch?v=jSWEijYoweA
US Department of Agriculture (2022) European Union 2021 Export highlights. Достъпно от https://www.fas.usda.gov/european-union-2021-export-highlights
US International Trade Administration (2022) Agricultural sector. Достъпно от https://www.trade.gov/country-commercial-guides/eu-agricultural-sector
Gao, S., Guan, Q., Dong, D. et al. Environmental risks of shale gas exploitation and solutions for clean shale gas production in China. Front. Earth Sci. 15, 406–422 (2021). https://doi.org/10.1007/s11707-020-0850-0
Zhang, H., Liu, P., Zhang, D., et al. Watershed-scale assessment of surface water-related risks from shale gas development in mountainous areas, China. Journal of Environmental Management Volume 279, 1 February 2021, 111589
Ma, L., Hurtado, A., Eguilior, S. and Borrajo, J. Exposure risk assessment to organic compounds based on their concentrations in return water from shale gas developments. Science of The Total Environment Volume 822, 20 May 2022, 153586
