ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
За икономистите казват, че могат да развалят настроението на всяко парти. Може би, защото обратно на останалите хора, ние знаем, че в живота няма лесни решения, а само болезнени компромиси. Аз например никога не сам употребявал дрога. Не защото е скъпа, забранена или се съмнявам, че ще е забавно. Дори от Министерството на младежта да я раздаваха безплатно по улиците в комплект с балончета за 1-ви юни, пак не бих посегнал. Защото не вярвам, че удоволствието си струва сериозния риск за ума и здравето ми.
Други хора са на различно мнение. Факт – милиони са разбили живота си, ставайки зависими от определени наркотици. Аз мисля, че животът би бил по-добър без дрога (би било още по-хубаво без цигари, които са убили много повече хора от всички известни наркотици). В същото време от десет години активно съдействам на организации като Marijuana Policy Project за изваждане на канабиса от федералния списък със забранени вещества и спиране на войната срещу дрогата в Съединените щати.
Някои може би се питат, дали не страдам от раздвоение на личността. Напротив – причината да подкрепям свободния пазар на марихуана (и цигари) е, че всички вредни продукти за лична консумация са много по-вредни, когато станат забранени. Първата и най-голяма вреда настъпва в момента, когато делегираме на законодателя правото да решава какво може и какво не може да ядем, пушим, пием или инжектираме в телата си.
С този акт доброволно абдикираме от личните си отговорности – тези дето вървят ръка за ръка с правата ни, получени с навършване на пълнолетие. Когато разрешим на избрани от нас обществени служители да използват насилие с цел предотвратяване на доброволни сделки между възрастни, суверенът (хората) и слугата (правителството) си разменят ролите. И това е първата стъпка по пътя към нов вид крепостничество.
Повечето хора навярно мислят, че това е приемлива цена. Преди век и половина Ботев отбелязва отвратено, че българинът носи робска душа и крещи за свобода само когато е пиян. Днешните потомци на кръчмарските “патриоти”, описани “В Механата”, успешно се самозаблуждават, че закон, полицаи, прокурори, съдии и затвори пазят тях и децата на България от престъпниците и лошата дрога. В действителност, жертвите на тези силови методи са неизброими.
Войната срещу дрогата увеличава уличното насилие и други видове престъпност, подронва морала на гражданите и авторитета на институциите (не непременно лошо, ако са държавни бел. ред), раздува разходите и изпразва държавната хазна (също не чак толкова отрицателно, бел ред). Тя води до разпространение на болести и преждевременна смърт, корумпира държавните служители и занижава ефективността на правораздавателните органи. В световен мащаб войната срещу дрогата дестабилизира младите демокрации и налива масло в множество регионални конфликти, крепи режими потискащи човешките права и финансира ислямския тероризъм.
Време е всички да осъзнаят, че забраната на продукти като марихуаната не спира нито производството, нито търговията, нито употребата им. Единственото, което постигаме с подобни закони е, да преместим тези дейности в сянка. Там, където консуматорът се чувства престъпник без да извършва насилие над друг човек и губи по-голямата част от възможностите си да търси компенсации срещу измами. Там, където предприемачът (виновен за това, че дава на хората искания от тях продукт) не може да разчита на законови механизми да защитят живота, свободата и частната му собственост и е принуден да се въоръжава и води улични битки за пазарни територии. Там, където закоравели престъпници намират златна мина и където жертвите им не смеят да се оплачат, когато биват изнудвани да крадат и проституират, за да платят монополно високите цени на дрогата.
Нелегалните пазари са мястото, където милиардите на мафията подкупват улични полицаи, граничари, митничари, прокурори и съдии. Там, където чудовища като Осама бин Ладен набират изпълнители за сатанинските си планове и средствата да ги въоръжават и обучат как да убиват. Единственото, което постигаме с войната срещу дрогата е да поддържаме монопола на бандитските групировки – български и чуждестранни. И единственият начин да се справим с по-голямата част от проблема е да го извадим на светло – така както решават най-сериозните проблеми с организираната престъпност в Америка между двете световни воини с легализирането на алкохола.
