Какво да очакваме от „новия плурализъм“ на (не)етническите партии?

По-малко от седмица преди изборите, фактът, че за първи път в историята на българския парламентаризъм турското малцинство ще бъде представлявано от две различни политически формации е като че ли подценяван. Темата за етническите партии и анализирането на политиката през тази призма са табу заради законовите несъответствия между теория и практика в казуса.

Въпреки това, на преброяването през 2011 г. като турци са се определили 588 318 души, а турски за майчин език са посочили 605 802 души.Това налага необходимостта на процесите в този тип политическо представителство да бъде отделяно особено внимание.

Освен ДПС, на сцената на изборите през 2013 излиза и партията на Касим Дал в коалиция с НДСВ – Център „Свобода и достойнство“.
Трудността да се правят прогнози идва от факта, че досега партията на Дал е участвала единствено в местни избори, а „ударът“, който бе нанесен на ДПС не беше достатъчно сериозен, за да влезе в полезрението на мнозина експерти – ДПС загуби позицията си в редица малки градове (Силистренско), но дори и в няколко от тези случаи това се случи за сметка на по-сериозно доверие, гласувано на ГЕРБ.

За да анализираме шансовете за подялба на гласовете между двете партии, които адресират посланията си към един и същ електорат, е необходимо да обърнем внимание на това как се случи въпросното разделение в средите на ДПС – „отгоре“ или „отдолу“.

По правило електоратът на Движението е хомогенен. Разделение и сериозни конфликти в него няма – не е тайна, че подкрепата за партията идва от турското малцинство. Не може да се каже, че Касим Дал се обособи като лидер на социална група в някакъв естествен процес. Промяната дойде след пренареждане на върховете на партийната йерархия – Касим Дал е човекът, който дълго време бе наричан „сърцето и паметта на ДПС“, а след това бе изключен от партията. Това прави развръзката на тазгодишните избори още по-любопитна.
Откъсването на Дал го постави в ситуация, в която не беше излъчен от поддръжниците си като нов лидер с вече гарантирана подкрепа от социалната база. Той трябва еднолично да мобилизира, да убеждава в способностите си, да откъсне от статуквото на ДПС потенциалния си електорат и да наддава за неговото доверие – доста смела задача, ако се има предвид историята и митологичната неразривна връзка между Доган и избирателите.

Много важен детайл, който със сигурност ще има ефект върху подялбата на гласовете между двете партии са секциите, разположени в чужбина – в Турция тази година ще бъдат отворени 85 изборни центрове, над 100 000 са българите с турско гражданство, които се очаква да дадат гласа си. Тези избиратели закономерно попадат и под друг тип политическо влияние: представители на управляващата партия в Турция, цитирани в пресата, посрещат като добра новина новия „плурализъм“ в представителството на турското малцинство на изборите. Нещо повече, негативният тон в оценката на работата на ДПС от депутат от групата на управляващите също е очевиден :

„Преди повече от 20 години България реши да приеме многопартийната система и оттогава турското малцинство в България се представя от една единствена политическа партия.

Но тази партия не е показала политика, която може да задоволи нуждите на турското малцинство в България, нито е предприела стъпки за подобряване на официалните и народните отношения между Турция и България. Аз се надявам, че създаването на друга партия ще има положителен принос в това отношение.“

Освен очевидната подкрепа, засвидетелствана от турската власт, партията на Касим Дал като че ли си е поставила за цел да спечели още един коз – решеността ѝ да се състезава на изборите като коалиционен партньор най-вероятно ще направи движението по-привлекателно и отворено за избиратели извън турското малцинство.
„Свобода и достойнство“ води продължителни преговори със СДС, преди окончателно да постигне съгласие за коалиция на изборите с НДСВ. На парламентарната надпревара през 2009 година НДСВ успя да спечели 3% от гласовете.

Преди да стартира кампанията тази година Касим Дал дълго време поддържаше следната позиция относно евентуалното си политическо сътрудничество с жълтите – той отказваше да обмисля подобно партньорство, защото „в НДСВ все още има хора от предишни управления“. Макар и съдържащо неосъществена на практика закана, подобно становище е индикатор за нежеланието на Дал да се асоциира с миналото – НДСВ бе коалиционен партньор на ДПС в предходното правителство.

Любопитни са и оценките на социологическите агенции, касаещи динамиката на подкрепата на ДПС:
Януари 2013 – 5,4%
Март – 4,8%
В анализа им трябва да се вземе предвид и промяната на обществените нагласи след атентата срещу Ахмед Доган – подобни събития би следвало да активират чувството за съпричастие у електората и да мобилизират привържениците на партията. Въпреки това, обаче, доверието към ДПС отбелязва спад, според Алфа Рисърч.
„Черна точка“ за ДПС също бе скандалът, след като активист на партията на Касим Дал бе пребит, докато разлепва плакати в една от общините – крепости на ДПС.

Предимство може да се окаже и идеологическата необремененост на формацията. Като слоган на коалицията се обособи понятието „център“ – както в смисъл на пълен неутралитет и отказ от идентификация с лагери и от ляво и от дясно, така и филантропската предизборна платформа, гласяща, че „центърът на политиката е човекът“.

Колебания и съмнения поражда обаче визионерството на Касим Дал, настрана от настоящото му партньорство – не бива да се забравя, че по време на създаването на партията си той настояваше, че „тя не е етническа партия, а партия на тези с различна принадлежност“. Вероятно обаче подобно дву/(без)смислие е обичайното за хаоса на етническото представителство, регламентиран дори в самата Конституция, според която:
Чл. 11. (4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа….

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!