ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Въпросът е как е възможно Иран да продължава напредъка по ядрената си програма при безпрецедентните санкции? Как оцелява страната не персите под натиска на САЩ? Какво е бъдещето в региона? Как ще се развие ядрената заплаха след предстоящите президентски избори?
И победителят е: „Арго“! Тези думи проехтяха в домовете на стотиците милиони по света, следейки раздаването на наградите „Оскар“. Хората, които са гледали филма, се сещат за героичните подвизи на сексапилния Бен Афлек. Предрешен като филмов режисьор, а всъщност обикновен агент от ЦРУ, отива в Техеран, за да спаси шепа американски дипломати от лапите на ислямистите, които току-що са взели властта през 1979г. Американската мисия, разбира се, успява, а глупавите иранци са представени като зверове, които колят и бесят.
Тези, които обаче не са гледали филма, може би ще си спомнят мита за Язон и аргонавтите, които се понасят в търсене на Златното руно на кораба „Арго“. Пелий, чичото на Язон, настоява да получи руното, като в замяна ще преотстъпи властта над града Йолк на Язон. Утре подобно на аргонавтите, групата П5+1, включваща представители на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия, се отправя към Казахстан за поредните преговори около ядрената програма на Иран. Златното руно е повече от самото спиране на обогатяването на уран, целта е премахването на Иран като регионален лидер в Близкия изток и връщането на доминиращата позиция на САЩ.
За разлика от мисията на аргонавтите или тази на Бен Афлек, някакво конкретно развитие след утрешната среща не се очаква. Разногласията между великите сили вече трета поредна среща пречи на сформирането на обща позиция. Русия и Китай стоят твърдо против изостряне на санкциите срещу Иран, въпреки че и двете страни не искат да допуснат втора ядрена сила в региона (сега това е само Израел). Геополитическите им интереси, които включват най-вече военно и енергийно сътрудничество с Иран, са по-силни от заплахата от ядрена война в региона. Китай внася около половин милион барела петрол дневно от Иран, докато Русия строи атомната електроцентрала „Бушер“ и до преди година продаваще балистични ракети на Иран. И тук дори не се спирам да общото желание на Китай и Русия да не допускат разрастване на влиянието на САЩ в региона.
Междувременно аргонавтите са изправени пред доста изобретателен защитник на златното руно. Санкциите срещу иранското правителство засега не сломяват волята на режима да продължи да обогатява уран. Разсекретен доклад на Международната агенция за ядрена енергия (МААЕ) в петък показа, че Иран поставя нови по-модерни центрофуги за обогатяване на уран, като междувременно е повишил капацитета с няколко хиляди нови машини в центровете Натанз и Фордо. В момента ислямската република притежава 167кг. уран обогатен до 20% (едно ниво преди нужното за производство на ядрено оръжие) и бързо се приближава до нужните 240кг. за първа ядрена бомба. Според израелското разузнаване Иран ще притежава ядрено оръжие до май-юни тази година.
Игра на нерви
Въпросът е как е възможно Иран да продължава напредъка по ядрената си програма при безпрецедентните санкции? След като ЕС забрани вноса на ирански петрол през юли миналата година, иранското предлагане намаля с повече от половин милион барела дневно, докато за последните 12 месеца, общото производство на суров нефт в страната е спаднало с 1млн. барела до 2.65млн. дневно. Износът на черното злато, който осигурява ¾ от приходите на страната се стопи до под милион барела. Резултатите не закъсняха, иранският риал се срина спрямо долара и еврото, а неофициалната инфлация надхвърля 70%. Междувременно санкциите ограничиха вноса на основни продукти в страната включително на лекарства и техника нужна в производствения сектор.
И въпреки това, Иран оцелява. Централната банка замрази курса на риала, като използва за целта огромните резерви на чуждестранна валута (около 70-80млрд. долара). Ниският курс на иранската валута пък направи много ирански стоки с лошо качество конкурентно-способни на международните пазари и така увеличи износа. Ниският дълг и стабилната фискална позиция на страната пък я предпазват от платежна криза и ще осигуряват спокойствие поне още няколко години при същите икономически санкции. Не само това, но и много страни-съюзници на САЩ се съпротивляват срещу прилагането им. Япония, Южна Корея, Индия, Турция и други бяха изключени от списъка със санкциите за втори пореден път и ще могат да внасят петрол и газ от Иран поне до май.
В опита си да спрат търговията с Иран, САЩ въведоха в началото на месеца нова забрана, която ограничава трансферирането обратно в Иран на доларови и евро средства депозирани в чужди банки. По този начин Иран ще бъде възпрепятстван от получаването на дължимите суми от своите клиенти на петрол и газ. Вместо това страната ще е принудена да получава като разплата местната валута, като по този начин ще може да закупува само стоки и услуги от страната-клиент. На Иран й беше също забранено да търгува с ценни метали, което би трябвало да прекърши бартерната схема газ срещу злато, която за момента функционираше с Турция.
Колко ефективни ще са новите санкции е още рано да се каже. Едно е сигурно, че Иран продължава да преследва своите цели и не е готов на компромисни решения. Предложението на вицепрезидента на САЩ, Джо Байдън, за директни преговори с Иран беше моментално отхвърлено, както и компромисния вариант за премахването на забраните върху търговията със злато срещу спирането на ядрения център във Фордо. Така, че преговорите в Казахстан ще преминат спокойно. И двете страни ще уверяват една друга, че има воля за компромис, но такъв няма да дойде.
Изтича ли времето за мирно решение?
Вероятният неуспех на преговорите ще засили желанието на консервативния израелски кабинет на Нетаняху за военен удар. След парламентарната победа през януари правителството му е готово за по-дръзки мерки. Въпреки това, Израел все още чака ясно, недвусмислено обещание от Обама за военна подкрепа при евентуални бомбардировки. Такава подкрепа е малко вероятна. Америка е преокупирана не само с домашните си проблеми, но и със сирийската криза, която все повече се превръща в кутията на Пандора. САЩ не може да рискува регионална война, когато световната икономика е толкова крехка и евентуално рязко повишение на цената на петрола може да я изпрати в нова рецесия.
Иран е също в процес на изчакване. Предстоят президентски избори през юни, когато най-вероятно кликата около Ахмадинеджад ще бъде отстранена, а на власт ще дойде кандидат, приближен до Аятолах Хаменей. Той от своя страна няколко пъти изразява желанието си за дипломатическо решение на конфликта, като дори издаде тъй наречената фатва, свещен закон заклеймявайки използването на ядрени оръжия като грях. Под негов натиск, Иран наскоро обяви, че като знак на добра воля ще трансформира част от обогатения уран до 20% в ядрено гориво за няколкото електроцентрали в строеж. Така холивудският сценарий за героично спасяване на света от аргонавтите едва ли ще се повтори. Златното руно поне до този момент остава невидимо. Едно е сигурно – утре с изявленията си дипломатите от кораба „Арго“ ще се прицелят в златната статуетка за актьорско майсторство.
