Каква е цената на монопола?

Вчера отново имаше протестни действия срещу високите цени на тока. Излезлите по улиците не са доволни от равнището на цената, която трябва да платят за потребяването на ток и това донякъде има смисъл и е разбираемо. Всеки потребител желае да плаща, колкото се може по-ниска цена, за стоките, които консумира.

Плащането на по-ниска цена за една стока означава останал на разположение по-голям доход за закупуване на други стоки. Колкото по-ниски са цените на стоките и услугите, толкова по-голям е реалният доход, с който разполага всеки. В крайна сметка, от значение са именно ресурсите, които можем да придобием с дохода си, а не доходът сам по себе си.

Но цените също имат своята роля в икономическата дейност на човек. Те не са някакъв номинал, който няма връзка с реалността. Точно обратното – цените отразяват човешките предпочитания и относителната ограниченост на ресурсите. Тъй като ресурсите са ограничени (в недостатъчно количество спрямо нуждите), цените представляват отношение между различната степен на ограниченост на различните ресурси спрямо предпочитанията на хората. Цената като отношение е такава, каквато е, и отразява съществени аспекти на действителността. Протест насочен просто към „висока” цена пледира за някакво върховно знание за това каква трябва да бъде реалността. В такъв случай  той е безсмислен, защото не може да отговори рационално на въпроса – Кое равнище на цената на тока е допустимо “високо”?

В крайна сметка цената на всяка стока и услуга, които потребителят иска да консумира има значение само когато е съотнесена към неговия доход.  Всеки потребител съотнася цената на различните стоки и услуги към равнището на своя доход, като в същото време желае да плаща възможно най-ниска цена. Означава ли това, че протест срещу относителната цена на тока, т.е. цената на тока, съотнесена към потребителския доход, е смислен протест? Не, защото всеки потребител има различен доход и преди всичко, защото всеки потребител би заявил, че желае максималната цена на тока да е нула. Съответно, такъв протест не може да даде обективен и съответстващ на ограничението на ресурса ток отговор на въпроса – Кое е “правилното” ниво на цената на тока спрямо нивото на дохода на потребителя?

Тогава, ако протест срещу цената на тока като абсолютна величина и цената на тока, съотнесена към дохода на потребителя, са безсмислени, кой протест е смислен? Това би бил протест срещу причини, които изкуствено правят ресурсите относително по-ограничени. Една такава причина е изключителната привилегия за предоставяне на продукт, давана от държавата, още известна като монопол. Тази привилегия увеличава недостига на ресурси (което води до по-високи цени) и намалява реалния доход на потребителите. Изглежда протестиращите са се фокусирали върху монопола в енергийния сектор в България. Но за съжаление те не атакуват самия монопол, а (почти) ирелевантната подробност, че към момента с изключителни привилегии разполагат частни собственици.

Икономическата теория ни учи, че има тенденция конкуренцията, т.е. отвореният вход в предлагането на дадена стока, да води до по-ниска цена и по-високо качество на въпросната стока. Тогава протест срещу цената на тока, предлаган в монополна среда, е икономически оправдан, защото тази му цена най-вероятно е над нивото, което би имала в конкурентен пазар. Протестиращите трябва да се фокусират именно върху този детайл и да не се разсейват с неща като ценообразуване  при предлагането на ток (не се интересуваме какви са разходите на хлебопроизводителя или на млекопроизводителя, но знаем, че конкуренцията оказва натиск надолу на цената на продуктите им), или пък с това кой да е монополиста (държавата или приближен до държавата).

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!