Суверенитет или поток?

В една песен се пееше, че „революцията няма да се излъчи по телевизията“ (la revolucion no se televizara), но пък ние миналата седмица видяхме именно по телевизията как България губи своя суверенитет. В празнична обстановка и приповдигнато настроение Алексей Милер, изпълнителният директор на Газпром, и министър-председателят на България, Пламен Орешарски, поставиха началото на строежа на българската отсечка на газовия тръбопровод „Южен Поток“. По време на брийфинга се показа пред всички журналисти заварката на първите тръби при село Расово край Монтана. Изсипаха се много хвалебствия за огромната значимост на проекта, за това, че към България ще потекат потоци от злато (2.8 млрд. евро), а ние ще се превърнем в газов разпределителен център за целия регион, а защо не и за цяла Европа.

Реалността, обаче, е доста по-различна. Първо и най-важно – България ще остане почти напълно зависима от руски газ, като тази зависимост ще бъде подкрепена от наличието на инфраструктура на територията на България. Това означава, че не само се убиват вариантите за диверсифицирани енергийни маршрути, минаващи през българската територия, но и физическото присъствие на тръбопровод на българска територия с мажоритарна собственост на руската държава дава на последната carte blanche да се меси в стратегията за сигурност на България. Разбира се, това кога е било проблем за българските политици? Ние отдавна не определяме стратегическите си приоритети – за това се грижат, да перифразирам Константин Иречек, в „Азиатския“ департамент в Петербург, а в днешно време и в Държавния департамент във Вашингтон.

Икономически обоснован?

Премиерът Орешарски повтори, че „Южен Поток“ няма да струва на българските данъкоплатци нито стотинка. В икономиката, обаче, има нещо, което се нарича „пропуснати ползи“ и тези са в размер на стотици милиони под формата на загубени транзитни такси, с които ще изплащаме заема си към Газпром. При сегашните условия и при пълен капацитет на тръбата (63 млрд. м³), изплащането на заема от 620 млн. евро ще отнеме 22 години (по-рано бяха 15 години). Според министъра на икономиката, Драгомир Стойнев, пропуснатите ползи ще се компенсират от дивидентите за българската държава, които обаче след вчера изглеждат изненадващо орязани като се има предвид, че българското участие намалява до близо 18% от посочените от Стойнев по-рано – 30 на сто. Нека също си припомним, че при подписването на първоначалното споразумение през 2008 г., БЕХ и Газпром имаха равен дял в „Южен Поток България“. Междувременно, проектът рязко поскъпна с 400 млн. евро до 3.5 млрд. от предишната оценка от юли. Истината обаче е,  че никой не знае точно какви са споразумения в договора, който продължава да бъде търговска тайна. Изявлението, че лихвата по заема отпуснат от Газпром към БЕХ намалява до 4.25% от 8% е добре дошла за сериозно закъсалия финансово холдинг, но тази отстъпка звучи по-скоро като съобразяване с реалността от руска страна, тъй като посочената лихва е близка до пазарната за български ДЦК (БЕХ е държавна компания).

Не става дума за България

Алексей Милер заяви, че „Южен Поток“ се обосновава от нарастващото търсене на газ в Европа. Това всъщност е фактологически невярно. Газовото търсене в Европа не само не се увеличава, но през последните 3 години стремглаво намалява под натиска на нереалистично високите цени на сньото гориво, което бива заменяно с евтини въглища от САЩ, но и слабата икономическа активност в ЕС. Резултатът е, че капацитетът на сестринския газопровод, „Северен Поток“, се използва само на 27% и за момента не изглежда икономически обоснован. Не става ясно как допълнителните 63 млрд. м³ ще бъдат абсорбирани от европейските потребители. Зад действията на Газпром прозира отчаяние свързано с невъзможността на компанията да се конкурира с алтернативните на газ енергийни източници и по-евтиния катарски и норвежки газ, заливащ разпределителните центрове в Западна и Северна Европа. Така не е ясно на какъв капацитет ще работи новият руски проект, което пък от своя страна ще определи и размера на българските печалби и бързината, с която ще бъде изплатен дълга към Газпром.

България, разбира се, подкрепя Големият брат, когато той е в затруднено положение. Неслучайно някои анализатори започнаха да наричат България руският троянски кон в Брюксел. Не е тайна, че реализацията на „Южен Поток“ все още зависи от изключването на тръбопровода от европейското законодателство на т.н. „Трети енергиен пакет“, забраняващ една компания да има мажоритарен дял както от производството, така и от преноса на газ. Като опит да се избегне това условие, споразумението от вчера между България и Русия позволява достъпа на трети доставчици, конкуренти на Газпром, до тръбопровода. Въпросът е откъде ще дойдат тези трети доставчици и колко е реалистично, примерно, азерски газ да бъде пренасян през „Южен Поток“. Реалността е, че засега ЕС не дава никакъв сигнал, че ще промени позицията си, давайки специално разрешение на „Южен Поток“ да избегне новите правила. Такова беше предоставено на Трансадриатическия тръбопровод (ТАП), при който също има смесване на собствеността и преноса, но ЕК го приема за стратегически проект увеличаващ енергийната сигурност на Съюза.

Удобен момент

Първата „заварка“ на българския участък от „Южен Поток“ е удобен момент за Русия да натисне своя съсед Украйна. Контекстът на българските събития е продължаващият спор между Газпром и Нафтогаз (украинската държавна компания) за неизплатени задължения към руската страна. Тази седмица Газпром заплаши, че може да прекъсне доставките на газ към Украйна и така към ЕС, ако страната не изплати дълга си. Изявлението идва в навечерието на подписването на историческо споразумение за асоциирано членство  между Украйна и ЕС, което ще премахне митническите такси и е една от най-важните стъпки за Украйна по пътя й към пълноправно членство в Съюза. Газпром заплашва, че ще използва „Южен Поток“, за да заобиколи напълно Украйна като транзитна държава и по този начин да я обрече на енергиен глад. Русия иска Украйна също да се присъидини към Евразийския съюз между Русия, Казахстан и Беларус, но правителството на Виктор Янукович засега удържа на натиска.

Отпор

Газпром настоява, че транзитът през Украйна няма да спре, ако страната продаде газопреносната си мрежа на Газпром. Това, обаче, означава дефакто страната да стане енергиен придатък на Русия и дори проруската ориентация на управляващата Партия на регионите не може да приеме такъв сценарий. За сравнение, българското правителство няма нищо против да поеме риска за своя суверенитет и да приюти тръбопровод, който да я обвърже за десетилетия с руската страна на практика правейки  невъзможна реалната диверсификация на ресурсите. Да, вярно е, че „Южен Поток“ ще избегне транзитните страни и ще доставя газ директно към България през Черно Море, но на каква цена? Ще може ли България да даде отпор на разширението на руските интереси в България? Или както винаги за енергийната ни сигурност пак ще се грижат в някой чужд „департамент“.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!