ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Медиите обичат да преекспонират събития, на които присъстват лидерите на големите петролни и газови производители. Веднага се заговаря за геополитика, сфери на влияниe и интереси. Срещата на върха на Форума на страните-износителки на газ (GECF) в началото на юли не направи изключение. Отново се повториха тезите, че газовите производители целят създаването на картел, който да държи газовите цени високи.
Всъщност лидерите на форума не говориха за картел, това е опасна дума и всеки един от тях знае, колко вредни могат да бъдат такива намеци за основните им клиенти. Разбира се, не трябва и да бъдем наивни. Картелно споразумение между страните би било добра стратегия за тях – ще означава поне в началото големи печалби, повече влияние и повече сигурност за пазарния дял. Страните-членки на организацията, обаче, добре осъзнават, че има структурни обстоятелства, които пречат да бъде създаден ефективен картел.
Международните газови пазари претърпяха драстични промени през последните 10 години . Модернизирането на технологията за хидравлично разбиване направи изучаването на шистовите газови находища икономически изгодни и почти за едно денонощие превърна САЩ в най-големия газов производител в света. Шистовата революция съвпадна с разширяването на международната търговия на втечнен газ, което направи газовите доставки по-ликвидни, а пазарите особено в Западна Европа по-конкурентни. Рязкото понижение на американския внос на газ доведе до пренасищане на пазара в другите части на света. Големи износители на втечнен газ като Катар, Тринидад, Индонезия и Малайзия започнаха да пренасочват доставките си към Европа и Източна Азия. На разпределителните центрове в Западна Европа, цените паднаха, а спот търговията се превърна от рядкост в нормата. Все пак засега на повечето хъбове преобладават дългосрочните, петролно-индексирани договори. Те осигуряват сигурност за производителите и мотивация за по-голям добив.
Форумът на страните-износителки на газ (GECF), който масовата медия нарича газов картел, включващ най-големите производители и износители на природен газ, има за цел именно да спре промените на световните газови пазари, запазвайки петролното индексиране и сигурността на дългосрочните договори. Това е особено важно за Русия, Алжир, Иран но и все повече за Катар (най-големият износител на втечнен газ в света). Структурната характеристика на газовите пазари, обаче, както и геополитическото разпределение на силите във Евразия, възпрепятстват сътрудничеството между газовите гиганти. Търговията с втечнен газ, натискът върху петролното индексиране, нарастващата конкуренция от страни извън Форума са само част от липсващите елементи за функционирането на успешен картел. Политическата конфигурация също пречи, защото енергийните сектори на тези страни са ключови за политическото и икономическото им оцеляване. Битката за пазари е основата на техните взаимоотношения, не разбирателството и общите интереси. Промяна в статуквото може да има само при две условия: 1) мащабно стратегическо партньорство между Катар и Русия за подялба на газовите пазари и 2) хоризонтално разширение на големината на запасите, които притежава Форума.
Първият елемент зависи от структурата на газовите пазари и от умението за намиране на общ език между Русия и Катар по проблемите на Близкия Изток. Вторият означава разширяване на членството в газовата организация, като се включат големите производители от бившия Съветски Съюз, Саудитска Арабия, но и някои от новите западни играчи като Австралия и Канада. Газов ОПЕК може да съществува само, ако пазарът стане глобален по подобие на петролния. Тогава зависимостта на производителите от техните клиенти ще намалее и те ще могат да манипулират световните цени по-лесно. В условията на свиващо се търсене на природен газ заради високите цени в Европа и Азия, както и по-евтините заместители, на първо време основните газови износители ще се стремят да запазят дългосрочните договори с фиксирани клаузи за продажба при цени, индексирани към нефта.
Целият анализ можете да изтеглите оттук. (pdf)
* Анализът е публикуван за първи път в 58-ми брой на бюлетина за петролни и газови проучвания на Центъра за балкански и черноморски изследвания – София, септември, 2013 г.
