Инфлация и цени в здравеопазването

През последните няколко години в България се забелязва тенденция към увеличение на цените на клиничните пътеки. През 2022 година, например, цените нарастваха двукратно – първоначално с 25% през април, последвано от още едно увеличение от 8% за всички клинични пътеки през септември. Специално във връзка с кардиологията и пулмологията, цените на определени процедури като интервенционни лечения и диагностични катетеризации за вродени сърдечни заболявания също бяха преразгледани нагоре.

Целите зад увеличаването на цените на клиничните пътеки е да се адресират няколко основни предизвикателства, включително покриването на растящите оперативни разходи, нуждата от инвестиции в качеството на здравеопазването, подобряването на покритието на медицинските услуги за пациентите, както и привличането и задържането на медицински специалисти. В дългосрочен план, усилията се насочват към достигане до по-високо качество на здравеопазването, съответстващо на европейските стандарти и очакванията на пациентите, с надеждата за по-нататъшно повишаване на цените на клиничните пътеки.

Ето защо от ЕКИП изготвихме икономически анализ за ползите и добавената стойност на увеличението на цените на клиничните пътеки, с които те могат да достигнат своите „справедливи“ ценови нива. Изводите от икономическия  анализ на тема „Инфлация и цени в здравеопазването – Постигане на справедливо заплащане за извършени медицински дейности” може да обобщим следните акценти и ключови послания:

• През 2023 г. инфлацията в здравеопазването отчетливо изпреварва общият ръст на цените. Това е най-ясно видимо при под индекса за лекарствените продукти с 9,8% спрямо 4,4% за лекарските услуги. Т.е. цените на лекарските услуги изостават с малко спрямо общия ръст на цените през изминалата година.
• Въпреки това все още няма достатъчна индексация на цените в здравеопазването спрямо общите цени в икономиката. Изоставането е с 10,6 процентни пункта. От Ковид-19 пандемията-насам общият ръст на цените изпреварва значително увеличението на цените в здравеопазването. Общият ръст на цените за периода е 30,8% сравнено с тези в здравеопазването, които са се повишили с 20,2%.
• Препоръчваме плавен среден общ ръст на цените на клиничните пътеки в абсолютно изражение с 30% на годишна база. При равни други условия това би се отразило финансово върху бюджета на НЗОК в размерите на 327 млн. лв. на годишна база до достигане на „справедлива цена“ през 2027 г.
• Препоръчваме политики за повишаване събираемостта на здравни вноски от неосигурените лица. Съгласно изчисления на ЕКИП, при равни други условия, загубите за бюджета през 2024 г. вследствие на несъбрани здравни вноски ще достигнат приблизително 323 млн. лв. Тази сума се равнява номинално приблизително на 30% „справедливо“ увеличение на цените на клиничните пътеки.

С пълния текст на анализа можете да се запознаете (ТУК).

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!