Саудитска Арабия сред плаващи международни пясъци

По време на срещата ми с Ибрахим Ал Мухана, главният съветник на министъра на петрола на Саудитска Арабия, видях, че книгата на бюрото пред него е “The Quest” (в пр. „Търсенето“) на един от големите енергийни анализатори – Даниел Йергин. Пространствената му дискусия върху горещите теми в световната енергетика често се въртят около набиращата популярност „газова революция“ и залеза на петрола. Мислех си дали именно върху нея не разсъждаваше и г-н Мухана в минутите преди да разкаже как Саудитска Арабия продължава да е световен петролен лидер и, че за това може да сме сигурни за обозримото бъдеще. Даже ми беше казано, че ако наистина петролът е на свършване, то със сигурност последният барел ще е саудитски.

Настоятелното повтаряне, че всичко е наред и, че Кралството е стабилно както политически, така и икономически издаваше всъщност определена доза несигурност. Саудитска Арабия все още държи близо една пета от конвенционалните петролни резерви в света (265 млрд. барела), изненадващо ненамаляващи въпреки производство от около 3.5 млрд. барела годишно. През 2012 г. страната беше и най-големият производител на петрол и петролни течни деривати (NGLs) в света с дневен среден обем от 11.53 млн. барела. Износът дори достигна рекордните 7.5 млн. барела в съответствие със саудитската кауза да замести изгубените ирански и либийски количества. Тогава защо е излишният стрес?

Главата на змията

Страхът на Кралството произтича от нестабилната геополитическа ситуация в региона и от промените на международните енергийни пазари. В плаващите пясъци на Арабската пролет, правителството на Саудитска Арабия е обхванато от параноя. В съседен Бахрейн протестите не спират (медиите няма как да се доберат просто, за да отразят събитията), а гражданската война в Сирия заплашва да излезе извън контрол и да прерасне в регионален конфликт между шиити и сунити. В подобна война, Кралството ще бъде почти сигурно въвлечено и ужасът, че САЩ може да реши да остане настрана го карат да настръхне. Както настръхна в края на октомври, когато в изненадващ ход страната се отказа от дълго-търсеното членство в Съвета за Сигурност на ООН в знак на протест, че организацията не може да се справи ефективно със сирийската криза. Паниката продължи и, когато изведнъж САЩ и Иран започнаха процес на дипломатическо затопляне само месеци, след като се дрънкаха оръжия в Залива, а Кралството доволно потриваше ръце при мисълта, че Америка ще “отсече“ главата на шиитския им враг[1].

Държавният секретар на САЩ, Джон Кери, побърза да пристигне в Риад тази седмица, за да успокои нещата. Не е трудно да се досетим, какво е поискал крал Абдула по време на срещата: категорично продължаване на санкциите срещу Иран (те пълнят кесията на Саудитска Арабия, която изведнъж замени основният петролен доставчик на Китай) и започване на конкретни действия срещу Асад в Сирия.

А има и трети въпрос, който мъчи саудитците – САЩ рязко увеличи производството на шистов нефт през последните няколко години, което намали нуждата за внос. В момента Саудитска Арабия изнася между 400,000-500,000 барела дневно по-малко за САЩ отколкото в пиковите 2003 и 2004 г. или около 1.36 млн. барела дневно към края на 2012 г[2]. Делът на североамериканските доствки в износния портфейл на Кралството намалява и сега е около 16%. Азия съставлява повече от 50% от целия петролен износ на страната, като изглежда, че този дял само ще расте. Проблемът е, че страни като Китай не искат да са зависими от доставки от Залива, тъй като не могат да си позволят риска от евентуална блокада на американската флота в Индийския океан. Неслучайно Китайската национална петролна компания произвежда една четвърт от казахстанския нефт, а и построи петролопровод свързващ Казахстан с Китай с капацитет от 20 млн. тона годишно, който може да се удвои след довършването на втората част на проекта. Като се възползва от географската си близост до Централна Азия, Китай диверсифицира енергийните си доставки и едновременно увеличава влиянието си в традиционния „заден двор“ на Русия. Саудитска Арабия ще трябва да търси нови клиенти, но при нарастваща конкуренция от страните извън ОПЕК, които играят все по-голяма роля на международните петролни пазари.

Вътрешна несигурност

Докато неспокойната външна обстановка все още не е пряко засегнала сигурността на Саудитска Арабия, то вътре в страната бъдещето изглежда мъгляво. 89-годишният крал Абдула претърпя няколко операции от изкачването на трона през 2005 г., последната през декември миналата година. Неговият наследник, принц Салман, е на 76 г. и също не е в перфектно здраве. Това поставя под съмнение стабилността на саудитския престол, като се има предвид, че очевидните наследници са на привършване, а либералните реформи на крал Абдула имат не малко врагове вътре в страната. Арабската пролет в региона усилват съмненията, че недоволството може да засегне и Кралството. Напрежение вече се усеща в някои градове в източната провинция, населявани предимно от шиити.

Далеч по-очевидни са енергийните проблеми в страната, които в дългосрочен план могат да подкопаят цялостната икономическа стабилност. През 2012 г. Саудитска Арабия е консумирала една четвърт от цялостното производство на петрол или 2.94 млн. барела, като за малко повече от 10 години почти удвоява дневната си консумация[3]. В същото време, производството на петрол се поддържа сравнително константно, въпреки изказванията на висши служители, че Саудитска Арабия всъщност притежава допълнителен производствен капацитет от 2.5 млн. барела дневно. Независими анализатори не могат да потвърдят, че допълнителният капацитет е налице, защото обективна, външна оценка на петролните резерви на Кралството не съществува. Развитието и разширението на гигантските полета, петото по-големина в света, Манифа (900,000 барела дневно) , и най-голямото offshore, Сафания (1.2 млн. барела дневно), донася леко успокоение в петролната индустрия, защото се вярва, че ще осигурят тежък суров нефт за производство на електричество, освобождавайки повече лек нефт за износ. Това, обаче, едва ли ще помогне на цялостната зависимост на страната от евтин петрол за субсидирано транспортно гориво, за производство на енергия и за петрохимически деривати.

Според анализ на Ситигруп от миналата година, Саудитска Арабия може да се превърне във вносител на петрол от 2030г., тъй като захранва повече от половината генерация на електроенергия чрез суров нефт, докато консумацията на електричество расте с 8% всяка година през последното десетилетие[4]. Тенденцията не се очаква да се промени, когато се вземат под внимание младото население на държавата, гигантските енергийни субсидии и пословичната ниска ефективност на индустрията. От друга страна, бързият икономически разтеж на страната естествено се колерира с по-голямо потребление, което в повечето години изпреварва самия ръст в средните доходи[5]. Междувременно, данните за естествения производствен спад в някои от най-големите полета, включително най-голямото в света, Гауар, драматично се различават. Докато Platts изчисляват спадът да е между 6-8%, Министерството на петрола признава за не повече от 2-3%, което звучи малко вероятно имайки предвид възрастта на повечето находища в страната. Така, че без гигантски нови открития на нови залежи, Саудитска Арабия няма да може да поддържа подобни нива на производство в дългосрочен план.

Решенията

Правителството не следи безучастно енергийните проблеми в страната. Държавният гигант, Сауди Арамко, инвестира милиарди в проучването на нови залежи и подобряване на извличането от вече съществуващите полета. За да се намали зависимостта от потребление на петрол, на дневен ред е проучването и развитието на газовите находища на страната. За момента само 15% от Кралството  е проучена за неасоцииран газ (който не се извлича като допълнителен продукт при производството на петрол), но потенциалът го има. Offshore, страната стартира гигантската програма Уазит, която включва двете газови находища, Арабия-Хазба. Тяхната разработка последва пускането в експлоатация на гигантското газово находище, Каран, което произвежда средно 18.5 млрд. м³. Голямите надежди се коренят, обаче, в неконвенционалните газови залежи в Саудитска Арабия, които според EIA са петите по-големина в света. Повечето се намират в северо-западната част на страната и в дълбоките води на Червено море.

Газовият дял в общото енергийно потребление на страната е вече повече от 40%, като целта е природният газ да застигне и надмине нефта като основно гориво в електропроизводството и химическата индустрия. Проблемът е, че в момента за целта няма достатъчно газ. Саудитска Арабия произвежда точно толкова, колкото и консумира, като газовото потребление постоянно нараства без да се предвижда откъде ще се набавят новите количества. Количествата асоцииран газ зависят от производството на петрол, но при тенденцията за спад на цените на международните пазари, по-вероятно в бъдеще Саудитска Арабия да ограничи производството си, за да поддържа нива от около $100 за барел. От газова гледна точка, това означава намирането на нови неасоциирани залежи и бързото им разработване. При сегашните местни, субсидирани цени на газа от $0.75/MMBtu, международните компании нямат сметка да инвестират милиарди в проучване и разработка, тъй като инвестиционната възвращаемост е минимална.

Сауди Арамко, като държавна компания, има социалната отговорност да се заеме с проучването, но за това трябва модерна технология и опит, които на компанията все още липсват. По-сериозният проблем е, обаче, липсата на политическа воля да се трансформира енергийния баланс на страната, да се въведат строги стандарти за енергийна ефективност и да се елиминират постепенно субсидиите за горива и електроенергия поне за домакинствата.

Заключение

Но население свикнало да бъде зависимо от държавата и да възприема енергийните блага за даденост, трудно ще се примири с по-нисък жизнен стандарт. В обстановка на невиждано гражданско недоволство в региона, за кралското семейство е особено рисковано да започне така нужните реформи в енергетиката. И така всички яйца се поставят в една кошница – надеждата е цената на петрола да продължи да е при нива от над $100, а възстановяването на световната икономика да тласне потреблението отново нагоре. Както цената на петрола, така и икономическото развитие остават обаче доста колебливи. В такава несигурна ситуация, Саудитска Арабия трябва да почне да се адаптира към променящата се среда. В геополитически план, Кралството вече не може да разчита на пълна подкрепа от САЩ, на които Кралството просто не е толкова необходимо. Страната сама ще трябва да изпълнява политическите си амбиции в региона и сама ще трябва да се противопостави на враговете си. Едно е сигурно, обаче, от стабилността на Саудитска Арабия продължава да зависи глобалният енергиен баланс. Без адекватно решение на външнополитическите несигурности на Кралството и преосмисляне на вътрешноикономическите приоритети, Саудитска Арабия трудно може да остане остров на спокойствие сред бушуващата вече повече от 2 години близкоизточна буря.

*Статията е предоставена от Информационния бюлетин, издаван от Центъра за изследвания на Балканския и черноморския регион.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!