Правни аспекти на референдума за запазване на лева

|Пълен текст на анализа|

На 7 юли 2023 година мнозинството в Народното събрание отхвърли провеждането на референдум за запазването на българския лев като валута и съответно отлагането на присъединяването към еврозоната, до поне 2043 г. Парламентът отхвърли така формулираното предложение за референдум, въпреки че бяха спазени всички законови изисквания и бяха признати за валидни поне 470 хиляди подписа от събраните общо над 600 хил.

Това решение на парламентарното мнозинство, както и неговата аргументация, провокираха немалко правни дебати. На преден план бе поставена дилемата относно законността въпроса на самия референдум от една страна и законността на решението на Народното събрание да го отхвърли, въпреки спазените законови изисквания. Впоследствие, две от парламентарно представените политически формации сезираха Конституционния съд поради съмнения в конституционността на решението на парламентарното мнозинство да откаже провеждането на референдум по съответния въпрос.

Развръзката на този казус би могло да отвори нова глава в историята на съвременната българска конституция. Въпросът за ролята на пряката демокрация, прякото участие на гражданите във властта е поставен недвусмислено. Именно в този контекст от ЕКИП публикуваме правния анализ на Тончо Краевски – юрист и докторант в юридическия факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.

Този текст си поставя за цел да докаже две неща:

1. Решението на Народното събрание да откаже провеждането на референдум противоречи на закона и на Конституцията;

2. Въпросът на подписката не е уреден в ратифициран международен договор;

Основните заключения на анализа са следните:

• Референдумът, като инструмент, не е даденост на демокрацията, а се е наложил и продължава да се налага постепенно през борба между гражданите и парламента.
• Парламентът тълкува закона неправилно в своя полза, присвоявайки си правомощието да проверява дали законът е спазен.
• Настоящият текст на закона е резултат от парламентарния дебат между представителите на БСП и ДПС в Четиридесетото Народно събрание, които имат различия относно духа и същността на Конституцията.
• Принципът на правовата държава повелява КС да изтълкува текста не само от гледна точка на законодателните мотиви, но и на интереса на гражданите.
• Въпросът за приемането на еврото не е уреден в Договора за функционирането на ЕС по начин, който изключва възможността България да избере кога да го приеме.

Пълния анализ можете да прочетете на този линк.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!