ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Концентрацията от седем поредни избора и рекордният неуспех при гласуването за председател, изискват кратка дописка със структуралистки анализ. За опресняване на паметта.
В основата на политическата криза стои съчетанието от два разлома (кливиджа – за политолозите от НБУ и Философски факултет), представени чрез партийните групи в Народното събрание. Първият е по линия на световното пренареждане – глобалисти срещу национал-локалисти, докато другото си е местен въпрос – кой да представлява „евроатлантизма“ у нас, или по-конкретно Делян Пеевски да участва ли и как точно.
Първото разделение има два компонента – Възраждане, които остават най-консистентната и оттам най-голяма локалистка партия. И другите нему подобни, като Величие, които обръщат палачинката и са меко казано невнятни, и съответно губят релевантност. Или като ИТН и МЕЧ са твърде „умерени“ и не дават ясните заявки за промяна, искана от целения електорат. БСП са пълна трагедия, дори не заслужават коментар. Така или иначе, това са не-евроатлантически депутати, и колкото и слаби да са като политическо влияние, пречат на глобалистките планове дори само с присъствието си. Понякога е достатъчно някой просто да не пляска възторжено на партийния конгрес или да не стане на Одата.
Второто разделение описах в предишната ми статия по въпроса, кръстена „Нощта на дългите евроатлантически ножове“:
“Проблемът е, че за момента, поради споменатата привлекателност, евроатлантическият сектор е твърде пренаселен – 26% за ГЕРБ, 24% за ППДБ, почти 14% за ДПС – и това са само експлицитните космoполит-глобалисти, ИТН и БСП продължават да са с по едно краче в същата локва. Втората причина за излишъка от евроатлантизъм е, че последните парламентарни избори бяха и последни за старото разделение, конкретно във формата му от 2020 г. – идейна конвергенция на партиите по всички основни въпроси, но разделение по линия на това кой е добър и кой е mafiqta. Пълно съгласие как и накъде се управлява, раздорът е за капитанското място. Все още някои помним до цяла година назад, помним, че ППДБ идваха на власт, за да изгонят Борисов и Пеевски.”
Евроатлантиците не могат да си поделят евроатлантизма. Карат се, бият се. Крайните глобалисти (ППДБ) искат умерения глобалист (Борисов-ГЕРБ) без доминатния ново-глобалист (Делян Пеевски). Но пък същите крайни глобалисти не са готови на временен съюз с най-големите антиглобалисти (Възраждане), за да се направи анти-Пеевски коалиция. Аритметично мнозинство съответно – няма.
Припомняме, че този проблем не е нов. И беше временно разрешен чрез имперски фиат след началото на войната в Украйна. Тогава беше спуснато ясно съобщение от Посолството, че вътрешните препирни не са важни, важно е Путин да бъде победен в донбаските полета.
Затова смелите борци срещу mafiqta временно се отказахa от изгонването на злите сили, направиха сглобка, пиха кафе с Дидо на рождения му ден и праха до сбабичкосване на пръстите. Всичко това също е описано.
След провала на украинската лятна офанзива и смяната на посолствения фокус към Израел и американските избори – сглобката загуби своето лепило и ни върна обратно към базисния конфликт с двата разлома.
Понастоящем, вторият (с качества за 18-ти) умнокрасив ешелон (след покриване на Христов Иванов) се опитва да оцелее срещу дългия нож на Делян Пеевски. Обратно на моите очаквания, истинският коляч сред евроатлантиците не е Борисов. И първата жертва на процеса на смаляване до размер се оказа в някакъв смисъл ДПС, вместо ППДБ. Макар че и техният ред идва на ролер и едноколка.
Независимо от трудния за познаване победител, структурната посока на процеса е ясна – върви евроатлантическа консолидация със сила, докато национал-локалистите дори не могат да си измислят име, отвъд „копейките“, с които ги замерят.
Снимка на публикацията: БГНЕС
