Гост статия : Негласуването е по-силното НЕ

Тази неделя на българите ще се удаде рядката възможност да гласуват на референдум. Липсата на масова информираност по темата възпрепятства повечето хора да формират лично мнение, различно от партийните директиви.

Иван Филипов

С настъпването на 27.1.2013 г., обаче, изключително радващо е, че, позовавайки се на български и световни източници, доста специалисти посочват нерентабилността на проекта и какви са тенденциите след 15, 20 и повече години. В последно време излязоха немалко статии, които категорично отричат лансираните от радетелите на референдума тези как отказ от АЕЦ „Белене“ ще докара България до енергиен апокалипсис. За да не преразказвам експертните им становища, ще се спра само на най-важните причини да сме против АЕЦ „Белене“ в този му вид. Надявам се до края на статията да съм убедил някого, че на този референдум не си заслужава да се гласува дори със „НЕ“.

АЕЦ Белене няма да дава евтин ток. Сравнение с АЕЦ Козлодуй е трудно да се прави. АЕЦ Козлодуй дава евтин ток, строен е във времена, в които да се строи АЕЦ е било по-евтино и следователно си е заслужавало напълно. В същото време, в момента в Европа и Америка почти не се строят атомни централи, а започнатите строежи са в застой. Показателен е фактът, че според Муди’с компании, които строят нови реактори, рискуват кредитните им рейтинги да се понижат. Струвала около 4 млрд. долара през 2002 г. (по онова време доларът е с по-висок курс от еврото), АЕЦ Белене сега е много по-скъпа заради инфлацията, поскъпналите технологии, допълнителните нови мерки за сигурност. Много експерти се обединяват около 10-11 млрд. евро – значителна разлика за държава с нашите ресурси. Цената за свързване в мрежата на тази централа не се коментира от никой от защитниците на „Белене“, явно те очакват това да се случи мистериозно или пък може би безплатно.

Дори цените, прогнозирани от БСП, да бяха верни, практиката показва, че средното оскъпяване на подобни проекти в развитите държави е в порядъка на 150%. Ярък пример за това е централата във Финландия, където оскъпяването засега е 50%, а централата все още не е завършена и се бави с поне 5 години , но поне е за сметка на производителя. Става дума за проекта Олкилуото, който трябваше да е флагман на ренесанса на ядрената енергетика. Местни експерти непрестанно тръбят,че реалното оскъпяване дори в момента е много по-голямо, но това се прикрива под различни форми.

Някой вярва ли, че каквато и да е първоначалната цена, тя ще се запази същата до края на евентуалния строеж? Един от сочените за успешен инфраструктурен проект, който тази година може би ще бъде завършен – Дунав Мост 2 – струва 220 млн. евро, а не планираните 99 млн. евро. Сега да добавим към ценовия микс нивото на корупция, изключително секретния и неясен характер на АЕЦ „Белене“ и преценете дали при каквато и да е начална цена, централата може да се построи изгодно за България.

Разбира се, обявяването на начална цена има много здрава логика по две причини. Първо, винаги се появяват непредвидени оскъпяващи обстоятелства и, второ, проект с по-ниска начална цена по-лесно ще получи одобрението за започване. Дори в развитите държави, доказана практика е на търгове и обществени поръчки да се представят възможно най-занижени цени, а после реалната стойност да се вдигне, но поръчката е твърде късно да бъде спряна. Е, за „Белене“ още не е. Колкото и да е изхарчено досега, това не оправдава да се хвърлят нови пари (с лихва) по потънали стари. Всичко през призмата на българската действителност навява на мисълта, че и 10, и дори 15 млрд. евро не биха стигнали. А кредиторът няма да ни чака,  ще си иска парите обратно.

Още по-плашещо е да слушаш аргументите на БСП, Атака и другите партии и организации, които са „ЗА“. Тъй като не могат да заложат на истински цифри, те рекламират централата с един странен бульон от псевдопатриотизъм (наш си е, ще купувате ток от другите, енергиен център на Балканите), фантастични цифри (изплащане за 10-12 години), и всяване на страх у хората (ще останете на тъмно!). Отделно от това, интервютата с Петър Димитров са пълни с неясноти, особено когато трябва да дава цифри. На всичкото отгоре, когато част от рекламата на продукта „Белене“ е явна лъжа, следва човек да се запита колко е качествен самият продукт. Би трябвало да бъде стряскащо, че никой частен инвеститор няма намерение да инвестира в този проект. Щели сме да я финансираме с печалбата си? Това звучи налудничаво. Липсата на интерес от частна страна може само да създава страхове – затова и държавата трябва да бъде използвана да плаща целия този масраф. БСП са се подготвили да тушират каквито и да е цени с бомбастичното обещание централата да печели 2 млрд. лева на година, сума, която наистина би направила централата печеливша. Както всяка deus ex machina, това е история, съшита с бели конци.

Друго странно е и една от заплахите, използвани за агитация да се гласува с ДА – как Турция строи 2 реактора (напоследък и 4, че даже и 12, линкове под статията), и то някои от тях на границата ни. Такъв проект, одобрен за строеж, няма – Турция няма нито разрешително, нито се поколеба да отрече официално тези планове. Какви са причините да се говори за такива, каква информация реално достига до нас, това не е ясно, но фазата на развитие на тези митични турски реактори е от преди Белене 2001г. Може би е популистки ход в Турция (нима турските политици са безгрешни?), а и не виждам защо, ако някой съсед прави тъпотия, ние трябва да го следваме. Вероятно и там има влиятелни политици, ръководени от алчност, комисионни, неинформираност и ненаситност. А ако случайно пък е истина, то е интересно как Белене ще продава на турците ток. Поредната доза спекулации.

Съмнително е дали БСП са очаквали такава масова опозиция на тяхната кампания, с която всъщност нетно ще загубят, тъй като повече хора ще вникнат в далаверата “АЕЦ “Белене””.

Какво да направим на референдума?

В крайна сметка, както при всички избори, резултатът от референдума няма да зависи само от фактите, а и от информираността на гласуващите. С каква информация разполагат те, зависи от каналите, по които я получават.

Освен партията-вносител, притеснително е, че и други ще гласуват „ЗА“ – гласоподаватели на Атака, БНС и прочее други патриотични партии, които винаги са промотирали руски интереси, като дори от БСП ги е срам да изкажат на глас, знаейки, че Европа така или иначе няма да ги приеме насериозно. Реториката им по въпроси за ЕС и НАТО напомня тази на БСП отпреди 12 години, само че при БСП тя претърпя значителна, вероятно болезнена за избирателите им, промяна. БСП получиха услуга и от Иван Костов, който препоръча тъмносините да гласуват с НЕ.

Сред хората, които се интересуват дали българите ще се бъдат задължени да плащат няколко хиляди лева на човек за години напред за несигурното обещание, че след десетина години това, което пише в месечната сметка за ток, ще е една идея по-малко от сега, витаят две мнения – да се гласува отрицателно или въобще да не се. Форматът e такъв, че има огромно значение избирателната активност. Накратко, ако по-малко от гласувалите за парламент през 2009 (около 4,3) гласуват сега, вотът е невалиден. Тоест, всеки глас „НЕ“ всъщност дава шанс на гласувалите „ЗА“ да спечелят валиден вот.

Единственият смислен „НЕ“-аргумент е да се попречи БСП да извлича политически дивиденти от ситуацията. Aко референдумът се провали поради неактивност, това няма да може да бъде изтълкувано като успех на БСП.Негласуването е по-силното НЕ срещу проекта „Белене“*.

*За пример: референдумът за импийчмънт на румънския президент Басеску се провали за няколко процента, като гласувалите „ЗА“ са над 88%. Така един организиран бойкот спаси главата на Басеску. В нашия случай е заложено бъдещето на България, а не бъдещето на един политик, и затова е важно този референдум да мине не мине високата  (слава богу)  активност от миналите парламентарни избори. 

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!