Какво значи изборът на социалиста Джереми Корбин за лидер на лейбъристите във Великобритания

Изборът на отявления социалист Джереми Корбин за лидер на Лейбъристката партия във Великобритания поставя началото на интересна промяна в британската политическа система. Какво се случва всъщност с втората (за момента) по големина партия на Острова и какво можем да очакваме в бъдеще:

1. Победата на Корбин идва след решението на неуспешния бивш ръководител на партията Ед Милибанд да промени системата за гласуване на лидер. Неговата стратегия беше да отвори партията за нови членове, въвеждайки системата срещу 3 паунда всеки партиен член да получи право на глас. Търсеният от Милибанд ефект беше постигнат и голям брой леви активисти (както и някои десни – за това по-долу) гласуваха и изстреляха Корбин на първото място с почти 60% от вота още на първия тур.
2. По-интересното е, че виждаме една отдавна очаквана промяна в лявото пространство на Великобритания – разделяне на работническата класа и новите градски леви интелектуалци, които всъщност избраха Корбин. По данни от гласуването, синдикатите имаха много по-малка роля от очакваното за избора на новия лидер, а още по-малка роля изиграха членовете на сегашната лейбъристка върхушка, които изцяло се отдават на модела на правене на политика чрез медиен PR; ход, който ги остави без каквито и да е позиции в актива на партията.
3. Превземането на партията от страна на левите активисти обаче я поставя в сериозни проблеми по отношение на шансовете ѝ да стигне до управлението в следващите години. Политиката им, която обединява етническите малцинства, групите, зависими от социалната държава, и левите интелектуални елити, е твърде тясна, за да събере нужното мнозинство. Това беше и причината много активисти на консерваторите да използват плащането на 3-те паунда такса като начин за изтласкване на лейбъристите от властта чрез избора на Корбин за лидер.
4. От известно време се вижда, че задържането на едно място на левите интелектуалци от Лондон и работниците от Северна Англия в едно политическо тяло става все по-трудно. Те имат сериозни разминавания по редица горещи политически въпроси, сред които е имиграцията. Не е случайно, че партията на Найджъл Фараж UKIP концентрира усилията си вече не само по богатото южно крайбрежие, но и на север. Възможно е видим точно обособяването на две нови политически партии, които за момент все още са в партията с розата.
5. Предположението на много наблюдатели е, че ще станем свидетели на една Лейбъристка партия, приличаща подозрително много на СИРИЗА и Подемос, докато работническата класа, заедно със силно консервативни избиратели, оформят нов блок около UKIP, наподобяващ крайно десните фракции във Франция и Германия. Консервативната партия обаче разчита на същия PR модел, който може да доведе до разцепление – особено след като множество център-леви избиратели (привлечени към лейбъристите по времето на Тони Блеър) ще си търсят нов политически „дом“, а те със сигурност ще имат сблъсъци с про-пазарно настроените Тори що се отнася до икономическите теми.

Едно е сигурно – в близките месеци предстоят трудни времена за новия лидер. Корбин трябва да създаде „кабинет в сянка“ с лейбър депутати 90% от които не го подкрепиха за водач и които едва ли ще следват лесно повелите, идващи от централата. Как ще се справи с тази първа трудност ще покаже и накъде върви цялата британска политическа система.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!