Технологиите се нуждаят от капитал, за да доведат до икономически растеж

Франк Шостак

В статията си „The Big Meh” Пол Кругман се оплаква, че въпреки целия напредък на информационните технологии, ефектът им върху икономическия растеж към момента е незначителен.

Той пише: „Цялата цифрова ера, която вече трае повече от четири десетилетия, изглежда като разочарование. Новите технологии доведоха до големи открития, но скромни икономически резултати. Защо? … Отговорът е, че не знам; нито някой друг знае.”

В действителност, ако човек сравни растежа на реалния брутен вътрешен продукт с потенциалния брутен вътрешен продукт, икономиката се движи под потенциала си при коефициент 0,977, регистриран през първото тримесечие на тази година.

Графика 1: Норма на реалния спрямо потенциалния БВП на САЩ

Противно на Кругман, икономисти като Лудвиг фон Мизес и Мъри Ротбард са предоставили ясен отговор по въпроса с технологията и икономическия растеж. В Man, Economy, and State Ротбард констатира, че технологията трябва да се развива чрез инвестиране на капитал, за да генерира икономически растеж. По този въпрос Ротбард цитира Мизес, който казва:

„Това, което липсва (в слабо развитите държави), не е познаването на западните технологични методи (ноу-хау); то се научава сравнително лесно. Услугата на получаване на знание – посредством учители или книги – може де се заплати. Това, което липсва, е запасът от необходимия спестен капитал, чрез който да се вкарат в употреба съвременните производствени методи.“

Повечето съвременни теории, подчертаващи важността на новите идеи и новите технологии, създават впечатлението, че тези технологии и идеи имат „свой собствен живот”. Много експерти твърдят, че поради ограниченото количество на капитала и труда, без технологичния прогрес възможностите за растеж в крайна сметка ще се изчерпят.

Имаме нужда от капитал за реализирането на нови идеи

Идеите, за разлика от материалните ресурси, по своето същество не са оскъдни. Вследствие на това се твърди, че новите идеи за по-ефективни процеси и нови продукти могат да направят непрекъснатия растеж възможен.[1]

Ние защитаваме тезата, че независимо колко идеи имат хората, това, което има значение, е дали те могат да бъдат реализирани. Това, което винаги ограничава прилагането на нови технологии, е наличието на финансиране. Докато идеите и новите технологии могат да доведат до по-добро използване на ограничените ресурси, в крайна сметка без реално финансиране не може да се постигне много.

Затова независимо колко сме умни и независимо от различните технологични идеи, без адекватно финансиране няма да постигнем нищо. Увеличаване на запасите от капиталови стоки е възможно чрез нарастване на реалните спестявани. Именно увеличаването на капиталовите стоки на единица работна сила позволява да се създаде икономически растеж.

За по-голямо финансиране са необходими повече спестявания

Очевидно е, че новите идеи и новите технологии могат да бъдат въведени по време на процеса на производство на нови капиталови активи (т.е. на нова технология) и че при него стават част от запаса от капиталови стоки. Обаче важното в случая е, че капиталовите стоки не се появяват без предхождащо ги увеличаване на средствата или на реалните спестявания.

Вземете например хлебаря Джон, който произвежда десет хляба. Той консумира два хляба, докато други два хляба – истинските му спестявания – използва за закупуване на оборудване, което подобрява печенето във фурната му. С по-добра фурна сега той може да повиши производството до двадесет хляба. Ако той продължи да консумира само два хляба (вече има 18 хляба), пекарят ще може да подобри в още по-голяма степен начина си на печене, като внедри нови технологии. Имайте предвид, че всичко това е станало възможно в резултат на извършените реални спестявания.

Според нас, въпреки новите технологии, основна пречка за икономическия растеж е централната банка, която се намесва на финансовите пазари.

От 2008 г. тази намеса се проявява като изключително спорната парична политика на Федералния резерв, която доведе до масивна парична експанзия на баланса му и до намаляване на лихвените проценти почти до нула.

Тези политики са отговорни за силната ерозия в областта на реалните спестявания и за отслабването на процеса на формиране на капитал. Това от своя страна подкопа реалния икономически растеж, независимо от развитието на новите информационни технологии.

За Кругман и последователите му спестяванията са лоша новина – на тях се гледа като на спад на търсенето. Следователно не трябва да се учудваме, че Кругман е озадачен защо новите идеи не са довели до по-стабилен икономически растеж. Противно на възгледите му, повишаването на така нареченото съвкупно търсене подкопава процеса на формиране на капитал, а от там и възможността за производство на стоки и услуги не може да нарасне и не може да увеличи икономическия растеж във времето. Всъщност неговият начин на мислене води до идеята, че нещо може да се генерира от нищо.

Оригиналния текст на английски език можете да намерите тук.

[1] Относно зависимостта между капитала и образованието, виж статията на Даниел Василев „Причинно-следствената връзка между икономическия растеж и образованието“.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!