ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Наскоро стана ясно, че правителството иска да прехвърли част от тежестта на студентската издръжка върху самата академична младеж. По-конкретно: да вдигне тавана на таксите, като в същото време намали и директните плащания от хазната. От проектозакона за бюджета за 2012 год. разбираме, че се предвижда покачване на таксите с 16%. Очаквано идеята не се хареса на студентските представители и дори последваха (анемични) опити за протести.
Противно на повечето мнения, аз смятам че увеличението на таксите е много добра идея и че може да бъде дори по-драстично от предложеното. Голяма част от проблемите на българското висше образование могат да бъдат (поне отчасти) адресирани от едно увеличение на таксите.
Ще се опитам да покажа защо системата ще спечели от един такъв ход :
1. Таксите и след увеличението ще са ниски. В момента българските студенти плащат нищожна суми, за да получат образование. Малко са специалностите, които да струват (на учащите се) повече от 1000 лв. на година. Ако се сметнат и другите дотации от държавата – изключително евтините общежития, транспорт, столове – цената на обучението става още по-ниска. Държавата раздава и много стипендии, които в момента могат да покрият сериозна част от таксата.
2. Българските студенти не ценят образованието си. То е буквално толкова евтино, че огромната маса не се интересува от него. Няма значение какво се учи, защо се учи, как се преподава – просто се преминава през четирите години. Ако си студент, не изискваш от университета и професорите. Не се замисляш, защото някой друг е платил за престоя ти във ВУЗ-а. Какво значение има каква специалност ще се следва, след като важна е тапията. И университетите отговарят на тези потребности, като създават програми за изгубване на четири години, които наподобяват обучение, и всички са доволни.
3. Висшето образование не е право, то е инвестиция. И трябва да се приема като инвестиция, а не като разходка по баровете за сметка на данъкоплатците. Когато човек плаща за нещо, той търси възвращаемост. Ще мога ли да изкарвам пари с тази специалност? Ще си струва ли освен времето си, да изгубя и парите си, „учейки” глупости?
С едно увеличение на таксите, ако не пълна промяна, ще последва разместване на пластовете, което ще се отрази положително на трите изложени по-горе проблема. На висшето образование не му трябват просто повече пари, трябва му промяна в системата на стимулите и тя може да настъпи, като се връчи сметката на тези, за които тя съществува – студентите.
Как по-високите такси ще решат няколко от сериозните проблеми на образованието:
„Ненужни” специалности и университети – принципът и при двете е един и същ, ако никой не желае да си похарчи парите за нещо ненужно, просто няма да го направи. Когато средствата са от джоба ти, много повече внимаваш за какво ги даваш, отколкото, ако са от кесийката на други хора
Лошо качество / много студенти – отново свързани проблеми. Когато кандидат-студентите се замислят къде да си похарчат парите, университетите ще трябва да направят немислимото – да се конкурират помежду си. Да вдигнат нивото и да покажат, че са място, заслужаващо инвестицията. Това много често става с покачване на критериите за прием на студенти и намаляване на групите – край с проблема всеки знаещ азбуката да е поне бакалавър.
Липса на връзка с бизнеса – щом университетите трябва да отговарят на реалности близки до пазарните, те ще се съобразят с това, от което се нуждае икономиката. Ако дипломата ти не е достатъчно добра, за да си намериш работа и да оправдаеш образователната си инвестиция – тя не ти трябва. Не ти и трябва университет, който не може да ти я предостави. Когато студентите станат истински клиенти на университетите, а не на държавната хранилка, ще можем да видим промяна.
Сегашната ситуация е прекрасен пример за moral hazard, тъй като начинът на финансиране на висшето образование не ориентира университети към интересите на студентите, защото парите просто идват от другаде. И докато държавата спонсорира институции, в които младите хора да се размотават за няколко години, нещата няма да се променят.
Както обещахме продължаваме с темата за образованието. Предишната статия от серията можете да намерите ТУК.
Познавам доста студенти, които са станали такива за да дойдат в София и в същото време да не плащат скъпа квартира. Някои от тях дори не са наясно какво точно изучава техният предмет. И не го крият.
Стоян
Това е ефектът на силно субсидираните студентски жилища. Хората, които споменаваш, живеят евтино на гърба на останалата част от обществото.
Напълно съм съгласна с мнението, изразено в статията!!! Бих добавила, че на пазара на труда днес масово се изисква висше образование за позиции, за които то изобщо не е необходимо. Причината – висшето образование вече не е конкурентно предимство, просто се е превърнало в стандарт. Ако университетските такси се увеличат, и предлагането, и търсенето на образование ще спадне (макар и доста бавно), да се надяваме за сметка на увеличено качество и от двете страни.
Стоян
Това беше и моята идея. Дори ми се струва, че голяма част от днешното висше образование е по-безполезна от един добре научен занаят. А най-добрият съвет за студентите в момента е, да си намерят нещо за занимаване извън лекциите – добър начин за сдобиване с конкурентно предимство.
Биха могли да ограничат приема или след разширен прием накрая да завършват малцина. Биха могли и да премахнат правото например в Техническия университет във Варна и ред подобни безумия, измислени, за да се вземат пари. След години ще стане така, че университетите ще са повече от годните да следват. 😉
Spodelenite ot vas idei mnogo me radvat – naistina, mnogo e vajno studentite da tyrsyat zanimania, koito da razvivat u tyah kachestvata, neposilni za dobivane v universiteta. VIjdam potencial i v ideyata „shirok vhod- tesen izhod“, kato pyrvonachalen etap na reforma, koyato da namali „proizvodstvoto“ na vishisti bez drastichno da namalyava prihodite na universitetite. Chudya se kakva bi bila poziciyata na MOMN po vyprosa… (izvinyavam se, che pisha na latinica, no polzvam komputyr, koito nyama kirilica) 🙂
Здравейте! Първо искам да отбележа, че в момента аз съм студент. Виждам логиката във вашите аргументи, но също и някои пропуски в последствията от повишаването на таксите.
Според мен отговорността към това, което правиш, е нещо, идващо от семейството, от начина, по който си възпитан.
Увеличаване на таксите ще доведе до лишаване на много студенти от възможност за образование. Все пак от къде трябва да дойдат тези пари? От семейтвото и от самия студент (ако изобщо има възможност да работи). Т.е. преди да говорим за увеличаване трябва да се замислим и за положението в момента – безработица, инфлация, фалиращи фирми и банки. Колко хора ще могат да си позволят да отделят повече пари за такси? Издръжката на един студент е много повече от таксата и общежитието – пари за учебници, храна, пътуване. Мислите ли, че в момента един студент може да си намери работа, която да му позволява да се издържа, да е законна и да не вреди сериозно на здравето или образованието му? Аз не мисля, че е възможно. Също така и не мисля, че таксите в момента са толкова нищожни (моята е „само скромните“ 750лв/г.), съжалявам, но не мисля че това са малко пари, предвид че минималната работна заплата е 270 лв(без одръжки)…
Стоян
Проблемът със системата „широк вход и тесен изход“ е, че тя зависи от добрата воля на университетите. В момента те нямат никакъв стимул да правят завършването по-трудно. Както са поставени сега нещата, ВУЗ-овете могат и да съществуват без подобрение на качеството. Предложенията ми са насочени към разместване, което няма да остави друг избор освен закриване или подобряване.
П.П. Това не значи, че не е възможно да има преподаватели и дори декани, които от добра воля да свършат правилното нещо, но системата не ги принуждава
Стоян
Росица, много си права за семейството. Точно заради това парите трябва да идват от там и да зависят от културата на този, който се възползва от тях. Когато общите пари (голямата част от издръжката на студентите – събрана с данъците) се пилеят по университетите в това им състояние, проблемът вече е обществен. Казано с друг думи, всеки е отговорен за собственото си образование и, когато стане и финансово отговорен, ще изисква качество => университетите няма да имат избор и ще предложат това качество.
Не мисля, че издръжката на студент е висока. Тя е МНОГО субсидирана, от храна до транспорт и жилища. Нагласата към висшето образование е грешна, то не е още 4 години размотване. Инвестиция в бъдещето е! Ако един кандидат студент прецени, че 1000 лв. на година и изгубеното време ще му се възвърнат (под формата на по-висока заплата), плаща и учи. Ако не мисли така, захваща се с нещо друго.
Ето тук идва разликата за вас 300-400 лв на месец може да не са много, но хората, работещи цял месец за тези пари ще са на друго мнение. Проблемът не идва от ниските такси, а от студентите, които не са научени да ценят парите (обикновено от семейства с по-добри доходи). Едно увеличение ще засегне първо тези, които имат желание да учат, но са с по-ограничени възможности.
Според мен, ако университетите увеличат семестриалните такси, могат да формират фондове за стипендии, които да бъдат раздавани именно на студентите с по-ограничени възможности. Тези от тях, които успеят да докажат, че наистина имат желание да учат (а също така и че наистина имат ограничени финансови възможности), ще могат да финансират следването си, като поддържат високи оценки.
Стоян
Никой не спори, че не може или не трябва да се създаде система за финансово стимулиране на бедните и отлични студенти. Доколкото помня, стипендиите в момента се движат между 60-90 лв. на месец. Без да се броят европейските, които не са малки. Бедните студенти с отличен успех ще са и полезни за университетите – точно те ще се стремят към най-добро представяне и ще допринасят за реномето на институцията.
Не мисля, че се говори за скок от 300-400 лв. на месец. И пак повтарям, това е инвестиция. Може да се наложи да се поспестява заради нея, да се вземе заем, да се наложат временни лишения от някои луксове (пиене на алкохол). Ако тя се изплати след време, всичко изброено би си струвало.
Ако искате да превърнете правото на висше образование във формалност, определено увеличението на таксите е особено далновидно решение, за да може в „светлото“ бъдеще, което обрисувате, само децата на хора, които имат много пари (от съмнителен произход) да могат да си позволят висше образование. Някак си с това се влиза в една примитивна система на класовост, където само висшата класа, ерго, богатите, могат да си позволят нещо като висше образование и системата няма лостовете, с които да осигури реализацията на хора, които вероятно са знаещи, можещи и желаещи да работят. За мен е едно изключително често срещано клише това че „на запад еди кое си било по-скъпо“. Ми да, по-скъпо е, но имат повече пари, не се чудят как да свързват двата края. Така че това не е решение за мен. Проблемите, които са засегнати в статията, обаче са наистина валидни са висшето образование, но си мисля, че това не е решението над тях. Държавата просто трябва да упражнява един по-строг контрол върху всишето образование. Това, което авторът пропуска в статията е, че висшето образование не е само инвестиция за индивида, то е инвестиция и за държавата – за да може тя да си произведе квалифицираните кадри. При хипотезата на ниски такси, решението е е елементарно – държавата упражнява контрол върху възможните съществуващи специалности, да кажем с един проект на МС това може да се случи и съобразава съответната бройка студенти за съответната година спрямо нуждите си на пазара на труда. Въвежда се минимален успех за преминаване в горна година, да кажем 4ка и всеки, който не успее да го мине, автоматично отпада. Но никой няма да го направи, защото това е по-трудно контролираният вариант, и най-важното, това не е вариантът, който е в услуга на политическата клика в България, чиято цел е да промие мозъците на младото поколение и материално да огранични възможността за развитие на онези, които не са се поддали на промивката й.
А за идеята фондовете за стипендии да бъдат раздавани на по-бедните, писнало ми е и от това, като студент с висок успех, честно казано. Стипендиите не са дирекция „Социално подпомагане“, но тъй като въпросната дирекция се превърнала в дирекция „Ромско подпомагане“, стипендиите поеха социалните функции. Идеята за стипендия е да се стимулира желанието са постигане на по-високи резултати в обучението. Обаче като отида пред отдел Стипендии в университета си и видя „групите с предимство“, това определено не ми действа стимулиращо.
Стоян
Симона, дори при едно двойно увеличение на таксите едва ли ще се натоварят особено студентите в българските университети. Дадох ти пример във фейсбук, че ако получаваш сегашната стипендия за висок успех, ще можеш безпроблемно да си платиш образованието. Лостове има,а при едно евентуално увеличение те ще са още повече – заеми, работа по време на следване, стипендии от ВУЗ-вете и от външни организации. Бедните, но знаещи и трудещи се, студенти няма да останат без образование. За разлика от сега, недостатъчно мотивираните биха.
Държавата е доказала, че не знае как да управлява големи системи, като пазара на труда например. С други думи, тя не знае колко специалисти ще трябват, къде или кога. Няма и как да знае, да не говорим, че остават всичките проблеми с качеството, дори и магически да отгатваше.
Като последно бих казал, че идеята да се стимулира някой да постигне високи резултати с пари на данъкоплатеца е доста неправилно. Мотивацията за добри резултати трябва да е лична, защото най-печеливш от доброто си представяне ще си ти самият. Разбира се, тук става дума и за политика на съответния университет, което е друга тема.
Докато съм съгласен отчасти с идеята, социализма и комунизма също предлагат някои нелоши идеи, на теория. Не мисля че голяма част от студентите имат реален стимул да дават повече пари за ниското качество на образованието което получават, може би с леки изключения.
Особено при положение, че има около 40 държавни ВУЗ-а в действие, а из този от тях с най-престижно име има преподаватели, които взимат пари за 5 часа работа за символичната де факто дейност от половин час. Или при положение, че програмата често е издута от излишни или повтарящи се дисциплини, като на пример “ чрез литературата“ и „Литература“, или „Аналитична граматика“ и „Синтаксис“ (макар имената да подсказват различни дисциплини, матерята е 1:1; сигурен съм, че това се среща и другаде.) Да не говорим за дисциплините, които очевадно са избираеми, но са включени в основната програма. Или при положение, че в някои факултети и специалности има квоти за оценки. Или когато има нещото наречено „недопускане“ до изпит. Или когато някой ти пише 0 на инат, дори и да покриваш изискванията. Смее ли някой да гъкне, чунким си създаде врагове не където трябва. И цялото това наистина просто за един лист хартия, защото всеки се тревожи, че ще работи като водопроводчик ако не го притежава.
Съгласен съм младите да се бъхтим и едвам да връзваме двата края, стига да знаем защо го правим.
Нека държавата спре кранчето на тези зле ръководени учреждения, да се посъкрати известно количество излишна администрация, която така и така си клати краката. Нека се закрият повечето от тези държавни ВУЗ-ове. Нека се отстранят възможностите за точене на повече пари от изработеното. Нека пуснат инспекции, нека уволнят преподаватели. И тогава нека плащаме и повече.
Към сегашния момент, имам чувството, че плащаме повече отколкото получаваме. А ако сам ще се образовам, няма проблем, но за какво тогава съм в университета? Ако съм там само заради хартийката, съм склонен да платя далеч по-нисък символичен членски внос, да уча сам, да си взема изпитите сам, да си получа скапаната хартия и чао. Какви ти заеми, какви ти повишавания на таксите? Откъде накъде?
Видях, че имам правописни грешки, впрочем. Надявам се да има копче за редакция.
(Стоян)
Аз съм съгласен с теб за нивото във ВУЗ-овете. Крайната мярка със затварянето и уволняването не е добра, защото ще доведе само до разруха. Моята теза е, че, когато постепенно се въведат пазарни стимули в процеса, това ще поведе системата към вътрешна реформа. Университетите ще са принудени от клиентите си (студентите) да подобрят услугата.
Споменаваш че таксите са ниски. Ниски са, но за кой? За средностатистическия българин и по-ниските от тези такси са високи. Смяташ ли, че по-бедните от нас не заслужават образование, че няма да успеят и че няма да се образоват, ако имат тази възможност?
Споменаваш, че държавата давала много стипендии. На кой ги дава? Провери каква част от евростипендиите и наградите са усвоени и дадени на студентите. Държавата дава, но си и взима!
Споменаваш, че образованието е с лошо качество и му липсва връзка с бизнеса. Как покачването на таксите ще промени това? Когато се качва цената на хляба, той става ли по-вкусен? Когато се качва цената на петрола, колите започват ли да се движат по-бързо? Колко заблуден трябва да си, за да си мислиш, че ако се качи цената на образованието, то ще стане по-добро?!
Ако си записал специалност/университет, където таксата е по-висока, щe получиш ли по-качествено образование?
В момента от университета можеш да получиш лист хартия, който не означава почти нищо. Този проблем няма да се реши с покачване на таксите! Ако образователната система работи по начина, по който работи в момента, каквито и такси да се сложат, резултатът ще е все същия.
Един студент ако е кадърен, това което следва му е на сърцето и носи морална отговорност пред семейството си няма да има проблеми свързани с плащане на такси, квартири и т.н. На запад много наши деца отиват и се борят за стипендия, защото иначе таксата е висока. Когато обаче вземат сума равна на таксата + част от разходите за живот на месец почват да разбират, че е по-добре да учиш повече и да те награждават чрез стипендия, отколкото да минаваш с ниски оценки и да се дават много пари. При всеки студент е различно, но ако родителите дават по-сериозни суми за образованието на детето си ще бъдат и по-настоятелни в добри резултати. Сега му мятат 2 пъти по 300лв да плати таксите, 50лв на месец за общежитие и малко джобни. Той си живее перфектно и не оценява това което му се предлага в университета. Ако пък толкова желаят да учат но нямат пари се предлагат много изгодни студентски кредити, които се изплащат след завършване. Нека някой изтегли кредит от 15 000лв за да инвестира в ученето си и да покаже, че найстина иска да учи точно определена специалност, а не просто тапия за „више“. Криворазбрано е висшето образование в България и проблема е комплексен. Докато държавата хаби пари да му е по-удобно на студента който търси просто тапия, вместо да се направят програми за подпомагане на надарени деца, изграждане на по-добра база за практиката на студентите, по-големи инвестиции в изследователските науки, създаване на програми даващи предимства за студенти, чрез почасова работа и стаж в дадена област и т.н. и т.н. Няма нужда да откриваме топлата вода а просто да вдигнем очи от родната дупка и да видим как развитите страни са изградили перфектните условия. Както казва автора на статията „Това трябва да е инвестиция“. За доброто на нацията е университетите да изкарват подготвени кадри а не просто хора с „више“.
Съгласен съм с начина Ви на мислене. Въпросът е защо е нужно държавата да се занимава с надарените студенти. Ако нямаше МОНМ, което да се нагърбва чрез нашите данъци да „образова“, множество граждански, неправителствени и бизнес организации, биха се включили
Аз лично, смятам че ако се въведе диференцирано плащане т.е студентите с най-висок бал да плащат най-малко и обратното ще се постигне най-голяма ефективност. Нека се вдигнат таксите, но нека най-старателните и амбицирани студенти да плащат символична сума, а тези с ниски резултати от изпитите и дипломата да плащат повече. Така ще се стимулира и старателното учене в средното образование и учениците от 8 клас ще са наясно, че трябва да са конкурентноспособни и нахъсани, за да успеят. Така и университетите ще се изчистят от хора, на които просто не им е там мястото. „Ооо къде ще им давам на тея 500лв, ай да си гледат работата“ ми се струва като обичайна реплика ако това стане възможно. Обаче остава въпроса това възможно ли е? Дали само един университет може да го въведе или е нужно всички да възприемат този модел,за да бъде той ефективен?
Това ще се случи при един свободен пазар на образование.