Начало / Икономика / Здравеопазване / Пазарът ни е крив, болниците ни са „държавни“? Как фактчекът на ИПИ пропуска практиката на СЕС и анализа на ЕКИП

Пазарът ни е крив, болниците ни са „държавни“? Как фактчекът на ИПИ пропуска практиката на СЕС и анализа на ЕКИП

В опит порочно да защитят тезата, че частните болници трябва да провеждат обществени поръчки, защото били “публичноправни организации” според ЗОП и Директива 2014/24, от ИПИ тълкуват превратно практиката на СЕС и удобно пропускат единствения по рода си в България изчерпателен анализ на ЕКИП по темата. Ние дялкаме камъни, защото градим, за разлика от трошащите ги.

Ето и къде бъркат фактчекърите от ИПИ, които би трябвало да защитават пазарния принцип в икономиката, а не квази-одържавяването на разходната част на частноправни субекти чрез поставянето им в строго определени процесуални рамки каквито са предвидени в правилата за провеждането на обществени поръчки.

  • Ако Съдът на Европейския съюз (СЕС) не беше съгласен с дефиницията в ЗОП за „публичноправна организация“, то съдиите имаха удобен шанс в наскоро решения казус да установят, че тя противоречи на правото на ЕС. Това не се случи. Липсва каквато и да е критика от страна на СЕС на това определение в българския правен мир. ИПИ пропускат този факт и излагат неотносим в случая аргумент, който е свързан с приложното поле на директивата.
  • ИПИ тотално игнорират изчерпателния анализ на ЕКИП по темата, в който приложихме съдебната практика на СЕС относно определението за “публичноправна организация” спрямо характера и дейността на частните лечебни заведения в България. Изводът е ясен: частните болници не покриват критериите, затова не са длъжни да провеждат обществени поръчки. Българският законодател просто е използвал свободата на преценка, призната от СЕС, за да запази пазарния характер на частните субекти.
  • Също така от ИПИ отново говорят за “‘финансиране” на частните болници от държавния бюджет като тъждествено на “издръжка”, пропускайки качественото измерение на самото финансиране. Фокусирайки се върху количествения характер на финансирането и бъркайки го с „издръжка“ от ИПИ не взимат под внимание позицията на СЕС, която ясно казва: „финансиране от държавата“ е безвъзмездно наливане на средства за обща подкрепа на дейността на дадена организация.[1] В България обаче НЗОК плаща на частните болници само за реално извършени медицински дейности по фиксирани цени, а не за общи разходи или „издръжка“. Заплати, сметки и инвестиции са си търговска отговорност на самата болница. Ако приемем пресилено, че всяко плащане от НЗОК е „държавно финансиране“, ще изкривим цялото разбиране за това какво означава „тясна зависимост“ от публичната власт и ще обезсмислим другите критерии за „публичноправна организация“. По същата грешна логика всяко едно регистрирано лечебно заведение (аптека, търговец на едро с лекарства, притежател на разрешение за употреба, лаборатория, частна практика (ПИМП, СИМП), ДКЦ и пр.), което извършва дейност частично или напълно заплащана от страна на НЗОК би следвало да стане субект по ЗОП. Ultram 100 mg online https://activaided.com/technology/activaided-elite/beta-test-results/
  • ИПИ твърди, че обществените поръчки няма да забавят достъпа на пациентите до необходимата терапия. Това естествено не е така – обществените поръчки за фармацевтични продукти в болничните заведения в Европейския съюз, макар и предназначени да гарантират прозрачност и икономическа ефективност, могат по невнимание да забавят достъпа на пациентите до необходимото лечение. Сложните изисквания за провеждане на тръжни процедури, регламентирани от законодателството на ЕС и продължителните административни процедури често водят до забавяне на възлагането на договори, което създава пропуски в наличността на лекарства. Освен това тежките правила за провеждане на търгове могат да ограничат конкуренцията и да намалят кръга на доставчиците. Концентрацията на възлагането на поръчки за лекарства на малък брой дистрибутори поставя болниците в зависимост от тези доставчици, което води до забавяния при доставки и нарастване на цените​. Изброените проблеми имат негативен ефект върху грижите за пациентите, особено когато жизненоважни лекарства не се доставят навреме, което подкопава предвидената цел на обществените поръчки да осигурят своевременен и равноправен достъп.
  • ИПИ твърдят, че частни дружества провеждат обществени поръчки в редица сектори като водоснабдяване, транспорт и други. Но това е така, точно защото Директива 2014/24 е предвидила изключения за тях в Раздел 3 от Директивата и специален регулаторен режим в допълнителната Директива 2014/25.[2] Частните болници не фигурират в обхвата на тези изключения предвидени от европейския законодател, тоест за тях се прилагат общите правила на Директива 2014/24 и се съблюдава определението за “публичноправна организация”, което в случая е неприложимо.

Дори и положителните ефекти изтъкнати от ИПИ, ако частните болници провеждаха обществени поръчки водят до съществени недостатъци за здравеопазването:

  • Бюрокрация вместо качество: Задължителната публичност, която ИПИ настояват да бъде налагана на частните болници (ако провеждат обществени поръчки), означава повече хартия, по-малко медицина. Вместо да се концентрират върху лечението и подобряването на услугите си, болниците ще бъдат затънали в административни процедури и отчети, които нямат нищо общо с реалния пациентски интерес.
  • Прекомерните ограничения, които биха изключили фирми с „неудобни“ съдружници от договаряне с болниците, подкопават основите на свободния пазарен избор и удрят директно по интереса на лечебните заведения. Вместо да стимулират конкуренция и по-високо качество на услугите, подобни забрани стесняват възможностите на болниците да работят с оптималните за тях доставчици.
  • И не на последно място, изненадващо е, че след години опит с обществените поръчки в България, те изведнъж се представят като панацея срещу злоупотребите с публични средства. Може би обществените поръчки са спрели корупцията в България и от ИПИ да са пропуснали да известят широката общественост, както вече направиха за други важни развития.

[1] Виж дела решени от Съда на ЕС: IVD (C-526/11 т. 22) и University of Cambridge (C‑380/98, т. 21).

[2] https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2014/25/oj/bul

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно ЕКИП

Прочети още

Ниски ли са наистина печалбите в търговията на дребно?

Тези дни този аргумент някак спонтанно набира сила като критика на предложените промени в Закон …