Гост статия : Lie to Me ( Борислава Латинова vs Нели Върбанова)

Първоначално случаят не предизвика особен интерес. Не повече, отколкото всяка друга подобна история. Интересът към казуса дойде след интервюто на Люба Кулезич с Нели Върбанова и разпространеното мнение на адвокат Милен Шопов, съветник на министър Бакалов.

Какво прави впечатление?

Материалът на Люба Кулезич беше повече от манипулативен. Повече, отколкото трябва – „пресолена манджа“. Един безпристрастен журналист, освен ако не цели да внуши нещо, не би следвало да представя нещата по подобен начин – първата част от материала ѝ представлява откровена „обработка на публиката“ („омагьосване“) за това, което предстои да се види във втората – интервюто с полицай Върбанова. Публиката вече е предубедена и каквото и да види, ще го види предубедена.

После се появи мнението на адвокат Шопов, разпространено от редица електронни медии под заглавия от сорта на „съветник на Бакалов представя истината за случая Латинова“ (перефразирам, обобщавайки смисловото внушение на заглавията). Самото мнение, е повече емоционално, отколкото безпристрастно. Анализът на известната ни информация е пропит от логически грешки. В това мнение се прочита следното: „Борислава била едикаква си, излъгала едикога си, следователно не и вярваме, следователно вярваме на Върбанова“ – толкова.

Всичко това се случва на фона на непрекъснато изникващи по медиите „любопитни факти“ от личния живот на Борислава Латинова, представящи я като пропаднало момиче. Появяват се информации и за живота на Нели Върбанова. Четем и тях, без да сме изненадани относно съдържанието и посланията им. Познато от някъде като практика, нали …

Да се върнем на коментара на адвокат Шопов. Нека се фокусираме върху няколко тези, лансирани от него, имайки предвид, че като цяло аргументацията му, е ad hominem и с логически допускания, които не са коректни:

• Борислава била излъгала за приятеля си и вероятно си е измислила цялата история (това бил мотивът ѝ)! Не може да се прави такъв извод тук. Нищо не следва от това, че излъгала за приятеля си. Лансира се тезата, че била излъгала за гаджето си, за да не разбере баща ѝ и от там и цялата уж измислена история. Само че Борислава има (или имаше – в момента, когато пиша това, нямам достъп, не знам по какви причини) профил във фейсбук, в който типично по „тийнейджърски“ се е именувала „Борислава Халачева“ (по фамилията на гаджето ѝ – Халачев), в който се съдържат снимки, от които може да се направи извод в какви отношения е с този човек. Според мен, Борислава е представила нещата с гаджето така, защото не би изглеждало добре приятелят ѝ да е „тежък контингент“. Дори допускам, че това се е случило по съвет на баща ѝ (все пак е по-опитен и може да е предположил, че гадже с етикет „тежък контингент“, е повод за ad hominem аргументи срещу нея, както и се получи в крайна сметка). Все пак, няма значение знанието, или съдействието на бащата тук. Изводите, които се правят от тази „лъжа“, са некоректни.

• Борислава се държала спокойно в 4-то РУП, следователно нищо не и се било случило преди това (така не се държала „жертва на насилие“)! Не може да се прави такъв извод. Тя не е „жертва“ на изнасилване, намираща се на затънтено място с насилника си, а е „жертва“ на „рутинна полицейска проверка“ (каквото и да значи това и каквото и да включва; по-долу ще се спра на момента с проверката малко по-подробно) и се намира в РПУ.

• Борислава отказала детектор на лъжата, следователно я е страх да не се провали! Няма такава логика. Не и за безпристрастен професионалист, търсещ истината. В създалата се ситуация, убеден съм, дори и адвокат Шопов би забранил на клиента си да се яви на полиграф, колкото и да е убеден, че истината е на негова страна. Положението на Латинова по отношение на полиграфа е lose-lose. Ако не се яви, значи лъже. А какво става, ако се яви и полиграфът покаже, че лъже? Няма такова нещо като неманипулируемо полиграфско изследване, а в момента цялата държава се е впрегнала в защита на полицайката срещу „крадлата-наркоманка“ (впрегнат е и медиен и обществен, тоест уж „независим“ ресурс). Случаят е важен за репутацията на МВР, а последното вече показа недвусмислено, че е взело страна. „Ще я защитавамЕ“ – казва Милен Шопов в отговор на изявление в същия смисъл от страна на началника на Върбанова.

Приключваме със своеобразния анализ на мнението на колегата и ще продължим с това, което липсва там, а то е анализ на твърденията във версиите на МВР и Върбанова. Тях колегата ги е приел със 100% кредит на доверие. Ние трудно бихме могли, защото са пълни с изключително много пробойни, които не могат да бъдат обяснени:

• МВР твърди, че разполага със записи от камери на мястото, където е извършена проверката. Можеше да ги покаже и публичните вълнения по казуса да приключат. Вместо това, МВР показва записи от камери в районното, където Борислава „не се държи като жертва, претърпяла насилие“. Няма обяснение защо едните записи не са „следствена“ тайна, а другите са такава (ако допуснем, че това е мотивът на МВР да не ги показва). Тоест има обяснение. Нарича се „контролирано изпускане на информация“. Прийом за манипулиране. Допускам още една причина за това, че едните записи се показват, а другите не. Така са преценили за момента. Записът от РУП няма толкова пряко отношение към разследването, докато другият има (ако изобщо има такъв, а не е някакво блъфиране от страна на МВР). Последното по никакъв начин не отменя разсъжденията относно записа от РУП. Те си остават валидни, а напъните да се вадят изводи (според мен несъстоятелни) от тях, са достатъчен повод за съмнения.

• Полицай Нели Върбанова разказва за „обърнат джоб“ на панталона на Борислава. Това е забелязала в хода на проверката. Това, според нея и полицейската професия (перефразирам по нейни думи, казани в интервюто на Люба Кулезич), било доста подозрително и можело да означава, че човек току-що е изхвърлил нещо от там … Недоизказано, но съдържащо се в казаното е, че това може да означава, че човек е извадил нещо от там, за да го сложи другаде (не е задължително да го изхвърли, може да реши да го скрие по-добре). „Преден ляв джоб на панталона“ (цитат от интервюто с Люба Кулезич). Мигновено изстреляно (това виждам на записа). На мен биха ми трябвали поне една-две секунди, за да осмисля ляв ли е, десен ли е (а и за „преден“ да се сетя). Това означава, че версията е предварително заучавана. Такъв детайл, толкова бързо изрецитиран … Да припомним, че компанията е от „наркомани“, „криминално проявени“ (за никого не е тайна, колкото и гадно да звучи, къде се крие дрога – точно там, където се твърди да е бъркано) и са спрени по операция за издирване на убиец! На запитване относно джоба, Борислава отговаря, че няма представа защо ѝ е обърнат.Служителят на реда явно е доволен от това обяснение. Не се занимава повече с джоба, с това „подозрително обстоятелство“. Върбанова повече не се чуди дали е имало нещо там и къде е то в момента. Дали? В полицейското управление, където са отишли всички в последствие, темата с обърнатия джоб вече е изчерпана. Вярва на момичето („крадла и наркоманка“, движеща с „тежък контингент“ в район, в който току-що е извършено убийство), или вече е проверен този въпрос? Къде и как е проверявано, ако е второто? На Люба Кулезич това не и е любопитно, или не и е направило впечатление и не „дълбае“ за джоба в тази насока. Вместо това задава въпрос (един от въпросите във връзка с този момент): „Вие не сте си позволили да я пипате?“. Това е отговор, не е въпрос. Предварително отговорен въпрос. Кулезич не пита, не търси, а съдейства.

Направих си труда да изгледам и изслушам внимателно (по няколко пъти) записите от интервютата на Латинова и Върбанова. С уговорката, че не съм психолог и специалист в материята на езика на тялото и израженията на лицето, но ми се налага да имам представа от тези неща. Работата на адвоката е такава, че се налага да разпознаваме поне основни неща и знаци.

От интервюто на Върбанова ясно се вижда, че въпросът „Вие не сте си позволили да я пипате?“, е последван от едно повдигане на веждите. Двойното – „Не! Не!“ в този момент, според мен издава безпокойство и някакъв вид стрес. Подобна е реакцията и при въпрос дали е вярно, че са използвани изрази като „слизайте бе“, „слизай ма“. Тук отсъства директен отговор – „не“, а вместо това отговорът е „няма такова нещо“, последван от „това си еее … просто“. Реакцията на тялото (на главата по-конкретно) е инстинктивно отдръпване назад. Сравнени с реакциите от останалата част на интервюто, такива реакции най-малкото будят подозрение. Човек по принцип, а и самата Върбанова във въпросното интервю, отговаря с простичко „не“. След това може да се впусне в обяснения. Нито двойното и стреснато (според мен) „не“, нито „няма такова нещо“ (последвано от мънкане) е нормална, откровена реакция.

От цялостното поведение, жестикулиране, поза, реакции, интонация на гласа и т.н. на интервюираните – момчето и Латинова при Милен Цветков и Върбанова при Люба Кулезич, също могат да се направят изводи. У Латинова не се забелязват жестове, противоречащи на казваното в момента от нея при Милен Цветков. Не се виждат такива и у момчето. Напротив – езикът на тялото „говори“ в пълен синхрон със словесния език. При Върбанова това не е така. Позата, в която стои през цялото време, е „защитна“. Вижда се едно многократно пристискване на устни в определени сюблимни моменти. Това е знак, че нещо остава неказано. Причината за това може да е и друга – има разследване и вероятно някои подробности не следва да се оповестяват.

Интересно би било да видим едно по-компетентно мнение (на поведенчески психолог?) по последните повдигнати въпроси, свързани с невербалното излъчване във визираните интервюта, защото полиграф и документи („доказателства“) по този казус не могат да убедят никого във версията на МВР.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!