ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Преди четири години предложих на един от известните социолози у нас тезата, че еврото ще изиграе ключова роля в очаквания процес на политическо пренареждане. Ще се превърне в основен катализатор за установяване на новото разделение между суверенистки и глобалистки сили, ще отдели новите десни от новите леви, ще ни присъедини към „клуба на богатите“ чрез „възхода на популизма“[1].
Днес въпросът с националната валута изпреварва като политическо влияние върху новото разделение дори Ковид-19 пандемията и войната в Украйна. Потвърдено от намесата на президента, който остана с мейнстрима за зелените сертификати, позволи си да е критичен към политиката за Украйна, но напълно скъса с евроатлантическата коалиция (сглобката) чак с изненадващия си ход да поиска референдум за отлагане на членството в еврозоната. Двойно потвърдено от най-масовите протести, поне от 2020 г. насам, ако не и от 2013-та, при това съсредоточени не само в жълтопаветието, а разгърнали се в цялата страна. Организирани без логистиката на глобалистката НПО мрежа, в опозиция на големите медии, в среда на течаща щедра „информационна“ кампания, без подкрепата на нито една голяма обществена организация, които до последната са превзети от същата евросклероза, мъчеща и Бойко Борисов.
За изкушените от теорията и практиката на пренареждането, ситуацията е много позната – тя повтаря характеристиките на драматичния Брекзит. Имаме референдум, имаме въпроси за ЕС и суверенитет, имаме консолидиращи се идейни лагери, имаме големи политически и обществени фигури, правещи изненадващи ходове с нови съюзници. И за да бъда директен – Борис Джонсън не само помага на кампанията за напускане на ЕС да спечели плебисцита, но помита опонентите си на изборите от 2019 г., след като Брекзит три години е блокиран от британската олигархия. Всъщност и възходът и падението на Джонсън имат един и същи корен в пренареждането, дори победата му на изборите е срещу опита на статуквото да отмени демокрацията в Обединеното кралство[2]. Приликите са толкова, че президентът Радев не може да не се оглежда в албионската история[3].
Изобщо сходства могат и ще се намират не само с британския пример, а изобщо с целия запад. Пренареждането се случва навсякъде в късната си фаза, вече открито доминира всички избори (румънски, полски), стои в основата на падналия холандски кабинет (имиграцията е в центъра на раздора), представлява реакторното ядро на перестройката, която Тръмп опитва да извърши в глобалната политикономия. Няма как България да остане встрани, особено когато сглобката е обединена около нов, дълбоко непопулярен, глобалистки проект като премахването на националната валута.
Поне от 2019 г. са ясни данните в редица допитвания, показващи преобладаващото нежелание на мнозинството българи да се заличат лева/борда и те да бъдат заместени с евро-шиткойн. Съмнението тогава оставаше, дали тези настроения не са „плитки“, а именно – да ги има, но без да променят гласуването на избирателите, камо ли да доведат до недоволство или протести. След шест години структурна ескалация[4] остава малко съмнение, че еврозоната може да даде финалния тласък за пренареждането и е потентен катализатор на политически процеси.
Виждаме, че евроатлантическа тема отново е събрала на едно място Пеевски, Борисов и ППДБ, в добре познатата от украинския период сглобка. Това освобождава пространство в тяхната част от политическия спектър (дори само с канибализацията на ДПС-Доган и спихването на ППДБ върху скута с кафето), но създава и стимули от най-различно естество за по-динамичния суверенистки сектор. Виждаме заявките на президента Радев, за когото няма връщане назад (нито едните, нито другите биха му го простили), виждаме края на ИТН и БСП, виждаме поне временна крехка консолидация в опозицията – Възраждане, Величие и МЕЧ.
Ходът на президента Радев с референдума допринесе за финално пропукване на комсомолската виртуална реалност, в която българите чакат „да седнат на масата в клуба на богатите“[5] и с насълзени радостни очи „изплащат последната вноска от апартамента“[6], изпълнявайки „завета на Левски да сме равни с другите европейски народи“[7]. Като при Ковид, мисирски настроените медии, политици, банкери, регулатори, икономисти, инфлуенсъри и други шамани на споделената публична истина, напълно изпуснаха контрола. Вайб шифтът е с рядка за България енергия и поставя играчите в нова ситуация.
Борисов умело завързва за себе си неможачите от ППДБ, които за пореден път са измамени от mafiqta чрез номера с евроатлантическите (или вече европрогресивистките[8]) ценности. Повторение на сглобката, което ни показва как вероятно ще бъде разрешен проблемът с двойния разлом – проблем блокиращ финалното навлизане в пренаредена политическа система у нас.
А именно, като крайните глобалисти се принудят от голямата идеологическа адженда (и от собствената си липса на умения) да бъдат в полу-перманентна сглобка с умерените глобалисти в лицето на ГЕРБ и Ново начало. То от един път не се става, но сглобките вече са безчет. Няма какво да си кривим душата – на градската левица ѝ е най-добре с Бойчето. Пък и Дидо е много готин – zv. Правят го за нашето европейско бъдеще и защото толкова си могат.
Всички социолози са съгласни – тази клокочеща мутро-прогресивистка миазма насърчава желание за голям, може би дори не чак толкова умерен, но със сигурност безапелационен, суверенистки ход. Причината е ясният марш на историята в посока пренареждане, а поводът бруталното поведение на цялата политическа върхушка, твърдо блокираща демокрацията с цел премахване на 145 годишната национална валута. Нещо повече, глобалисткият лагер е воден от все по-непопулярни и все по-разрушително настроени фигури[9], наричани „престъпници“ от собствените им неволни коалиционни партньори.
Нещо повече, дори само част от негативните предсказания за смяна на валутата да се изпълнят, политическото гориво за суверенистите ще е в изобилие за месеци напред. При това състояние на публичните финанси у нас, при проблемите на целия европейски икономически модел, особено спрямо плановете на Тръмп, няма да се изискват особено сложни ходове, за да бъдат спечелени избори срещу глобалистката сглобка.
В тон с обстановката, Костадинов енергично ескалира и поведение, и реторика, което му оставя път единствено в посока въоръжена борба – от думи към дела. Всъщност, може би той самият тайно си мечтае да прекрачи границата на историческата носталгия и да претвори меметиката IRL. Радев все още лови риба в реката Рубикон, вечеря бавно със своите офицери, по-страхливите от които бяха освободени, допитва се за тяхното мнение, докато Рим конвулсира.
Iacta alea est, г-н президент. Преди седмица десетки хиляди българи надуха войнишката тръба по улиците на родните градове, точно вие ли ще се направите, че не сте я чул? Прекосявайте!
[1] А не задължително чрез унищожаване на лева и борда.
[2]Чрез игнориране резултата на техния референдум – по думите на самия Доминик Къмингс.
[3] Картината става още по-любопитна, ако в нашия игрален сценарий Костадинов приеме ролята на Фараж и по аналогия разберем какво се случва с политиците, идващи на власт с големи обещания, които не изпълняват. В случай, че сме забравили за Христо Иванов и Слави Трифонов, разбира се.
[4] Която е сама по себе си е епична история, заслужаваща документиране.
[5] Ники Василев и др.
[6] Андрей Райчев
[7] Тома Биков
[8] От Атлантика нямат никакво желание ние да си премахваме националната валута
[9] Само изчакайте да получат достъп до евро-шиткойн печатницата за пари
