ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
След терористичните атаки в Пакистан и Кения през 2013 г., държавният секретар Джон Кери коментира, че борбата срещу екстремизма и насилието минава не просто през идентифициране и премахване от улицата на конкретни терористи, но зависи от това да се предоставят „икономически възможности на маргинализирани младежи, в рискови групи“[1]. Изчистено от контекст, това твърдение е напълно разумно – маргинализирани младежи, с много енергия и липса на кариера, семейство или друг балансиращ фактор в живота логично биха били по-податливи на екстремни послания.
Проблемът идва, когато предоставянето на икономически възможности се постави в средата на Европейската социална държава, превръщайки тези „възможности“ в идеална среда за развитие на радикализъм. За разлика от това, което традиционно се нарича „Американска мечта“ – идеята, че човек, разчитайки на свободата,предприемчивостта и труда си може да изгради по-добър живот със собствени усилия, „Европейската мечта“ ни казва, че икономически възможности могат да дойдат наготово чрез изземването на ресурси от други хора, често независимо от труд, знания и умения.
Можем да посочим множество проблеми със социалната държава като институция, но конкретно два имат сериозно влияние върху въпроса с тероризма – младежката престъпност и сегрегацията на имигрантските общности.
Младежка престъпност
Връзката между социалните помощи и първия фактор са подробно изследвани и доказани. Например, проучване на американския Департамент за здраве и човешки услуги от 1990 г. сочи, че 50% увеличение на семейни и хранителни плащания води до 117% скок на престъпността сред младите чернокожи[2]. Самите NAACP (най-старата и силна организация за защита интересите на афро-американците) пишат в свой доклад от 1994 г., че „лесният достъп до социални помощи и безплатни услуги е основен допринасящ фактор за проблемите с престъпността, които срещаме днес“[3]. Причините за това са много – от стимулирането на отглеждане на деца от един родител, през липсата на ролеви-модел за работещ човек до създаване на „светът ми дължи“ манталитет.
Известно е, че младежката престъпност е силно свързана с джихадизма, заради активното привличане на последователи през системата на затворите. Британските власти се опитват да спрат този процес като разместват и изолират най-активните вербовчици в различни крила и килии – в. „Телеграф“ докладва, че мюсюлманите в затворите са се удвоили за едно десетилетие до 12 000, като най-малко 100 от тях са познати като радикални ислямисти[4]. Подобна е ситуацията и във френските затвори, както можем да съдим от историята на парижкия тероросит Омар Исмаил Мостефай, който влиза зад решетките за дребни престъпления и излиза убеден джихадист[5]. В изказване пред американския Сенат през 2003 г., заместник директорът на ФБР Джон Пистол подчертава, че набирането на членове от страна на радикалните групи в затворите е основен проблем и се дължи на специфичната среда, която позволява пълна изолация от положителните влияние на външния свят и плюсовете на това да се принадлежи към мрежа на сътрудничество и защита в местата за лишаване от свобода, създавани от групировките.[6]
Сегрегация на имигрантските общности
Вторият фактор е по-труден за изследване и проследяване, но също толкова важен. А именно, наличието на разточително количество социални помощи, стимулиращи изключване от заобикалящото общество и позволяващи материален комфорт без адаптация и сътрудничество със съседи, колеги и евентуални работодатели. При нормални пазарни условия всички зависим от това доколко поведението ни отговаря на общоприетите норми за благоприличие. Много трудно ще остана на работа, ако предишната нощ съм бил на „Шария патрул“ по улиците на Лондон и колегите ми разберат. Социалните помощи ни дават лукса, да не се съобразяваме с околните, докато живеем от парите им.
Нека погледнем данните за това откъде идват европейските ислямски терористи – както се вижда на графиката, от най-големите социални държави на континента. Дания и Белгия изпращат най-голям брой бойци на глава от населнието, въпреки че и двете страни харчат повече от 30% от БВП за социални плащания. Институтът „Гейтстоун“ докладва, че повече от 30 датски джихадисти са събрали помощи за безработни на стойност $55 000 само докато са се били за ИДИЛ. Във Франция през март тази година са спряни социалните плащания на 290 идентифицирани джихадисти. През ноември миналата година, австрийската полиция арестува 13 джихадисти, които са опитали да финансират пътуването си до Сирия със социалните си помощи. [7] На практика из целия континент, данъкоплатецът издържа хората, които не само ги презират, но са готови да убиват.
Ситуацията със социалните помощи и маргинализацията е още по-неприятна предвид вълната бежанци от Близкия Изток. Комбинацията от ригиден пазар на труда и силен стимул за не-работене, идващ от социалната държава, е идеалната буря за задълбочаване проблемите, които виждаме. Не е случайно, че нобеловият лауреат по икономика Милтън Фрийдман набляга на опасната комбинация от свободна миграция и социални помощи – едно е да имаш свободна миграция към работни места, съвсем друго към социални помощи.
Второто е капан заложен, както за европейците, така и за хората, които се опитват да намерят по-добър живот на континента. Приемащите страни не само посрещат бежанците със затворен пазар на труда, но и със сериозен кешов стимул за тях да не се опитват да пробият през бариерите и трудностите до работното място. Сигурна рецепта за сегрегация, младежка престъпност и оттам радикализъм.
[1] http://editorials.voa.gov/content/kerry-on-counterterrorism/1762867.html
[2] M. Anne Hill and June O’Neill, “Underclass Behaviors in the United States: Measurement and Analysis of Determinants,” Barcuch College, City University of New York, March 1990
[3] John L. Wright, Marge Green, and Leroy Warren, Jr., “An Assessment of Crime in Maryland Today,” Maryland State Conference of Branches, NAACP, February 1994, “Executive Summary,” p. 7.
[4] http://www.telegraph.co.uk/news/uknews/terrorism-in-the-uk/10823517/Its-easy-to-recruit-extremists-in-prison-notorious-convert-claims.html
[5] http://www.theguardian.com/world/2015/nov/15/paris-attacker-omar-ismail-mostefai
[6] https://www.fbi.gov/news/testimony/terrorist-recruitment-in-prisons-and-the-recent-arrests-related-to-guantanamo-bay-detainees
[7] http://www.gatestoneinstitute.org/5856/welfare-jihad
Относно соц.помощите съм го казал отдавна ,че мога да подържам до 2-3% безработица на световно ниво столетия напред казано кратко и иконом.отдел на ООН каза една от мерките – намаляване на раб.време с цел повече раб.места и това е казано през 30-те години на XX век от Джон Мейнард Кейнс , че през 2030 г. светът ще се изправи пред „технологична безработица“ и хората ще трябва да се трудят по 15 часа на седмица, за да се запазят високи нивата на заетост на работната сила
Просто е – забрана на офшорките ,данък лукс и т.н. с цел бюджетни излишъци които се инвестират през прозрачни обществени поръчки за точно определени неща за да се избегнат 3 планетарни катастрофи ,и за обществено полезни неща за да се подържа безработица до 2-3% (ако трябва по два пъти ще се метат и мият улиците и камъни от реката ще се вадят и шишарки от гората ще се събират за да има работа а не соц.помощи)
Истината е ,че банкери и т.н. финан.спекуланти взимаха десетки а някои и стотици милиони но вкараха света в финансова катастрофа а банките се спасяваха с пари на данъкоплатците и тъкмо писах за това в коментар № 1,2 тук – http://www.investor.bg/analizi/262/a/zashto-bankerite-zameniat-wall-street-sys-silicievata-dolina-206659/
Казано просто трябва минимална заплата и таван(100% данък) на заплатите и печалбите защото
– през 2012г. разликата в дохода на средния топ мениджър и средния му работник в САЩ е нараснала над девет пъти – от 30 пъти в края на 70-те години, до 277 пъти днес
– средното почасово възнаграждение от 1975 до 2010 г. е пораснало 10 пъти по-малко от производителността
– през периода между 1979 г. и 2007 г. доходите на средните 60% са се покачили с по-малко от 40% докато инфлацията е била 186%
Това са елементарни икономически закономерности за да се върти колелото на икономиката тоест за да има постоянен растеж и крайно търсене но сегашната система основаваща се на непрекъснат растеж е грешна и трябва нова система – ресурсно базирана и планирана екологична икономика
За парижкия терорист Омар Исмаил Мостефай, който влиза зад решетките за дребни престъпления и излиза убеден джихадист темата е голяма и не мога да проумея как човек може да повярва ,че ако убие неверник ще отиде в рая с 7 жени и т.н. т.е. трябва ясно да се каже ,че никой няма право да убива и за защита на нац.граници и полицията ,и като самозащита е пак отделна специфична тема.