Поредната и последна предизборна услуга на ДКЕВР или схемата с прозрачната сметка

Сметките за електричество са наистина уникално явления за пазара (силно държавно контролиран) – добавка достъп до мрежа, добавка ел. разпределение, добавка зелена енергия и т.н. Уникално, защото не съм забелязал в касовата ми бележка при фризьора да има достъп салон за красота, добавка сешоар или „невъзстановени шампоанни разходи” (да, и нещо подобно присъства в листчетата, които ни се пращат всеки месец).  Всъщност, не съм го забелязал, когато купувам каквото и да е друго. Защо така?

Обяснението, че предлагането на електрическа енергия е толкова различно от който и да е друг бизнес, е доста повърхностно. Човешката цивилизация отдавна се е научила да прави доста по-сложни неща от това да пренася електричество по жици.  По-макиавелската теза е, че, всъщност, този начин за представяне на разходите е „в полза на потребителя” – прекрасният, загрижен за българина регулатор (ДКЕВР) се грижи за това да не бъдем измамени и да не платим повече, отколкото трябва.

На последното си заседание, ДКЕВР вкара още една такса в сметката ни. Новият ред е за небаланси по мрежата, които се образуват от разликата между заявеното и потребеното количество енергия от клиентите на енергото. Например, ако за даден квартал е било планирано, че ще изразходва 100 единици ток за месец юли, но той е изразходвал 70 единици, защото 30% от обитателите му са отишли на море, това ще бъде дисбаланс, за който ще трябва да се плаща. В същото време тези 30% от жителите на квартала пък ще предизвикват по-голямо потребление, например в морските курорти. Което ще предизвика повече потребление на ток от планираното там, за което също ще трябва да се плати.*

Не е трудно да се сетим, че цялото това балансиране и небалансиране може да съществува като такъв проблем само в тежко регулирания и централно планиран пазар на електроенергия в днешния му вид, тъй като при свободно договаряне между всички агенти и без принудително установени монополи, прогнозирането и планирането ще бъде много по-точно и много по-гъвкаво.

Особеният замисъл на регулатора, обаче, се разкрива при по-дълбок прочит на текста. Излиза, че ние ще плащаме новата такса на частните ЕРП-та, но в тях няма да остава нищо. Напротив, цялата събрана сума ще заминава по предназначение към държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО). Целта на всичко това е двойна. Първо, ЕСО, все още, не е публикувал финансовия си отчет за 2013, но предварителните данни през март показваха, че е на загуба. И докато държавата може да си позволи и дори ще е полезно да остави НЕК да фалира и практически да бъде ликвидиран (загубата ще е за политиците, които няма да могат да го използват за финансиране на корупционни проекти), това е невъзможно за ЕСО. Там инфраструктурата и задачите спрямо настоящата система са прекалено жизненоважни (за самата система) и при критични загуби ще трябва да се пристъпи към спешна приватизация (което би било добра стъпка, комбинирано с либерализация) или друга непланирана реформа, а и двете са политически непопулярни. Затова и държавата няма да остави ЕСО да фалира. От друга страна, новата такса вдига сметките за ток точно по изборите. Тя захранва държавното дружество, но се събира от частните. Което е перфектна предпоставка и услуга за  социалистически формации в България като БСП и АТАКА да се упражняват предизборно.

Но както вече беше споменато, потребителят не се интересува особено от разходната схема на предприемачите, от които пазарува. Не очакваме от МакДоналдс да ни разкажат какви са им разходите за производството на бургера, преди да си го купим. Напълно нормално, след като размяната се случва на база на субективното ни възприятие за това колко струва една стока или услуга – т.е. без значение колко е струвало на предприемача да създаде нещо, ние няма да платим повече, отколкото смятаме, че е стойността му за нас.

Всъщност, както си личи от анализа и целите на решението, предназначението на тази „подробна” сметка има повече общо с държавата, отколкото с пазара. И по-конкретно – с интересите на изключително мощния регулатор – ДКЕВР. Като всяка политическа институция с много власт, стремежът на Комисията е да разполага с максимално количество влияние, докато носи минимална отговорност. Чрез разбивката на цената това може да се постига по лесен начин – „вижте, граждани, проблемът не е, че имаме централно планирана енергийна система, високите цени са от зелената вноска, електроразпределителните дружества, „технически фактори” и т.н.” Каквото и да е лошото, със сигурност ДКЕВР и гигантската държавна интервенция нямат вина за него.

И така нещата са в чудесен корупционен баланс. Очите на плащащите са замазани и то чрез „прозрачност” на сметките, системата остава в постоянен дисбаланс (т.е. отворена за всякакви схеми), политическите ментори с най-силни позиции в енергетиката кешират и чрез този ресурс печелят още избори, за да може да се продължи цикълът. За изборите ще помогне и че точно политическите партии, които са най-дълбоко намесени в калчището на енергетиката, са и тези, които най-шумно ще викат срещу злите ЕРП-та/империалистичните интереси. В същото време всички потребители наливат пари в напълно фалирали учреждения като НЕК (който дори е и излишен за енергийната система, служейки само за финансиране на корупционни проекти) и  Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Въпросът е докога бюрократи и политици ще успяват да се крият зад популистка реторика, докато точат системата и я приближават към сериозни проблеми и най-вече кой ще е виновният тогава, когато фалитът вече няма да може да се покрива от крайния потребител?

 * Информацията е лек преразказ (почти цитат) от в. Стандарт – http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-07-14&article=498600

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!