ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Продължаваме с темата за предизборните кампании и програми, като се съсредоточаваме на партиите вдясно. И СДС откри предизборната си кампания с 10 мерки (от които ще разгледам 8, защото другите 2 никакви ги няма), които ще „модернизират” България (е поне няма да си я връщат).
1. „Не бива да позволим държавата и общините да дължат пари на бизнеса. Над милиард дължат държавата и общините на българския бизнес. Ще предложим законопроект, в който и държавата, и общините да не могат да правят нови разходи, преди да са разплатили старите.”
Примамка за бизнеса. Забавянето на плащанията определено е негативно, особено за малкия бизнес, който разчита на тях, за да покрие текущите си задължения. Това ще важи ли за вече просрочените задължения? Ако да, проектите, които могат да се осъществяват от общините, драстично ще спаднат, защото за повечето те теглят заем, който се покрива, когато получат парите за проекта. Ако не, те пак ще могат да осъществяват по-малко проекти, защото ще трябва да изплащат задълженията си преди да започнат нови, а именно това е идеята на кредита – теглиш го, за да осъществиш сега дейност, която да изплащаш продължително в бъдеще. Усвояването на еврофондове също би спаднало – разходите за тях също се възстановяват след завършване на проекта.
2. „Рязко намаляване на лицензионните ограничителни и разрешителни режими, които тормозят бизнеса.”
Има логика в облекчаването на условията за започване на бизнес. Условията на фалит също трябва да се подобрят – в момента процедурата по несъстоятелност може да се проточи с години; период, в който кредиторите не могат да получат задълженията си.
3. „Връщане на ДДС в рамките на 10 дена.”
В момента срокът за възстановяване е 2 месеца и да се намали звучи добре. Интересно е дали СДС са взели предвид възможностите на администрацията да реагира до 10 дни. И това звучи по-скоро като ласкаене на бизнеса, отколкото като реално осъществима мярка.
4. „Имаме готов вариант за закона за личния фалит, който урежда взаимоотношенията на гражданите и банките кредитори.”
Отново – енигматично пожелание в спектъра на по-скоро на положителните. Ами покажете го този „готов вариант”!
5. „СДС ще работи и за удвояване на бюджета в образованието.”
Чист популизъм – без сериозни реформи образованието ще подготвя същите функционално неграмотни тийнейджъри и неконкурентни висши кадри, само че вече по-скъпо.
6. „СДС ще настоява и за ограничаване размера на земята, която може да се арендува.”
„В момента имаме няколко десетки едри арендатори, които изсмукват 85% от субсидията на българското земеделие. Това трябва да се прекрати.” Типично „дясна” мярка – въвеждане на ограничения. Намаляваме лицензиите, които пречат на бизнеса, но вдигаме бариери за максималната обработваема земя? Проблемът не е количеството земя, което може да се обработва, а наличието на субсидии изобщо. Но това, което се очаква да се направи от дясна партия – намаляване на преференциите – е подминато от СДС.
7. „СДС е против монополите, но и против национализирането на ЕРП-тата.”
ОК. Това е направо скок към „модернизацията”. Всъщност най-големият енергиен монополист в държавата е … държавата. Тя определя правилата (ДКЕВР – „независима” комисия на заплата от бюджета), тя е най-големият производител и собственик на цялата преносна система (НЕК), тя определя кой и кога ще бъде включен в енергийния микс (ЕСО). Както и при здравеопазването, държавният монопол е този, срещу който трябва да се вземат мерки.
8. Промени в здравеопазването и разрушаване на монопола на НЗОК.
Това звучи добре, в тон с (някои от) протестите. Но нека не забравяме, че може да си направят друг монопол, който да замести НЗОК. Решение на проблема е либерализирането на пазара на здравно и пенсионно осигуряване. Потребителите (всички граждани) да имат избор на частен фонд, в който да се осигуряват, и на частна здравноосигурителна компания, както и на избор на пакети, по които да се осигуряват. Макар да имаме уверението на Кабаиванов, че: „аз самият съм лекар и знам какво е положението в момента – недоволни лекари, отчаяни пациенти, неработеща система …”, той не дава признаци СДС да поема по този път на либерализацията.
Мерките на СДС не впечатляват с оригиналност; повечето са нищо повече от добри пожелания и опит да се хване вълната на гражданското мнение по нашумели въпроси (здравеопазване, бизнес среда, борба с монополи, образование). По нищо не личи те да са основани на обективен анализ на обстановката. Някои мерки (ограничаване на количеството земя) нямат нищо общо с дясна политика. Ако някои се приложат на практика, те биха имали негативни ефекти върху икономиката, въпреки че сигурно стоят добре на предизборен плакат.
Даниел списва и интересен блог на следния адрес: http://totrants.wordpress.com/
