ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Наскоро френският президент Франсоа Оланд обяви, че според него еврото е прекалено скъпо и Европейската централна банка трябва да започне да води активна политика, целяща обезценяването на единната европейска валута. Факт е, че през последните няколко месеца еврото поскъпна до нива над 1.35 долара за евро поради неоправдано високия оптимизъм на инвеститорите в Еврозоната и очакванията валутният съюз да е преодолял най-трудното. Въпреки това в изказването на Оланд има повече популизъм отколкото икономическа логика.
Еврото е единна валута, използвана от 17 страни с различна структура на икономиката, демография, култура и т.н. Тезата, че еврото е скъпо/евтино е напълно погрешна в контекста на големия брой държави, приели тази валута. Курсът на еврото може да е висок за Франция, но в същото време може да е нисък за Германия.
С изказването си, че еврото е скъпо (спрямо другите валути) Оланд имплицитно заявява, че е всемогъщ мислител, който знае точно какъв трябва да бъде курсът на еврото спрямо другите валути. Това обаче е невъзможно – не съществува човек, който да знае кой е този равновесен курс. Именно пазарното определяне на валутния курс е най-добрият способ цената на валутата адекватно да отразява икономическото състояние на една страна и нейната конкурентоспособност.
Освен това, погрешно е да се правят такива твърдения, визирайки номиналния валутен курс. В случая трябва да се използва реалният валутен курс, който включва в себе си и ценовото равнище. Иначе е все едно да кажеш, че месото във Франция е скъпо, защото цената му е 10 евро/кг, а в България тази цена е 5 евро/кг.
Всъщност, теорията, че евтината валута е нещо хубаво за една икономика, е погрешна, защото евтините пари са полезни единствено в краткосрочен план, какъвто е и политическият хоризонт на вземане на решения от страна на едно правителство . Всъщност, съществуват много ползи от скъпата валута, но те са по-скоро невидими на пръв поглед и се проявяват в по-дългосрочен план, затова и политиците се абстрахират от тях
Ако целта на една държавна икономическа стратегия е населението да става все по-богато , то поскъпващата валута е един от начините това да се постигне. Скъпата валута позволява нерезидентите да купуват повече стоки и услуги, деноминирани в чужда валута. Получава се и ниска инфлация (дори е възможна дефлация) през канала на вноса, което облагодетелства потребителите резиденти.
Ниската валута прави износа по-евтин, което води до по-големи обеми на експорта. Това обагодетелства експортно ориентираните компании, но е в ущърб на цялото население на една страна, защото евтината валута прави всеки относително по-беден. Тя води до увеличение на инфлацията по канала на вноса. Твърдението обаче, че една валута прави експорта по-конкурентоспособен, е спорно. Ако една компания използва предимно вносни междинни стоки в своето производство, то евтината валута ще направи тези стоки по-скъпи и това поставя под въпрос нетната полза от евтината местна валута.
Скъпата валута е предпоставка за привличане на преки чуждестранни инвестиции, защото всеки инвеститор би искал да притежава активи във валута с повишаваща се стойност. Дори да има спад в експорта в краткосрочен план, то притока на инвестиции (при равни други условия) ще компенсира многократно този спад.
Скъпата валута създава стимул за експортните компании да търсят различни мерки, с които да увеличат своята конкурентоспособност. Това включва по-голям стимул за енергийна ефективност, автоматизация на производството, иновации в управлението, използване на финансови инструменти като фючърсни конктракти и т.н.
Изказването на Оланд от началото на февруари си е чиста доза популизъм и противоречи на икономическата логика. Думите му говорят и за отчаяността на френския президент в борбата му срещу кризата в страната. С мерки като тази и увеличаването на данъчната тежест, Оланд може единствено да приближи краха на френската икономика и да спомогне за обедняването на французите.
