Спортният социализъм на зимните олимпийски игри излиза от мода в свободния свят

Шика Далмиа

Дните, когато страните се съревноваваха помежду си за националното (без)честие да изхарчат бюджетите си, за да бъдат домакин на олимпиада – или поне на зимните олимпийски игри – може би бързо отминават. Защо един нормален град изобщо би искал да бъде домакин на тези игри е мистерия, предвид това, че игрите никога не се изплащат, макар да предоставят на политиците много възможности за прахосване, измами и злоупотреби. (Всъщност, забележете, въпросът съдържа в себе си отговора: повечето градове не са нормални.) Но след като неотдавнашният руски провал в Сочи изстреля цената на спортния социализъм до потресаващите $51 милиарда, крайните нива на лудостта може би са достигнати. Вече е невъзможно да се претендира, че обещанията за странични ефекти и кейнсиански мултипликатори са нещо различно от една тотална измама.

Крайният срок за определяне на града домакин на зимната олимпиада през 2022 г. е едва след година, а потенциалните кандидати отпадат като индийски състезатели в състезание за пързаляне с шейни.

Deadspin пише:

„Вчера Краков, Полша, официално оттегли кандидатурата си за игрите, ден след градски референдум, на който 70% от гласувалите бяха против домакинство на олимпиадата. „Краков преустановява усилията си да бъде домакин на зимните олимпийски игри през 2022 г., поради ниската подкрепа на идеята сред жителите“, каза кметът Яцек Майхровски .

През януари още един от шестимата първоначални финалисти – Стокхолм – напусна надпреварата, след като управляващата партия на Швеция отказа да финансира игрите. Те посочиха безсмислието да се платят стотици милиони за съоръжения, които ще бъдат използвани в продължение на две седмици и рядко след това, което е валидно за почти всички домакини на олимпиади. „Организирането на зимните олимпийски игри означава голяма инвестиция в нови спортни съоръжения, например за бобслей и шейни“ сочи изявление на Умерената партия. „Няма никаква нужда от този вид съоръжения след края на Олимпиадата.“

През ноември гласоподавателите в Мюнхен, Германия, отхвърлиха предложението за кандидатиране. „Гласуването не е глас срещу спорта“, казва депутат, „а срещу непрозрачността и алчността за печалба на МОК.“

Миналият март съвместната кандидатура на Давос и Санкт Мориц, Швейцария, беше оттеглена, след отхвърлянето ѝ чрез публичен референдум.

От останалите четирима финалисти, два са в лошо състояние. Кандидатурата на Осло, Норвегия, е пред провал. Тя беше подкрепена със съвсем малко мнозинство на референдум през септември, но общественото противопоставяне само е нараснало от тогава. А в неделя младият член на правителствената коалиция гласува срещу финансиране на каквито и да е олимпийски игри. За да се продължи с кандидатурата се изисква безпрецедентно обединение на управляващите консерватори и опозиционната лейбъристка партия.

Кандидатурата на Лвов, Украйна, изглежда мъртва в морето от безредици и войната в страната. „В момента мечтата ни е на пауза“, каза ръководителят на подготвянето на кандидатурата.“

Кой остава още? Алмати, Казахстан, и Пекин, Китай. Първата е репресивна петролна държава, а втората просто репресивна такава.

Необходим беше почти един век тези бели слонове[1] да излязат от мода в свободния свят. Може ли несвободният свят да е далеч назад? (Отговорът е да. Като доказателство вижте подстригването на паничка от 80-те на миналия век, което севернокорейският диктатор Ким Чен-ун все още счита за висша мода.)

Коментарът ми за глупостта бедни страни като Индия да се кандидатират за домакин на олимпиади можете да видите тук.

Оригиналът можете да намерите тук.

Превод: Мария Неева

Редактор: Даниел Василев

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!