ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Проблемът на солидарната система на здравно осигуряване се корени тъкмо в нейната солидарност, а не в това, че просто все още не се е намерила държавна администрация, която да “управлява ефективно парите ни за здравеопазване”.
Иван Георгиев
В наскоро публикувана статия във в. „Капитал” се дискутира българската здравна система. Авторите пишат, че солидарната система на здравно осигуряване не работи така, както се предполага, че трябва. Те описват редица проблеми, след което пристъпват към даване на предложения за тяхното разрешаване. Дори и решенията им да проработят, това няма да премахне присъщия фундаментален проблем на здравната система в България.
Това, което се опитват да постигнат журналистите от „Капитал”, е невъзможно, защото самият идеал, към който се стремят да доближат здравната система, е невъзможен. Този идеал не може да постигне целите, които се преследват с него, защото противоречи на икономическата логика.
Моделът на българската здравна система се основава на принципа на солидарността, който произлиза от доктрината за позитивните права. Според тази доктрина правата са позитивни задължения, които един индивид трябва да изпълни спрямо друг индивид. Чрез евфемизми и емоционални призиви тази доктрина се опитва да придаде моралност на принудителното възприемане на определени от законодателя „права”.
Спрямо принципа на солидарността, финансирането на лечението на един индивид с пари, отнети от друг, е позитивно право, което първият има, и което задължава втория да се лиши с част от собствеността си против своята воля. Считам за очевидно, че този начин на финансиране на нечие лечение, е неморален, просто защото насилствената употреба на един човек от друг е в противоречие с етиката и етичните норми, които регулират човешкото взаимодействие към справедливост и просперитет.
Това, на което трябва да се обърне внимание, са икономическите импликации на т.нар. принцип на солидарността. Тези, които призовават към солидарност в използването на даден ресурс, го правят, защото не одобряват това, че определени хора не го консумират въобще или поне не в достатъчни количества (самият принцип се поражда именно заради това). Следващата стъпка в тяхната рационализация е, че ако употребата на този ресурс бъде провъзгласена за “право”, това дотолкова ще увеличи употребата му, че той ще бъдее достъпен в изобилни (или близки до изобилието) количества – всеки ще ползва от него точно толкова, отколкото има нужда и нито единица по-малко.
Призивът към солидарност изразява възражение срещу ограничеността на ресурса, а от провъзгласяването му за “право” се очаква да го направи сравнително по-малко ограничен. Само че, просто произвеждайки звукови вълни – казвайки “това е право” – не елиминира ограничеността на това. Същото се отнася и за законодателствуването му в “право” – то също така не превръща ограничен ресурс в неограничен; напротив ресурсът все още е в недостатъчно количество за задоволяване на всички човешки нужди и съответно е обект, за който важи икономическата логика.
Следователно, противно на това, което пише в статията на в. „Капитал”, фундаменталният проблем на българската здравна система, всъщност, е, че се основава на принцип, който игнорира реалността, в която човек живее и действа. И не само това, но и се ръководи от този принцип, който създава необходимост от насилственото финансиране на предлагането на медицински услуги, което също има своите икономически импликации.
Именно, защото средствата за финансиране на българската здравна система биват отнемани насилствено, те не могат да бъдат употребявани по икономически ефективен начин. Това се обяснява с “калкулационния проблем”, формулиран от австрийския икономист Лудвиг фон Мизес.
Проблемът на солидарната система на здравно осигуряване се корени тъкмо в нейната солидарност (всъщност псевдо-солидарност, защото истинската солидарност е антипод на насилието), а не в това, че просто все още не се е намерила държавна администрация, която да “управлява ефективно парите ни за здравеопазване”[1], като неефективното разпореждане с тези пари е пряко и неизбежно следствие от този проблем.
Солидарното предлагане на дадена стока изисква социализирането на нейното производство, което води до нарастване на производствените разходи, като в същото време прави крайният продукт относително по-ограничен и с по-ниско качество, отколкото в противен случай. Ако човек иска ограниченият запас от медицински услуги да нарасне и качеството им да се подобри, той трябва да адвокатства за обратното на това, което извеждат на преден план авторите на статията, а именно – намаляване на държавната намеса в предлагането на медицински услуги.
[1] Авторите на статията оставят впечатлението, че използват “ефективно управление на парите ни за здравеопазване” в смисъл, който намеква държавното елиминиране на ограничеността на здравните услуги.
Много добра статия. Хареса ми как използвахте “калкулационния проблем” за да покажете защо мислите централно плануване за не е ефективно. Не се впуснахте да обяснявате този феномен.
Относно статията в „Капитал“. Като навсякъде другаде всички виждаме симптома но не се вижда проблем. Когато дупката е малка се опитваме със същия чук да я направим по-голям. Може би просто трябва друг инструмент?
Ми да я направим по американски модел – ако нямаш пари да си платиш лечението – умираш. Няма да е „псевдо-солидарен модел“, но поне ще е на пазарен, капиталитсически принцип. Съвсем честно и почтено риташ камбаната, с което не натоварваш другите(обществото), и спомагаш за „намаляване държавната намеса в предлагането на медицински услуги“, а и бонус – стимулираш „свободната конкуренция“ сред погребалните агенции..
Ето докъде искате да ни докарате, господа:
Американското здравеопазване е изпаднало в криза, затънало в бумащина.
„Всеки път, щом погледна колко пари трошим всички вкъщи по лекари и аптеки, направо ми призлява!“, уверява Фиона Грант, ядосана от американското здравеопазване – изпаднало „в криза“, затънало в бумащина и неспособно да обхване милиони хора в страната, пише Франс прес.
Реформата на президента Барак Обама, одобрена в четвъртък от Върховния съд с някои ограничения, не въвежда в САЩ здравно осигуряване, подобно на европейското, тъй че системата, макар и разширена, ще се опира и занапред на частния сектор.
Затова Фиона, 46-годишна майка, смята, че е имала „късмет“ да сключи добра здравна застраховка.
Което значи, че тази жителка на вашингтонско предградие плаща „само“ по 10 долара за преглед при лекар и „само“ по 100, щом се наложи да потърси спешна помощ. Ако има нужда от лека операция, тя ще й струва към 400 долара – близо 20 процента от пълната стойност.
„Не смея да си представя какви сметки ще ми дойдат, ако се разболея наистина!“, въздиша тя. Застрахователят покрива по думите й близо 6500 долара годишно медицински разходи за цялото семейство с две деца, които не боледуват много.
Защото в САЩ излиза скъпо човек да се лекува. Обикновен преглед при общопрактикуващ лекар струва към 150 долара (120 евро), посещение при дерматолог за лечение на брадавица – близо 200 долара (160 евро), една мамография – около 1400 долара (1120 евро).
Обикновените лекарства, които вървят по няколко евро в Стария свят, отвъд Атлантика се продават най-често десеторно и двайсеторно по-скъпо.
Дама от китайски произход, наскоро пристигнала в САЩ, разказва в аптека близо до Вашингтон колко е била изненадана, когато за пръв път си купила капки за уши. „Казва ми аптекарката с цифри: едно, три, седем. И аз й подавам един долар и трийсет и седем цента. А тя ме поглежда някак особено и обяснява: не, госпожо, цената е сто трийсет и седем долара.“
В САЩ няма нито един държавен здравноосигурителен фонд; съответно лекарите постоянно договарят тарифите си с цял куп частни здравни каси. И когато си записвате час, първо ви питат: „Каква застраховка имате?“
Съответно бумащината затрупва всичко и всички. Група независими журналисти съобщиха на сайта Remapping Debate, че са преброили 300 чиновници, заети с издаване на фактури в една от болниците на Масачузетс, и само трима в подобна болница в Торонто, Канада.
„Водещи в здравната ни система са по-скоро финансовите интереси, а не желанието да се помага на хората с грижи за здравето и с лечение“, смята Хейди Мордхърст, учителка в окръг близо до Вашингтон. 48-годишната Хейди разказва, че 12-годишно дете починало от нелекувана навреме зъбна инфекция, тъй като родителите нямали пари за зъболекар.
САЩ впрочем отделят за здравеопазване солидна част от своя брутен вътрешен продукт (16,2 на сто срещу 11,7 във Франция), или около 7400 долара на глава от населението, сочат данни на Световната здравна организация за 2009 г.
Явно обаче това не стига, за да поддържат здравна система на високо равнище. Отново според СЗО Франция е начело сред държавите, осигуряващи най-добрите общомедицински грижи. САЩ се нареждат едва на 37-о място в световната класация.
„В страната има криза, която сякаш никой не забелязва“, коментира Стан Брок, основател и доброволен директор на организацията Remote Area Medical. Сдружението разполага с мобилни клиники и предоставя помощ на милиони хора, които нямат здравни осигуровки (близо 50 милиона според официалната статистика) или съответно осигурително покритие.
„Ако хората, които имат достатъчно власт, за да променят нещата, виждаха какво правим, биха разбрали колко тежка е кризата“, отбелязва той. „При нас идват главно пациенти от средната класа, които имат нужда от зъболечение, чифт очила или от най-обикновен лекарски преглед“, обяснява Брок.
Системата работи като се разчита основно на медикаментите. Нещо се „счупва” в мозъка. Отива се на психиатър, който да „оправи” работата. Изпитва се тотално доверие в лекарствата, както и в институцията-болница, доктор. В същото време контактът с лекар е изключително опосредстван и скъп. Здравеопазването в САЩ не е даденост, гарантирана по конституция на всеки гражданин, както е у нас. Напротив, тук здравето е привилегия, която зависи от работодателя, от заплатата и т. н.
И тази статийка, както и всички от този сайт които съм прочел, е на абсолютно лаишко ниво. Грешките са мого и фундаментални. Изходна позиция е, че пазарът резпределя благата правилно и страведливо. Това е догма, която не съответства на истината. С други думи – лъжа. Пазарът не само не разпределя благата справедливо, ами и не води до стационарно състояние. Тъкмо обратното, води до задълбочаващи се дисбаланси и в частност, до съсредоточаването на благата в ръцете на малцина и обедняване на всички останали. Чистият компютърен експеримент, води до факта, че до стационарно разпределение може да се стигне само при фиксирана сума пари. Но тогава изчезват понятията печалба и лихва. В система с кредит и лихва стационарно състояние не може да бъде постигнато. Но, дори в ситема без лихва разпределението което се постига (на индивидуални доходи) е болцманово (сори ако това нищо не ви говори) и има Джини коефициент от 0.5 (50), който вече е прекалено голям. Лихвата и печалбата само влошават нещата, като водят до Парето-опашка (това вече трябва да сте го чували, ако не – късайте си дипломите по икономика, ако въобще имате такива) в разпределението. Така онова, което спасява системата от бърза разруха е именно преразпределението което държавата прави и на което викате „социализъм“ и обявявате за неморално и несправедливо и част от което е солидарната здравна система.
Допускането, че пазарът води до справедливо разпределение на благата също е концептуално неправилно, щото на пазара давате статут на нещо „свише“ и едва ли не „природно“, а очаквате от него да осъществява „справедливост“, която е чисто човешка мярка. Ако пък тввърдите, че разпределението което пазарът прави е несправедливо и такова нещо като справедливост няма, то на какво основание обявявате преразпределението за неморално? Цялата тази теза с поставянето на пазара „най-отгоре“ е логически неиздържана. Оставям настрана, че е и антихуманна. Икономиката служи на човека, а не човека на икономиката!
От друга страна, всеки човек има природно вградено чувство за справедливост и не само за справедливост. Човекът има твърдо вградена природна психическа същност от която произхожда моралът. Това вече ви го писках под темата за проституцията. Солидарността е израз на част от тази същност и ако я насилите, както я насилва капитализма, ще докарате само повече психопатология. Не случайно в САЩ има толкова насилие, толкова стрелби по училищата и такова голямо потребление на транквиланти. Та според нормалната човешка същност пазарът и капитализмът като система въобще не водат до справедливо разпределение на благата. Тъкмо обратното, една малцинство абсолютно неморално се облагодетелства за сметка на всички останали. Както се казваше едно време – малцинството експлоатира мнозинството и заграбва непропорционална на приноса му част плодовете на труда му. И е пълен цинизъм, господа, да защитавате това малцинство и да наричате неморално отнемането на нещо незаслужено.
„Калкулационен проблем“ няма. Това са глупости на Мизес и Хайек представляващи пропаганда от времето на студената война. Чиста проба брейнуошинг. Мизес и Хайек също допускат, че пазарния начин е еднинствено правилния, т.е. правят грешката (умишлено, заради Студената война), и допълнително си служат с извратена логика. Мизес, Хайек и Фридмън са трима мизантропи скарани с понятието интелектуална честност.
Като навлезем в рамките на практиката на здравеопазването веднага изниква едно сравнение – Куба и САЩ. Ровете сайта на СЗО и ще намерите критериите за оценка на здравните ситеми в различните страни. Ще видите, че тази на Куба (солидарна) е на едно ниво и по много параметри дори по-добра от тази на САЩ, която е в основата си частна и несолидарна, т.е. такава за която вие тук агитирате. Като намерите и разходите за здравеопазване на САЩ (не само държавните!) то се вижда, че кубинската здравна система е на порядъци по-ефективна от тази на САЩ, което разбива теориите ви на пух и прах. За това нещо Майкъл Мур беше направил филм „Сико“. Може и него да погледнете ако не ви се рови в базите данни на СЗО.
И накрая, по времето на соца и у нас имаше отлична здравна система, много по-добра от сегашната, която също беше солидарна.
Така че общата оценка на тази статия е слаб 2: погрешна изходна позиция, слаба логика, морален релативизъм и противоречие с практиката.
Не знам къде ги учите тия неща, ама „учителите“ ви не ви учат, осакатяват ви!