ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Кирил Мирчев
Както се очакваше, на форума на „Единна Русия”, който се проведе в Москва в края на септември, руският президент Дмитрий Медведев и министър-председателят Владимир Путин се споразумяха да сменят местата си в управлението на страната за следващото десетилетие. Медведев ще бъде водач на партийната листа и съответно премиер в изборите догодина през март, а Путин отново ще стане най-важната фигура в Русия. Тази рокада разсея съмненията относно повторната кандидатура на Медведев за президент и окончателно затвърди господстващото положение на Путин в руската политика и демонстрира за пореден път, че той е истински маестро на задкулисната игра.
Днес Русия се намира в ерата на тандемокрацията, където властта се сменя легитимно по време на избори, но с помощтта на приемник. Преди четири години Владимир Владимирович не можеше да се кандидатира за трети път, тъй като руската конституция (подобно на българската) не позволява повече от два последователни мандата, следователно бе необходим някой, който да пази президентския стол до изборите през март 2012 г. За тази роля Путин определи сравнително непознатия тогава, но лоялен нему Дмитрий Медведев, който като регент след определен срок изпълни своя дълг и вече може да се оттегли. Вратите на Кремъл ще се отворят за Путин, но този път за 6 годишен мандат. Това означава, че завръщайки се след 4 годишно отсъствие, той ще може да остане на власт още 12 години – т.е до 2024 г.
Настоящото решение показва колко тясно е било пространството за политическо маневриране през последните 3 години. И ако нещо може да попречи на Путин в отсъствието на авторитетна опозиция, то изглежда това е системата, изградена от самия него. Ще продължи ли Медведев да търпи унижението да остане само матрьошка в ръцете на своя политичести ментор или ще поеме по свой път? А и с уволнението на дългогодишния финансов министър Алексей Кудрин за първи път се появиха пукнатини в близкия кръг около Путин.
Президентските и парламентарните избори може и да са предрешени, но бъдещето на Русия изглежда е по-несигурно отвсякога. На страната е нужна радикална икономическа и технологична модернизация, но истинската промяна може да се осъществи като се освободи пътя към политическа конкуренция и либерализация, повече прозрачност при взимането на решения, създаването на правова държава и модерна администрация без корупция. Тези цели обаче са диаметрално противоположни на системата, създадена от Путин. Бюрократичният елит в страната прекара последните 10 години в трупане на състояние, тегейки активите на държавата, и придоби влияние до такава степен, че стана водещ фактор при взимане на решения дори на най-високо държавно равнище. Именно този елит е спирачката за наложителната модернизация на руската държава. Завръщането на Путин като основател и гарант на сегашната система може да вкара Русия в порочен кръг, излизането от който, ще е предизвикателство за прохождащата руска демокрация.
